Предизборен театър
Псувните и показването на среден пръст в телевизионните клипове бележат упадъка на политическата ни култура
/ брой: 102
Предизборните кампании са сред най-важните периоди в демократичните общества. Въпреки че продължават няколко седмици, тяхната важност се изразява основно в две направления. От една страна, партиите и коалициите, които се борят за народното доверие, имат възможността да представят идеите си за управление на държавата - т.нар. политически продукт, пред избирателя. От друга, предизборните кампании са мерило за нивото на политическата култура.
Политическата култура е странно нещо. Не може да бъде квалифирана с едно определение, защото се състои от различни елементи и се проявява в различни аспекти. Към политическата култура могат да бъдат наредени политическите знания и ценности, традициите и идеалите. Като политическа култура могат да бъдат категоризирани както нагласите на гражданите в политическия процес, така и отношението на участниците в политическата система един към друг. Именно последното се откроява най-ярко в предизборните слогани и клипове на претендентите за властта.
Настоящата предизборна кампания в България не е свършила, но вече си гарантира специално място в историята. За жалост, в негативен смисъл. Въпреки че скандалът с подслушването е водеща тема в страната и няма да отшуми бързо, кампаниите на някои партии родиха политически бисери. Политическата култура е пряко зависима от историческото развитие на обществото и непрекъснато се доизгражда и променя. За нещастие у нас през последните двайсетина години вместо изграждане има тотална деградация. В този ред на мисли "най-добрият" предизборен клип е този на ВМРО, в който Ангел Джамбазки тегли звучна псувня на всички, управлявали България досега. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров от своя страна се надява да спечели избиратели чрез показване на среден пръст.
Подобни вулгарности не са нетипични за родния политически живот. В рамките на последните няколко парламента депутатите редовно си отправяха обиди и цветущи епитети. Компроматите и взаимните обвинения не липсваха. Голяма част от медиите заимстват същата агресивна риторика, защото тя продава "най-добре". Резултатът е политически театър, който отблъсква, вместо да привлича хората.
Провеждането на предизборни кампании, които се основават на псувни и нецензурни знаци, е ненормално и много тъжно. Тъжно, защото политиците се избират от обикновените граждани, а за да се правят подобни предизборни клипове, трябва да има хора, които да ги харесват и да се припознават като избиратели в тях. Подобно заключение означава, че политическата култура в България е в абсолютен упадък. И за този упадък не са виновни само политиците, а и ние, гражданите.
Политическият театър у нас се подхранва от нетолерантността между участниците в политическата система и изкривените политически ценности. Но очевидно това не впечатлява и не интересува част от българите. Затова са прави онези, които казват, че си заслужаваме тези, които ни управляват.