За смелостта, дързостта и надеждата
"Господ е дал на всеки от нас 350 милиона минути за живеене. И човек трябва да реши какво да прави с тези минути. Да не губим времето си напразно" - това беше кредото и животът на Шимон Перес, които едва ли някой би могъл да повтори
/ брой: 223
"Задават ми въпроса оптимист ли съм или песимист. Отговорът ми е: оптимистите и песимистите умират по един и същи начин, но живеят различно. И ако можех да предложа нещо на хората, бих им предложил да живеят като оптимисти".
Това са думи на Шимон Перес, който напусна този размирен свят на 28 септември, на мъдрия човек и лидера легенда, оставил след себе си огромно наследство, чиято политическа кариера продължи повече от 70 години, човекът, който в продължение на година и половина беше най-възрастният действащ държавен ръководител на планетата. Човекът, избиран без прекъсване от 1959 до 2007 година за депутат в Кнесета /парламента на Израел/, два пъти министър-председател на Израел, министър в 12 кабинета, автор на множество книги, статии и публикации, отнасящи се до арабо-израелския конфликт, лауреат на Нобеловата награда за мир/1994 г./.
Дори към края на земния си път той беше активен и целеустремен. "Хората ме питат как да останат активни. Много просто - пребройте наум вашите постижения и мечти. Ако мечтите ви са повече от постиженията - значи, все още сте млади. Ако е обратното - остарели сте".
Шимон Перес е роден на 2 август 1923 г. в градчето Вишнево, днешна Белорусия. Баща му емигрира през 1931 г. в Палестина, а две години по-късно към него се присъединява съпругата му с децата.
Шимон от ранна възраст става активист на ционисткото движение и на 18 години вече е секретар на лявата младежката организация "А-Ноар а-Овед ве а-Ломед" /"Учеща и трудеща се младеж". Запознава се с Берл Каценелсон - политик, публицист и духовен лидер на лявата социалистическа партия МАПАЙ /предшественик на днешната Партия на труда/ и встъпва в редовете й. През 1946 г. участва в работата на 22-ия конгрес на Световната ционистка организация в Базел. Малко след това го открива Давид Бен Гурион, който изпраща 27-годишния Перес в САЩ като главен представител на Министерството на отбраната. Перес успешно съчетава работа и учене в Харвардския университет, а след завръщането си в Израел е назначен на поста генерален директор на Министерството на отбраната - важна стъпка в развитието на политическата му кариера. Изиграва ключова роля в създаването на авиационната, електронната и отбранителната промишленост на държавата, прави реорганизации и в научноизследователската работа, свързана с военната сфера.
Късметлията неудачник
Три десетилетия бяха нужни на Шимон Перес, за да застане на върха на политическата и държавната пирамида. Във времето му прилепваха имиджа на "вечния втори", тъй като през годините проиграваше различни видове избори и многократно не му се е удавало да заеме един или друг държавен пост, но оставаше неизменно в голямата политика. Три десетилетия на самоотвержена работа и ожесточени битки, включително в средите на собствената му партия. Борба, която закали в него човека и политика, направи го неуязвим за лични нападки и обиди, изгради у него изключителни качества на самоконтрол, лидер, който обезоръжаваше политическите си опоненти с въздържаност, не показваше емоции, гняв, накърнено самочувствие, не демонстрираше собственото си превъзходство, а се открояваше с непоколебимост и упоритост при достигане на целите, оригиналност на мислите, мъдрост и визионерство.
"Когато създадох ядрения реактор в Димона, ме нарекоха шарлатан. Когато заложих основите на авиационната промишленост, много авторитетни хора заявиха, че търгувам с бели слонове. Когато купувах оръжие от Франция някои наши политици искаха да престана да си обърквам главата. Днес просто вече не ме интересува какво говорят за мене. Знам си задачата и ще я изпълнявам до края".
На изборите през 1988 г. Партията на труда беше много близо до победата и можеше да застане начело, ако не беше един злощастен случай - терористичен акт две седмици преди изборите, а терористичните актове като правило предизвикват прилив на поддръжка за десните парти. Това наложи сформиране на правителство на националното единство, като за премиер-министър бе избран Ицхак Шамир, а за негов заместник и министър на финансите - Перес.
През 1990 дясната "Ликуд" торпилира възможността да започнат преговори с палестинците при посредничеството на САЩ - като ответна реакция Партията на труда излезе от правителството.
Малко преди изборите през 1992 Ицхак Рабин пита Перес: "Как така се получи, че десните успяха да настроят хората срещу тебе?", на което Перес отвръща: "Сега ти си начело на листата. Предстои ти да видиш какво ще направят с теб..." На същите избори Партията на труда побеждава, Рабин е избран за министър-председател, а Перес заема поста министър на външните работи.
В Близкия изток настъпва нова ера
- появява се надежда за регулиране на конфликт със стогодишна давност - подписва се мирен договор с Йордания, започнати са преговори със Сирия, подобряват се отношенията с редица други арабски държави. С активното политическо и дипломатическо участие на Перес през 1993 г. се подписват договорите от Осло, с които се създава Палестинската автономия. "Всеки политик трябва да си дава ясна сметка какво е съотношението между прогнози и реалности. Смятат ме за автор на идеята за нов Близък изток. Признавам се за "виновен". Аз действително мечтая за нов Близък изток....."
След убийството на Рабин през ноември 1995 г. Шимон Перес оглавява кабинета и става кандидат на Партията на труда на първите преки избори. Предоставя му се поредният исторически шанс - противниците му отдясно са притиснати до стената след тази национална трагедия и той, възползвайки се от политическата ситуация и настроения, твърдо уверен в своята победа, взима решение да ги свика с година предсрочно. Пореден мат, предпоставен от поредните терористични актове, които изстрелват нагоре отново десните с лидера на "Ликуд" Бенямин Нетаняху.
През 1997 Перес предава на Ехуд Барак лидерския пост в партията, но остава депутат. Заема поста на министър на регионалното сътрудничество в правителството на Ехуд Барак, два пъти е вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Ариел Шарон, вицепремиер в правителството на Ехуд Олмерт.
През 2007 г. съдбата му се усмихва - Шимон Перес е избран за президент на Израел и благодарение на политическия си опит и авторитет допринася за повишаване престижа на тази длъжност.
Интелектуалецът и философът Перес е наричан "човек от бъдещето", популярен в средите на хората на изкуството и културата. Случвало се е да казва, че в Израел още не го разбират. На 85-годишна възраст, след като написва стихове за мира, решава да ги изпрати в портал за поезия - някой написва музиката и така се ражда молитвата за мир, изпълнена от Андреа Бочели.
В последния му път - пътя на незабравата, десетки високопоставени световни лидери с присъствието си отдадоха почит на Шимон Перес, в това число президенти, бивши президенти, премиер-министри, членове на кралски семейства, парламентарни говорители, министри, ръководители и политически дейци от 80 държави. Израелският президент Ривлин определи Перес като политически лидер, който е съумявал да въплъти в живота и най-смелите си мечти.
Президентът Обама отбеляза, че бившият президент Шимон Перес е вярвал в това, че "ционистката идея може да бъде защитена най-добре само когато палестинците създадат своя държава", премиерът Нетаняху каза: "Днес плача за теб. ...Всички те обичаме"
"Господ е дал на всеки от нас 350 милиона минути за живеене. И човек трябва да реши какво да прави с тези минути. Може да ги пропилее напразно. Но мисля, че самодисциплината се състои в това да не губим времето си напразно" - това са други думи на Перес, част от неговото кредо и живот, които едва ли някой би могъл да повтори.