Тоталният колапс е само отложен във времето

След като вече цяла година слушаме за ставащото в южната ни съседка и за опасността от фалит на тази страна, възниква въпросът кои са параметрите и причините на гръцката криза?
Сухите числа за състоянието на Гърция рисуват наистина тревожна картина. През 2010 г. икономиката се сви с 4,5%, а т.г. се очаква пропадане с още 3%. Безработицата постоянно расте и вече надхвърля 15%. А бюджетният дефицит достигна м.г. 15,4% от БВП при допустима горна граница от 3% в ЕС. Но вследствие на кризата този критерий вече не се спазва от почти никой. Дефицитът на Ирландия е 32%, в Обединеното краство, Латвия и Испания - около 12%, в САЩ и Поргугалия - близо 10%.
Държавният дълг на Гърция, който в преобладаващата си част е към външни (около 90%), най-често западноевропейски, кредитори, достигна м.г. 340 млрд. евро, което е около 130% от БВП. А с отпуснатите 110 млрд. евро нови заеми от ЕС и МВФ дълговете на страната ще надминат 160% от БВП. Допустимите норми за дълг на страните от ЕС са до максимално 60% от БВП. Но и това не е всичко. Общата вътрешна и външна задлъжнялост на всички стопански субекти и граждани на Гърция дори е още по-висока - 875% от БВП.
Но и този показател днес също не се спазва от почти никой. Държавният дълг на Германия към момента надхвърля 83% от БВП с растяща тенденция. За м.г. прирастът му е с нови 319 млрд. до вече 2000 млрд. евро, а общата задлъжнялост на всички субекти във ФРГ се оценява на близо 10 000 млрд. евро. Държавният дълг на Белгия и Италия още при влизането им в еврозоната беше около 100% от БВП и до днес не е намалял. А този на Италия дори се е увеличил до 116% от БВП (респ. близо 1 800 млрд. евро). Държавният дълг на САЩ възлиза на близо 100% от БВП (около 15 000 млрд. щ.д.) и нараства всеки месец с нови 150 млрд., като общата задлъжнялост на всички стопански субекти и граждани на Щатите надхвърля 500% от БВП, т.е. повече от 60 000 млрд. щ.д.
Страната с най-висок държавен дълг в света е Япония - 220% спрямо БВП, или в цифрово изражение около 9 000 млрд. щ.д. Само фактът, че Страната на изграващото слънце е силно експортно ориентирана (за разлика от Гърция, внасяща много повече, отколкото изнася) и това че задлъжнялостта там е главно към местни банки, които са отпускали изключително евтини кредити, досега предотвратяваше колапса на Япония. Но днес, след разрушителното земетресение и ядрената катастрофа, нещата може да се развият в друга посока.
Финансовата ситуация на Гърция не е фундаментално по-различна от тази в най-развитите индустриални държави. Навсякъде те са в системната клопка на гигантска свръхзадлъжнялост и във всяка може да се стигне до остри финансови кризи, подобно на тези в Гърция, Ирландия и Португалия. Кои са причините за подобно състояние? От една страна, това е силно изразената, особено за нашите географски ширини, корупция сред политиците и чиновниците. Този особен род икономика в Гърция е добила специалното название

"бакшиш-стопанство"

Но в немалка част от случаите става въпрос и за привнесена отвън корупция. Само немският концерн "Сименс" е отделял по 15 млн. евро годишно за подкуп на висши държавни служители в Гърция, за да получава обществени поръчки. Според показанията на бивш мениджър пред германски съд "Сименс" си е осигурил по този начин инфраструктурни поръчки за Олимпиадата, участвал е в приватизацията на гръцкия телеком и е снабдявал армията на южната ни съседка със скъпоструваща военна техника. За дългогодишните си корупционни практики в над 50 държави концернът бе глобен в Германия с 1,5 млрд. евро, а редица негови мениджъри - осъдени.
Военните разходи винаги са сериозно перо в Гърция. Страната ежегодно харчи над 4% от БВП предимно за внос на скъпа бойна техника, най-вече от Германия и Франция (за 2009 г. военният бюджет е около 10 млрд. евро). Едновременно с това тези два икономически колоса на ЕС с общо около 40%, респективно 120 млрд. евро, са нейни основни кредитори, а гръцкият внос на оръжие за последните 20 години е за над 75 млрд. евро, преобладаващо именно от тези страни.
В същото време на Гърция и досега се отказва обезщетение от Германия и Италия за Втората световна война. По изчисления на съюзническите сили щетите по тогавашни цени възлизат на 7 млрд. щ.д., а по днешни, дори без начислени лихви, надхвърлят 50 млрд. Но ФРГ и Италия отказват да платят. А когато Гърция повдигне въпроса за репарации, Германия заплашва, че може да откаже обещани кредити, след което гръцката страна замлъква.
Прави впечатление и фактът, че в сегашната криза правителството на Папандреу не предвижда съществени съкращения на военните разходи, за разлика от масираното

