Пашинян брани Армения с карабахския интерес на Баку
Географията е безмилостна - нейните ползи и вреди надцакват историческата истина
/ брой: 77
Юри Михалков
Призивът на арменския премиер Никол Пашинян в парламента, че Армения трябва да се откаже от Нагорни Карабах прозвуча като гръм от ясно небе дори и за онези, които следят карабахския конфликт. Също и за нас, българите, които не сме безразлични към съдбата на Армения, най-малкото защото тя преживява онова крушение на националната кауза, макар и в различен мащаб, което ни сполетя от края на 19 до средата на 20 век.
Мъчително отрезвяване
"Ако Армения иска мир, трябва завинаги да се откаже от териториални претенции към други страни. Мирът е възможен, ако в международните отношения, не само днес, но и в бъдеще, ние определим, че признаваме 29 800 квадратни километра за принадлежащи на Армения, или по-скоро територията на Арменската ССР, в рамките на която получихме независимост. Освен това ние не трябва да предявяваме териториални претенции към други страни. Република Армения напълно признава териториалната цялост на Азербайджан и очаква Азербайджан да направи същото, като признае на Република Армения цялата територия на Арменската ССР", обясни Пашинян в речта си на 18 април, която бе част от отчет на правителството пред парламента.
Изявлението му директно означаваше отказ от Нагорни Карабах, защото районът не влизаше в пределите на Арменската ССР, за която той спомена.
"Ако двете страни взаимно признаят териториалната цялост и се задължат да не предявяват претенции една към друга", продължи Пашинян - "мирният договор между Армения и Азербайджан ще стане факт".
Истина е, че не липсваха обстоятелства за подобна развръзка. Първо, това е международно-правната основа от Алма-Атинската декларация през 1991 г. и Мадридските принципи от 2007 г. на посредничещата Минска група, които даваха приоритет на териториалната цялост на страните. Отделно в преговорите между Пашинян и азербайжданския президент Илхам Алиев в Прага и Сочи през есента 2022 г., бяха договорени някои положения, които разчистиха пътя за настъпилата развръзка. Дори тогава Пашинян бе предложил да се използват картите на Арменската и Азербайджанската ССР за бъдещия мирен договор, а в тези карти Нагорни Карабах бе под юрисдикцията на Баку.
Руският в. "Газета" припомня, че Пашинян и преди е допускал компромиси за Карабах, но го е правил само с намеци, колкото за изпробване на почвата. През септември 2022 г. след поредния военен инцидент по границата, той почти клетвено заяви: "Готов съм да отида на тежки решения заради мира". Това предизвика няколкодневни протести, на които се скандираше "Пашинян предател" и се искаше оставката му.
Този път обаче той бе съвсем конкретен с формулировките и споменаването на границите от 1991 г., когато Карабах е бил част от Азербайджан.
Давност на паметта
Корените на карабахския конфликт са в историята и тя еднозначно е на страната на Армения. Но реалността с днешна дата е със същата еднозначност на страната на Азейрбайджан. Историческата истина казва, че Арцах (древното име на Нагорни Карабах) е част от арменската държавност още от втори век преди Христа. Във времето се е случвало регионът да попада под различно влияние. През късното Средновековие той попада под юрисдикцията на три държави, оставили отпечатъка си в името Нагорни Карабах. "Кара" е турска дума и означава черен, "бах" на ирански е градина, а "нагорни" на руски е планински.
В Азербайджан има и равнинен Карабах, за който арменците не претендират. Така територията се оказва на опасен геополитически кръстопът между Турция, Иран и Русия, на който Армения претърпяват поредната си авария.
Арменската национална трагедия за Нагорни Карабах е свързана с разпада на една и съща държава, но в две различни епохи: Руската империя и СССР. През 20-те години болшевиките създават национални републики в Кавказ. През 1920-1921 г. болшевишкият Азерабйджан на два пъти признава региона за част от Армения. Но през 1921 г. с личната намеса на Сталин решението на Баку е отменено и Нагорни Карабах е преместен в територията на Азербайджан.
По съветско време арменците предприемат 4 опита да си върнат Нагорни Карабах, но едва малко пред разпада на СССР предпримат по-радикални действия.
Всъщност арменците бленуват за това, за което и ние мечтаем - обединението на земите си.
