Пробивът на Радев
/ брой: 97
Сега, в края на визитата на президента Румен Радев в Русия и най-вече след срещата му с Владимир Путин, става ясно, че политическият багаж, с който той се отправи за Москва и Сочи, се оказа много по-обемист от това, което ние видяхме.
Най-важният елемент в този багаж бе желанието да бъде възобновен двустранният политически диалог на най-високо равнище, който бе напъхан във фризера в последните години от други политици - български и чужди. Друг не по-малко важен елемент бе да се даде нов импулс за икономически връзки. В тази връзка президентът ни лансира идеята за "Български поток", без да пренебрегне европейския интерес към такъв проект. В багажа си той бе сложил на видно място и проекта "Белене". Разбира се, Радев нямаше да бъде познатият ни държавен глава, ако бе оставил в София историческото, духовното и културното наследство между нашите две страни.
Трябва обаче да си дадем ясна сметка, че едва ли му е било леко с такъв багаж, защото в него тежаха предишни грехове на други български политици, включително и на премиера ни. Чийто път сега към Москва, колкото и да е парадоксално, разчисти именно президентът ни. Грешките са добре известни - българският отказ по-рано и от "Южен поток", и от "Белене", и от петролопровода Бургас-Александруполис. Багажът на държавния ни глава тежеше и от международните негативи, в които той нямаше пръст - политическата конфронтация между Запада и Русия, санкциите, войнственото говорене, липсата на доверие.
Въпреки това Румен Радев не се отказа да замине с такъв именно багаж. Не може да не му се признаят дързостта и благородството да се опита за поправи чужди грехове с ясното съзнание, че може да удари на камък. Ето, руски експерти побързаха да отрекат инициативата му за "Български поток".
Усилието му и цялата визита обаче не са ударили на камък. Доказателство са оценките на Путин. Подминавам очакваните му иначе думи за 24 май и 140-годишнината от освободителната Руско-турска война. Путин каза нещо много по-важно: "Смятам, че тази визита на господин президента е добър сигнал за възобновяване на пълноформатните руско-български отношения". Това е една от ключовите фрази и оценки за посещението на Радев. Втората ключова фраза, която всъщност е продължение на първата, е че "след няколко дни ще имаме удоволствието да приемем в Москва премиера на България, така че и с него ще продължим тези дискусии". А сърцевината на "тези дискусии" несъмнено са руският газ за България и "Белене". Като голям политик Путин не можеше да не каже "ще имаме удоволствието да приемем премиера на България", но като принципен държавник не спомена името на човека, който погреба у нас руските проекти.
За евентуална визита на премиера в Москва се говори не от вчера, но фактът, че тя ще стане толкова скоро, говори за нещо - примерно за развръзка по руския газ, или за "Белене". А може би премиерът ни бърза да трупне актив, преди още да е изтекло председателството ни. Ако обаче той вземе в багажа някоя рядка порода "приятел на човека", би трябвало да е наясно, че номерът му няма да мине - Путин вече знае колко струват такива данайски подаръци. Но ако вземе със себе си железни еврогаранции за руските газови доставки, тогава ще продължи пъртината, прокарана сега от Радев.