Полша се отърси от популизма
/ брой: 152
Две трети от левицата в Полша заложи на либерално-консервативния кандидат Бронислав Коморовски и на практика потвърди намерението си да способства с подкрепата си за проевропейското развитие на страната. Така той спечели изборите. До голяма степен тази политическа метаморфоза в развитието на Коморовски през последните години бе продиктувана от осъзната от неговата партия необходимост в Полша да се установи трайно един нов, далеч по-модерен политически стил, залагащ на диалога и компромиса.
На този фон сред множеството международни наблюдтели и анализатори се формира мнението, че победата на Коморовски, макар и оценявана положително в Европейския съюз предвид бъдещото развитие на политическите процеси в страната, доведе до разделение на полското общество на два основни лагера и то в дясното пространство. Този процес несъмнено подсказа, че съвременна Полша започна да търси път, спестяващ неприятни асоциации, спомени от миналото, страхове и съмнения и погледна далеч по-трезво в посока към реалната европейска интеграция. Всъщност минималната разлика в крайните резултати от вота показа, че страната реално се разделя на два основни лагера, които в близкото бъдеще е логично съвместно да търсят общи пътища за истинското демократично изграждане на страната.
Анализаторите още в навечерието на първия тур на президентските избори прогнозираха, че основните кандидати ще се опитат да привлекат полската левица на своя страна. Левопопулисткият завой на Качински, състоящ се предимно в не особено акуратно поднесени похвали за социалната политика по времето на комунизма, не му помогна да спечели техните гласове, най-малкото защото издадоха опитите му да изиграе картата си, залагайки на криворазбран и отхвърлян в почти цялото европейско пространство евтин популизъм. Качински трудно се ориентира в характера на собствения си електорат, пропускайки да съзре, че избирателите на Коморовски са предимно млади, добре образовани градски жители, докато мнозинството от по-възрастните и по-слабо образованите жители на селата са готови да застанат зад него.
Епохата "Качински" обаче съвсем не е приключила. На първо място, като лидер на най-голямата опозиционна партия той реално представлява истинската алтернатива на либерално-консервативния лагер на министър-председателя Доналд Туск и президента Коморовски. От друга страна, той все още може ефективно да използва възможността да атакува сегашните управляващи, ако те толерират корупцията, ако допуснат растяща безработица или социална студенина в обществото. Не на последно място, ако Качински спечели парламентарните избори, със сигурност ще получи мандат като министър-председател. Опасенията от подобен изход обаче означават, че Полша може да се люшне назад към времената на излишните вътрешно- и външнополитически конфронтации.
От подобна гледна точка изборът на Коморовски е добър не само за Полша, а и за цяла Европа, включително и за тъй деликатните германо-полски и руско-полски взаимоотношения. В личен план новият президент е сериозно ценен заради сериозния си външнополитическия опит, добрите контакти на европейско равнище и откритият и симпатичен нрав, което е предпоставка да бъде възприеман като стабилен европейски политик. А това дава надежда и за успех на бъдещото полско председателство на ЕС през 2011 година.