Поезия
Стихотворения от Христо Радевски (1903-1996)
/ брой: 208
Трудното
Не давай на душата да хитрува!
Да бъдат чисти твоите слова!
Да тътне там на бурята гнева
и огъня любовен да бушува!
Кога повтаряш думите на Ботйов
и се кълнеш в калоферския хъш -
ти чувстваш ли се като него мъж
сред сблъсъците остри на живота?
Не си превивай никога гръбнака
и се не крий под ничие крило.
Тогаз с венец от тръне на чело
триумфа си човешки ще дочакаш.
Ще видиш как е трудна свободата,
как пътя стръмен е и каменист,
как трудно е да бъдеш воин чист
на съвестта и вярата си свята.
Най-опасният порок
Запитали един пророк
(то било нявга в древността) -
кое той смята на света
за най-опасния порок:
предателството, клеветата,
убийството или разврата?
Набърчил своя древен лик
и - сякаш тоз въпрос е чакал -
отвърнал мъдрият старик:
- Властта в ръцете на простака!
* * *
От пролетта до есента -
от ранната до късната -
земята си мени цвета.
И в тая непрекъсната
промяна,
в тоя свеж кипеж
е всичко точно и отмерено.
И ти не можеш да съзреш
петно,
разлято преднамерено.
И всеки тон е толкоз чист,
и толкоз волна всяка гама...
Такъв художник пантеист,
такъв новатор модернист
в човешката култура няма.