орязване на социални стандарти

за населението. Икономиите в неолиберален стил на кабинета възлизат на милиарди евро и включват: увеличение на ДДС, намаление на пенсиите с 20% и съкращаване на възнагражденията за държавните служители (това автоматически повлича заплатите и в частния сектор надолу), удължаване на работния ден, орязване на разходите за здравеопазване, увеличение на акцизите върху алкохол, цигари и горива, въвеждане на данък лукс за яхти, скъпи коли и големи имоти, покачване на подоходната ставка до 45%, както и отдаване на концесии на редица публични услуги и широкомащабна разпродажба на държавно имущество и острови за десетки милиарди. Всички тези действия може да се окажат фатални за бъдещето на управляващите днес социалисти, които провеждат дясна политика в пълно противоречие с предизборните си обещания.
Тези мерки, макар и да съдържат минимални опити за балансираност, доведоха освен до масови протести и до намаляване потреблението в страната, т.е. до по-нататъшно свиване на икономиката. Ефектът им е продължаващо намаление на държавните приходи. Ще има и нови вълни на още по-тежки социални съкращения, които още по-сериозно ще редуцират жизнения стандарт на населението. Кредиторите от ЕС и МВФ постоянно издигат подобни нови искания. Богатите в Гърция, както навсякъде по света, са рекордьори по укриване на данъци, така че от повишението на данъчната ставка за хората с приходи над 100 000 евро най-вероятно няма да има особен ефект. По-голямата част от икономиите ще си остане за сметка на обикновения гражданин, който, макар и с по-високи доходи от този у нас, все по-трудно свързва двата края. Да не забравяме, че всеки пети грък живее под прага на бедността и много граждани са принудени да се трудят на няколко места. А вследствие на кризата работните места намаляват.
Какво ще последва, ако Гърция не успее осезаемо да намали държавния дълг и текущия си бюджетен дефицит? При присъединяването си през 1981 г. към ЕС Гърция е имала дори фискални излишъци, които след това бързо се стопяват и страната постепенно затъва в тресавището на дълговете. Ако задлъжнялостта се задържи трайно на високо ниво, това неминуемо ще доведе до по-нататъшно оскъпяване на кредитирането за страната. Гърция ще остане зависима от външни заеми, защото има да погасява стотици милиарди дългове, без да има средства.
И ако в първите години след влизането в еврозоната през 2001 г. лихвите по такива заеми се уеднаквиха за кратко в отделните страни на сравнително ниско ниво, днес рефинансирането на гръцкия дълг на международните финансови пазари е многократно по-скъпо от това за Германия например. ФРГ плаща за емитирани държавни облигации около 3%, а Гърция е принудена вече да ги предлага с над 20% лихва (ниво, познато от страните в Латинска Америка). Защото южната ни съседка, макар и да е в евроклуба, се възприема от финансовите пазари вече като високо рискова държава с реална

опасност от държавен банкрут

По-скъпите нови кредити в бъдеще допълнително ще обременят бюджета. Очаква се в близките години повече от половината бюджет да се изразходва за лихви и погасяване на дълговете. Отпуснатите от ЕС и МВФ общо 110 млрд. евро при 4-5% лихва не са чак толкова изгодни, предвид факта, че тези средства се заемат от отпускащите ги срещу едва 1% от Европейската централна банка. Това означава, че определени "партньори" на Гърция в ЕС и днес добре печелят от финансовия й крах, каквото е положението, между другото, през цялото време от присъединяването й към съюза.
Основен печеливш от членството на по-слаби икономики в ЕС е Германия, която със своята ориентирана към износ, високо конкурентна, икономика само през последното десетилетие е успяла да увеличи експорта си към Гърция с 66% за сметка на нейния производствен сектор. Конкурентоспособността на немската икономика се е увеличила през последното десетилетие средно с 25% за сметка на другите страни членки. Спрямо Португалия, друга колабирала държава, Германия успя да увеличи експорта си с 30%. Подобна е ситуацията и по отношение на Испания, следващия кандидат за финансови сътресения - след въвеждане на еврото ФРГ е увеличила износа си към тази държава с 59% за сметка на местната икономика.
Немските банки са експандирали през последното десетилетие масивно в страните от периферията на ЕС и особено в южната ни съседка, изкупувайки изгодно част от държавния й дълг. В същото време износът на Гърция към Германия, както и производството за местния пазар, са намалели значително, с което икономиката на съседката ни е станала още по-слаба и неконкурентоспособна, в полза на немската. И докато преди влизането си в еврозоната Гърция можеше частично да компенсира тази тенденция, девалвирайки драхмата спрямо марката (само от 1979 до 1993 г. с 86%) и възстановявайки така временно конкурентоспособността си спрямо по-силните икономики в съюза, днес, във валутен съюз с тях, тази възможност вече не съществува като средство за противодействие.
Остава само по-нататъшното ограничаване на държавните разходи, което ще е за сметка на обикновените граждани и ще доведе до още по-голямо свиване на потреблението, на икономиката като цяло и до по-нататъшно задлъжняване към външни кредитори при все по-скъпи и неизгодни условия. Този водовъртеж, който все по-бързо увлича Гърция, крие опасност страната да бъде принудена да напусне еврозоната, което дори няма да е най-лошото за нея. Друг възможен сценарий е от даден момент нататък тя да се окаже тотално неспособна да погасява задълженията си и да изпадне в състояние на държавен банкрут с всички последствия от това, въпреки че е член на клуба на най-богатите държави. Страната в момента е само на крачка от това и де факто вече е неплатежоспособна. Тоталният колапс засега е само отложен във времето. Защото всеки икономически съюз между неравностойни страни обрича по-слабите на гибел и е в полза само на силните. В това отношение ЕС не прави изключение.