През 1992-1994 г. арменската страна започва война, Нагорни Карабах е завзет, но заедно с него и 6 съседни азерски района, с което се осигурява директна връзка със самата Армения. Това прогонва от родните им места близо един милион азербайджанци по данни на Баку. Азербайджан губи до 20% от територията си, а в Нагорни Карабах под контрола му останаха само 15 на сто. Армения дава 5856 убити, а Азербайджан - 25 000 убити.
Спечелената от арменците война завършва с примирие и замразен конфликт. През лятото 2020 г. възстановилият се от поражението Азерайджан предприема нова война и с решаващата помощ на Турция, си възвръща част от чисто азерските райони, но не и самия Нагорни Карабах. Пак с руско посредничество 44-дневната война завършва този път с поражение на Армения, пак с примирие, но и пак без траен мир.
Неумолимите реалности
Всъщност оттук започва и разказът защо реалността с днешна дата е в полза на Азербайджан. В речта на Пашинян има послание, което е в разрез с лесно възпалимата южнокавказка кръв и заслужава да се оцени като болезнено отрезвяване: "Никой няма да свикне с мисълта, че ние се развиваме, укрепваме, за да насочим тази сила срещу другите, да разширим териториите на нашата страна. В тази ситуация дневният ред на другите ще бъде да възпрепятстват нашето развитие, държавност".
Пашинян допълни, че никой няма да помага на Армения в такава ситуация и призова сънародниците си да "фиксират" в умовете си границите на Армения и на възможностите й. Отделно той призна неоспоримото предимство на Азербайджан, който "се превръща в енергийно и логистично кръстовище и неговото значение както за Русия, така и за някои западни държави, е нараснало".
С вид на политически мачо в кавказки формат Пашинян дойде на власт след "цветната революция" през 2018 г. и със заканите веднаж и завинаги да затвори проблема за Арцах - "с арменска точка", както веднъж се бе изразил. Ходът на събитията обаче го наказа заради прекомерните му амбиции и така той трябваше лично да обяви на народа си краха на националната кауза и да затвори проблема за Арцах, но с азербайджанската гледна точка.
Обективно погледнато, Армения трудно може да бъде в печеливша позиция - като население, икономиката, военен потенциал, национален продукт и геополитическа роля, тя многократно отстъпва на Азербайджан. Страната е "затапена" без излаз на море и без икономичеки коридори между два враждебни съседа - Азерабйджан и Турция.
Ереван се оказа и без геополитическо покровителство - Русия е заета с Украйна, а и винаги е държала на баланса между Азербайджан и Армения. Отделно, соросоидният Пашинян се заигра със САЩ и Запада, но те също не можеха да тръгнат срещу Азербайджан, който им трябва като енергиен конкурент на Русия. Така че Пашинян явно бе надценил и арменската диаспора на Запад.
В същото време Азербайджан се възползва на 100% изгодното си географско положение. Както бе заявил американския политолог Збигнев Бжежински, страната може да бъде наречена важна "тапа", контролираща достъпа към "бутилката" с богатствата на Каспийско море и Средна Азия. Страната се оказа и с повече геополитически партньори - Русия, Турция и САЩ.
През май във Вашингтон е предвидена среща между Пашинян и Алиев. Ако дотогава не се случи нещо непредвидено, те трябва да започнат обсъждането на бъдещия мирен договор. Пашинян ще трябва да прокара в бъдещия договор поне положения за спазването правата на арменското население в Нагорни Карабах чрез международни гаранции. Алиев обаче вече възрази срещу такива гаранции и дори постави ултиматум към сегашните 146 000 жители на Нагорни Карабах: или да признаят гражданството на Азербайджан, или "да си търсят друго място за живеене".
След преломния призив Армения прилича на район, опустошен от ураган - южнокавказката бунтарщина е в развалини и няма никакви протести. Според директора на Ереванския пресклуб Борис Навасардян, цитиран от руския в. "Коммерсант", хората отхвърлят отказа от Нагорни Карабаха, но не протестират, защото не виждат възможност да се постигне нещо по този начин, както и авторитетни хора, които да се противопоставят на Пашинян.
И изглежда арменците ще се наложи да се примирят с крушението на националната си кауза. Засега.