Милка Пейкова:
Отчайва ме омразата между хората
Не на последно място - безизходицата, липсата на идеали, прекалените желания и стремежи към материални печалби - казва доайенката на българските художници, която вчера навърши 95. Честито!
/ брой: 218
Милка Пейкова е родена на 19 септември 1919 г. в с. Павел, Великотърновско. През 1948 г. завършва Художествената академия, специалност "Живопис" в класа на проф. Дечко Узунов. Художник - основател е на списание "Космос". Работи като художник в сп. "Жената днес" и "Проблеми на изкуството". Твори в областта на живописта, графиката, декоративно-приложните изкуства, текстилната пластика и оформлението на книги. Автор е на над 180 портрета на Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов - Павлето, Елисавета Багряна и др. Автор е на оригинални наборни шрифтове.
През 2005 г. прави първата съвместна изложба заедно със съпруга си Георги Ковачев - Гришата - живопис, гоблени, шрифтови табла, шрифтови картини с текст, авторски шрифт.
През 2011 г. прави съвместна изложба заедно със съпруга си в столичната галерия "Райко Алексиев", озаглавена "Нашето слънце своя път измина", на която представя и книгата си "Дните предишни".
Излагала е свои творби в Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон и Алжир. Носител е на престижни български и международни награди, сред които орден "Св. Св. Кирил и Методий", сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, първа награда за шрифт на Националната изложба на книгата и илюстрацията, втора награда за юбилейното издание "Съвременна българска живопис".
- Как се чувстваш на 95 години?
- Тъжно е. Бих отговорила с въпроса, който съм запомнила от мама: "Мъ белки станах на девендесет?..."
- "Сън ли е било" или все пак са преживени "Дните предишни"?
- Преживени, но като преминал сън са. Родителите ми бяха неуки селяни, но искаха аз да продължа учението си. Не беше никак лесно.
- Идваш в София през 1938 г. и постъпваш като касиер-машинописец в книжарница "Чипев". Защо се отказа от книжарството?
- При Чипев си изкарвах прехраната и търсех възможност да завърша висшето си образование.
- Кой ти подсказа, че в теб има дарба на художник?
- Първият, който ми препоръча да уча в Художествената академия, бе учителят ми по рисуване Марчо Киров от Девическата гимназия в Русе.
- В Академията отначало си студентка на Илия Петров, а после завършваш "Живопис" при Дечко Узунов. На какво те научиха твоите учители?
- В ателието на Илия Петров бях малко време. Напуснах го, защото той не разбра, че успоредно трябва да работя, за да следвам в Академията. Прехвърлих се при Дечко Узунов. Той ме научи свободно да мисля и свободно да рисувам.
- Кога и как се запознахте с Гришата?
- С Георги Ковачев - Гришата се запознах в партийното бюро при СБХ. Там се породиха чувствата ми - първо в мен, после и в него.
- Любов от пръв поглед ли беше повод за вашето запознанство или скрита симпатия? През годините двамата сте интересен творчески тандем. Какво ви свързваше най-вече - обичта, сходните убеждения или творчеството?
- Свързваха ни любовта и еднаквите възгледи в работата.
- Как се вписвахте в кръга "Борис Ангелушев" и кой спомен от тези срещи е оставил в теб най-дълбока следа?
- С Борис Ангелушев работихме заедно в партийното издателство близо седем години. Там станахме добри приятели.
- Имате множество пътувания и изложби в Алжир, Франция и други страни. Кой е най-яркият ти спомен оттогава?
- Най-светлите вълнения при пътуванията ми са от Франция и главно от Париж заради живота и изявите на художниците в галериите и музеите.
- Били сте близки приятели с Георги Павлов-Павлето. Ти си и автор на монография за него. Кой е всъщност Павлето?
- За Павлето съм казала всичко в книгата си за него. Той е единствен в света както с ръста, така и с големия си талант на художник.
- Заедно с Гришата сте съавтори на шрифта "Гримил". Каква му беше съдбата и въобще съдбата на българските шрифтове, създадени от вас?
- Сложно е обяснението. Накратко "Гримилът" стои в ателието ни и събира прах вече половин век! Младите художници сега са по-оперени. Сигурно работят резултатно.
- Ти си създателка на жанра "картини по шрифтове". Защо рисуваш живописни платна с букви? Не е ли твърде преднамерено това живописване?
- Случайно хрумване ме доведе до игра с буквите, а оттам към композиции на текстове с обичани редове от стихове на поети - български и чужди.
- А в твоите "портретни картини" какво те вдъхновява - личностите на Ботев, Яворов, Дебелянов, Гео Милев, Дора Габе, Борис Ангелушев, Петя Дубарова... или тяхното творчество, мисъл, дух, идея?
- Портретуваните поети и тяхното творчество.
- През 2011 г. заедно с Гришата подредихте изложбата "Нашето слънце своя път измина". Не беше ли това твърде скептично предизвикателство към съдбата. Ето че ти си все още жива и здрава и продължаваш да живееш и да се вълнуваш от нещата на живота и творчеството?
- Интуицията ми на възрастта с първите признаци на тежкото заболяване на Гришата. Жива съм, но не здрава! Вълнувам се, но съм скептична. Усещам се безсилна за всякакви начинания.
- Какво те огорчава и отчайва от днешния ни живот?
- Безизходицата! Противопоставянето и омразата между хората. Липсата на идеали. Прекалените желания и стремежи към материални печалби.
- В едно интервю казваш, че продължаваш да вярваш в тържеството на справедливостта. Вярваш ли наистина?
- Вярата ми в справедливостта клони към скептицизъм.
- Тежък ли е кръстът на годините?
- С моите 95 години не е лесно да се живее. Не е лесно! Не...
- А какво мислиш за бъдещето на България?
- Дано не съм права, но не виждам много светлина...
Милка Пейкова, Славянски букви, 2000 г.
Милка Пейкова, Портрет на Ева Перец, 1989