Обречени на мизерия

Всеки четвърти българин живее в бедност. Според полското издание "Analyst Economic" в "бедната балканска страна" над 2 млн. души вегетират с месечен доход от едва 56 евро. А социалните проблеми дори се задълбочават. Анализаторите допълват, че през 2011 г. продължаващата икономическа стагнация ще изпрати още 110 000 българи на дъното, които ще се присъединят към "армията от бедняци". Полските експерти констатират, че у нас средното възнаграждение е едва 306 евро, което е едно от най-ниските на континента. А управляващите не възнамеряват да вдигат мизерната минимална заплата. В анализа се посочва още, че необходимите средства за нормално съществуване на едно четиричленно семейство у нас са 1012 евро, което означава, че хората тук живеят с приблизително двойно по-малко от необходимото. Изводът е, че дори човек да получава средна заплата, пак тъне в нищета.
Според данни на родния Икономически и социален съвет около 1,2 милиона са гражданите, които живеят под официалния праг на бедността у нас. Което според сухите цифри на статистиката означава, че доходът им е до 211 лв. Това поне е официалната граница на т.нар. относителна бедност в България от 1.1.2010 г. според решение на кабинета от края на м.г. А този показател е доста по-оптимистичен от цитираното в полското издание.
Прагът на относителната бедност се изчислява на база 60% от средния доход за страната. Официално 21,3% са хората у нас, които живеят под този праг, като това са данни от началото на т.г. А след 9 месеца в кризата този показател най-вероятно е още по-висок.
Трябва да се има предвид, че границата за бедност в България е 2,8 пъти по-ниска в сравнение с новоприсъединените и дори цели 13 пъти под тази за старите страни-членки на ЕС. Без обаче стоките и услугите у нас да са с толкова пъти по-евтини. Дори напротив - основни хранителни продукти в България са по-скъпи от Германия например. А това прави бедността у нас значително по-жестока.
Според дефиницията за бедни се считат тези хора, които нямат достатъчно доходи за задоволяване на основни материални потребности като храна, облекло, жилище; имат ограничен достъп до социални услуги като образование и здравеопазване; нямат възможности за личностно развитие и за подобряване на жизнения стандарт.
А въз основа на субективното усещане за недостатък на средства за нормално съществуване дори 92% от българите считат, че бедността в страната ни е широко разпространена, съобщи неотдавна Евробарометър.
Националният статистически институт от своя страна по отношение на бедността ни подхранва отчасти с данни от преди кризата, според които делът на работещите бедни за 2008 г. у нас е бил 7,1%, докато при безработните достига 53,3%. А днес тези показатели със сигурност са значително по-високи.
Но какво реално означават всичките тези числа? Фактът, че според чуждите наблюдатели над 2 млн. души у нас са принудени да съществуват с едва 1,87 евро на ден (респективно 56 евро на месец) означава, че нивата на бедността у нас са достигнали най-драматичните показатели от Черния континент. Нивото на "абсолютната" бедност в Африка се изчислява на 2 щатски долара на ден, под която сума вече е застрашено физическото оцеляване на индивида. А това е с малко (около половин долар) под показателя за въпросните 2 млн. граждани у нас. Потресаващ факт!
Но има и много примери за редица страни от африканския континент с по-високи социални стандарти от тези у нас. Така например пенсията на учител в централноафриканската държава Габон е около 120 евро, което комай е повече от даскалската пенсия у нас. Оказва се също, че там здравеопазването е изцяло безплатно, дори за операции в чужбина (разходите се покриват от държавен фонд, захранван от износа на суровини). Освен това в тази държава цените са значително по-ниски от българските, а разходите за отопление и за дебели дрехи през зимата изцяло отпадат, понеже страната е на екватора.
Всичко това говори, че сме подложена на тежка мизерия нация. Феноменален е още един факт - икономическата криза не намали броя на богаташите у нас. Данните на БНБ показват, че новите финансови милионери за година дори са се увеличили с 96 - до 423 души. Как става така, че най-бедната европейска нация продължава да произвежда богаташи? Явно това е пряко свързано с прогресиращата мизерия на народа, тъй като в едно общество забогатяването и обедняването са взаимно свързани, като скачени съдове. И за да се пълнят джобовете на едни толкова много, е необходимо другите да се изпразват все повече. Съответно, за да се ликвидира бедността у нас, трябва да се изкорени възможността отделни субекти да могат да забогатяват за сметка на обществото. А който говори нещо друго, просто ви хвърля прах в очите!