Свикнахме ли?
/ брой: 130
Ина МИХАЙЛОВА
Зловеща катастрофа с жертви в столицата за пореден път удари като гръм. До болка позната история. Мощна кола. Навярно Его, пропорционално на конските сили на двигателя. Водачът - с множество нарушения. Автомобилът - с фалшиви номера, сигнална лампа и полицейска палка вътре. И бягство. Полицията залови заподозрения (стр. 4).
Какво предстои? Вече започна до болка познатата размяна на реплики кой е по-виновен. Кой каква законодателна инициатива е предложил, защо не е приета... Медали за пропуснати ползи, уви, не раздават.
Чуваме всякакви оправдания и мерки след подобен инцидент. Вместо да си вземем поука, става все по-зле. И вместо да променим едно-едничко нещо, затъваме все по-страшно.
Живеем в държава, в която беззаконието е узаконено. Държава, в която корупцията е банална нормалност. Държава, в която безразличието и безочието отдавна са минали всякакви граници и червени линии. Държава, в която безотговорността ни като граждани е хронична до такава степен, че, подкрепена от всеобщото безхаберие, е прераснала в тотална недосегаемост.
Вината? Не е само в държавата, която почти напълно е абдикирала от присъщите й функции. А и в нас - тези, които живеем с това от години. И сякаш свикнахме.
Не ни прави впечатление. Оцеляваме поединично, докато някой безсмъртен не ни сложи точката.
Следствието за поредната жестока катастрофа ще продължи с месеци или години. Няма да е изненада, ако споразумение или оневиняващи обстоятелства възпрепятстват върховенството на закона. Онази справедливост, на която ще се надяват семействата на двете жертви. И на която все още се надяват близките на стотици като тях.
Не че извиненията, съчувствието и присъдите ще компенсират, обезщетят или успокоят роднините. Душите им няма да намерят покой. И с това ли трябва да свикнем?
Както свикнахме с вдигането на рамене пред участниците в среднощните гонки, които тероризират столичани. С невъзможността да бъдат свалени веднъж завинаги от мощните си джипове джигитите. С безсилието да бъде свит нерегламентираният пазар на шофьорски книжки...
Проблемите са много, несвършената работа - също. А пропуските и грешките, за които може да бъде критикувана държавата, безкрайни. Едни от тях са липсата на визия, корупцията и кампанийността. Упреците обаче едва ли ще помогнат. Защото трябва да признаем, че има предел, отвъд който всякакви мерки са безсилни. Както и парите.
Става дума за манталитет. Безотговорност, висока самооценка, агресия, липса на "първите седем", ниска култура и... глупост. Тези неща е невъзможно да се променят. Шофьорите с такъв манталитет не са много, но причиняват огромни поразии. Точно този манталитет, за жалост, го има и там, откъдето очакваме да се решат всички проблеми. Не само на пътя. Омагьосан кръг, с който не ни се иска да свикваме.