Омагьосан кръг
/ брой: 256
Според един електронен сайт около 72% от неговите посетители искали общонационална стачка. Чест прави, че тази статистика все пак дава и числото на гласувалите, а те са 5522 души. Доста далеч, направо много далеч от числото на избирателите в Република България. Дори това да са студентите в страната, излиза, че 28% са против, а всички знаем, че те са много повече. Въобще това с числата е много съмнително, защото всеки ги дърпа към себе си и обяснява, че неговите числа са верните.
Всъщност, важно е да се чуят исканията. А те опряха пак до познатото "Долу комунистите!" Което навява скука и досада. И ако продължава, като едното нищо ще направи услуга на левите сили. И ще подготви едни предрешени избори. Което ще доведе до нови протести!? Така ли? А-а-а, не!!! Ние докога ще играем на избори.
В тази държава трябва да се развива икономиката. Защото икономиката дава парите за здравеопазване, образование и за социалните дейности. Затова играта на избори е игра срещу държавата. А нестабилната държава плаши предприемачите. Оттам няма пари за здравеопазване, образование и социалните дейности. Омагьосан кръг!
Трябва да излезем от омагьосания кръг. Студентите искат нещо, без да разбират същността на нещата. Утре като завършат, нали трябва да отидат някъде да работят. На така желания Запад техните дипломи не се харесват. Затова тук трябва да има икономика. При това работеща! Колко западни фирми си тръгнаха оттук, защото родните капиталисти предпочитаха да крадат от държавата, вместо да инвестират. Защото родният чиновник се чувства задължен да пречи, вместо да улеснява. Не може всички студенти да станат чиновници. Все някой трябва да развива и производството...
Така че, ако искат да развиват държавата, която един ден ще бъде мястото за тяхната работа, младите хора трябва да се погрижат за своето бъдеще. А то, като всяко бъдеще, започва с обучение. А не с протести!
Нейсе...
Остава ни огорчението, защото тези деца са и наши, а ние ги оставихме на капризите на времето. По-скоро не ги предпазихме от тези капризи, защото виждахме и знаехме какво предстои в една държава, където се краде на поразия. Ето я поразията. Имаме едно поколение, което не знае какво иска. Което иска да избяга. Защото така му е по-лесно. Защото няма идеали, няма перспектива. Не знам дали само ние сме виновни, или има и други, които си правят сметки за нашата земя и богатства. Понякога си мисля, че това е зловреден план за съсипването на държавата, защото дори и война не би довела до такива печални резултати.
Защото на мъртвите живите им затварят очите, но на живите мъртвите ги отварят. При толкова мъртви заради нещастията в последните двадесет години, ние стоим със силно затворени очи. Сякаш нищо не виждаме и не чуваме. След стачката на студентите ще дойде нещо друго, което ще излезе по първите страници на вестниците, ще заеме телевизионните екрани, пак за три дни, защото народът трябва с нещо да се занимава. За да не вижда кражбите, далаверите на един тесен кръг от хора. За да не се вижда дневният ред на хората, който е истинският дневен ред на обществото!
Къде са олигарсите, за които толкова много се приказваше преди няколко седмици? Всички млъкнаха, нали!? Сякаш не става дума за физически хора, а за някакви митични същества.
Така ще стане и със студентите. Затова е по-добре да учат, за да се надяват на успех. Защото реалният свят не е фейсбук или друга електронна мрежа. И нещата никак не са толкова прости. Радвам се все пак, че има и други студенти, които учат, защото утре някой трябва да управлява нашата държава.
Такива работи...