Струва си
/ брой: 114
Ина МИХАЙЛОВА
В тази ситуация нищо не може да се предвиди. Подобни думи рядко се изричат от политолозите, а политиците не обичат да ги казват. Настоящата ситуация у нас е точно такава. Политиците не са изненадани от нищо, а политолозите вадят интригуващи хипотези.
Ще оцелее ли кабинетът? А мафията къде е всъщност? Защо точно сега ни се случва всичко това, като че ли не ни стигат цените и другите главоблъсканици?
Корените на проблемите ни днес са заровени дълбоко назад във времето. И ако някой вземе да се пита дали онзи потаен и все още завоалиран кримипреход не ни "обзаведе" с криминални политици, сигурно без особена трудност ще отговори "да".
Твърде късопаметни ли излязохме, че забравихме каква беше първата точка от настоящия ни дневен ред? Нека я припомним: да си върнем похитената от ГЕРБ и Ко държава. А срокът? Постоянен.
Затова са всекидневните ни битки - икономически, политически, партийни, чиновнически... Искаме ли все още ГЕРБ и Ко да останат без държавата, която ни отнеха и завладяха? Искаме. Защото с тях на власт ние оставаме без държава.
Дирижирани заплахи, нападки, "възмутено гражданско недоволство"... Защо сега? Простичко. Дойде редът на съдебната власт, на Чадъра.
"Възмутени граждани" изведнъж се родиха навсякъде. Що така?
Щото, казано простичко, промяната там, където са се барикадирали последните елементи на порочния Модел, ще извади наяве кирливите ризи.
О, не са само милионите за магистрали, в обществени поръчки, къщи за гости, барбекюта по покривите и прочие дребнотемия. Ще стане дума и вече става за "Южен поток" и за "Турски поток", за тецове, за акцизи, за митнически далавери, за пробити граници, за милиарди, изтекли навън. Затова е ожесточеното подскачане и недоволство. Защото това, което е ставало, не може, не бива и не трябва да излезе на бял свят. Ще бъде фатално, а за някои - и физически.
Нека следим в близките дни какво ще става с КПКОНПИ. Кой ще "скача" и ще опитва с всякакви хватки да блокира промяната там. Вече започнаха в пленарна зала с опитите. Моделът няма да се даде лесно. И ще опитва да задържи онова, което е засмукал.
Разумните, милеещите за народа политици днес имат невероятния шанс да станат държавници.
Не месии, на каквито се нагледахме.
Не Бащици, от които страдаме и ще продължим да страдаме още дълго.
Евентуалните бързи предсрочни избори ни гарантират точно това - нови политически месии. И лъвският пай от корумпираната ни държава да се обедини, гушнат пак от Борисов и Ко, и да блокира промяната. Не онази, която ни обещаваха в годините, а тази, която предстои, ако си отвоюваме докрай държавата.
Затова компромисите днес са наложително важни. Диалогът - също. Цената, която трябва да платят част от партиите в това правителство, може да се окаже висока. Но си заслужава да бъде платена. Заради угрозата отново да ни бъде отнета държавата.