Нови руски оръжия срещу американския дисбаланс

Светът навлиза в нова епоха едновременно и на надпреварата във въоръженията, и в търсенето на това формула за стратегическа стабилност между супер ядрените сили Русия и САЩ.
Изглежда това би трябвало да бъде един от основните, (ако не и главният) извод от новите видове фантастични въоръжения на Русия, които президентът Владимир Путин представи в годишното си послание към Федeралното събрание. Послание колкото към тази институция и нацията, толкова и дори повече към Америка и света.
Като начало - по няколко думи за някои от представените ново поколение въоръжения. На първо място това е "Сармат" - междуконтиненталната балистична ракета, както я представи Путин. "Това не е съвсем ракета, това е малогабаритен двигател с ядрена бойна глава за стратегическата ракета от типа "Сармат", поясни руският военен експерт и полковник в оставка Виктор Литовкин. Според него такъв "снаряд" може да лети по непредсказуема траектория. "Тя може да сменя посоката встрани, по височина, по релефа на терена и да лети със звукова скорост, а при доближаване на целта дори със свръхзвукова. Благодарение на такъв двигател ракетата получава неограничена далекобойност. Впрочем, Путин уточни, че Русия от своята територия може да удари всяка точка от земното кълбо.  Досега американската противоракетна отбрана се градеше на тезата, че руските междуконтинентални ракети могат да ударят САЩ пред Северното полукълбо. С тази ракета обаче Русия може да нанася удари и през Южното полукълбо и Южния полюс. "Сармат" става неуловима за американската противоракетна отбрана (ПРО) не само поради тези характеристики, но и заради няколкото самонасочващи се бойни глави, които могат да поразяват различни цели. 
Другата голяма новина е ядреният подводен безпилотник, който може да нанася удари срещу военноморски бази и по крайбрежието на противника. Той се движи на голяма дълбочина, "бих казал на много голяма дълбочина", както уточни Путин, обхватът му е междуконтинентален и е по-бърз от всички съвременни торпеда и най-бързите военни кораби. По думите на президента тези подводни дронове са практически неуязвими. "Ядреният безпилотник...предизвиква големи опасения у американците", твърди също военният експерт и директорът на Центъра за стратегическа конюнктура Иван Коновалов.  Той представлява особена заплаха за САЩ, защото това е държава на три океана. Освен това значителна част от населените места и големите индустриални центрове са разположени по атлантическото и тихоокеанското крайбрежия. Докато континентална Русия, при която повече големи градове са далеч от морета и океани, заплахата от такъв тип оръжие не е толкова разрушителна. Освен това този дрон

неутрализира предимството на САЩ в самолетоносачите

- те стават обикновени плаващи мишени. Русия не може да бъде обвинена в създаването на това оръжие, защото то не попада под съществуващите споразумения за контрола върху стратегическите въоръжения. Те бяха подписани, когато подобен тип оръжия изобщо не са съществували у никого.
Новата ракета "Кинжал" лети с хиперзвукова скорост, която е 10 пъти по-висока от скоростта на звука и буквално за броени минути поразява целта. Според Литовкин това е ракета за свръхзвуков бомбардировач Ту-22М3 или за Су-35 или Су-34. От 1 декември вече е на опитно-бойни дежурства по летищата в южната част на страната. Путин твърди, че тази ракета, като подводния безпилотник и "Сармат", са неуязвими за каквато и да е система за отбраната.  Според "Уол стрийт джърнъл" по-голяма част от въоръженията, демонстрирани от Путин, е известна на САЩ. "И все пак той учуди някои американски аналитици, обявявайки, че Русия ще се въоръжи с нова крилата ракета с въздушно базиране с ядрен двигател", добави изданието. В момента американците просто нямат такава хиперзвукова ракета, според някои сведения ще започнат изпробването им идната година.
Освен това този вид оръжие също свежда до нулата предимството на американските самолетоносачи.
Специално внимание заслужава и хиперзвуковият комплекс "Авангард", който лети в плътните слоеве на атмосферата с хиперзвукова скорост, каквато засега  човешкото въображение едва ли може да си представи. Все едно, докато изписваш думата "ракета" върху десктопа, изстреляният в европейската част на Русия "Авангард" да удари точка в Тихия океан. Тук може би най-ярко личи технологичният скок на руската военната наука - според Путин използваните най-нови композитни материали издържат на най-високо натоварване, а полетът се извършва в условия на плазмообразуване. Блокът от ядрения заряди лети като огненото кълбо с температура на повърхността 1600-2000 градуса по Целзий, което не пречи на управлението му.
От речта на Путин стана също ясно, че руската армия има оръжие, което действа на други физически принципи - лазерното оръжие. Върху което, впрочем, работят и  други държави, но което все още не е създадена или не е постъпило на въоръжение.
"Това е пробив в техниката, абсолютно нова дума", така политологът Сергей Судаков, член-кореспондент на Академията на военните наука, охарактеризира общият знаменател на петте нови видове оръжия, представени от Путин. Знаейки за високото ниво на съветската и руската фундаментална наука, трудно може да отхвърлим тази оценка. И все пак общият знаменател е друг - новите видове оръжия

стават неуязвими и обезсмислят американската ПРО

или т.нар. антиракетен щит. Един от научните пробиви тук е, че са създадени ракети, които не летят по обичайния начин - по балистичната траектория. Докато ПРО може да "лови" само такива ракети. Руският военен министър Сергей Шойгу се пошегува, че занапред ПРО ще приличат на надупчен чадър.
С този оръжеен пробив най-вероятно срещу Русия ще полетят следващите седмици и месеци вълни от обвинения, че открива нова глава в надпреварата във въоръжаването. Но това ще бъдат обвинения на първосигналното мислене. Това най-добре проличава, ако проследим накратко историята на ядреното съперничеството между САЩ и СССР/Русия, както и на поддържането на стратегическия баланс между тях. Вашингтон участва във Втората световна война твърде сметкаджийски, всеки случай американски войници не се бият срещу хитлеристка Германия в повечето от най-тежките, най-критичните и най-съдбоносните сражения и фази на войната. Въпреки Пърл Харбър и азиатско-тихоокеансия сблъсък с императорска Япония, Вашингтон остава впечатлението, че иска да се поскатае от историческото бедствие, да мине метър от кървищата на епохалното изпитание. Той се хвърля срещу Германия, едва когато гръбнакът й вече е пречупен от съветската армия и когато разбира, че за него може и да не остане място в Европа.
Така Америка не просто си запазва икономиката, а и я задвижва на по-високи обороти, включително и заради войната. Заделя повече финанси за науката, а и привлича научния елит на света. Америка излиза от  войната много по-мощна от изтощения Съветски съюз -

тя прилича на добре наспал се човек,

който бодро хуква по задачите през деня. Макар да е антихитлеристки съюзник на Москва, Вашингтон не споделя с нея напредъка в създаването на ядрено оръжие, мислейки и за съперничество с нея. И  в това съперничество именно Вашингтон винаги пръв е подхващал надпреварата и е изскачал напред, докато Москва е трябвало да го догонва. САЩ първи успешно изпробват ядреното оръжие през юли 1945 г., а  СССР ги настигат след 4 години. Първи създават водородната бомба през 1952, докато Съветският съюз ги настига година по-късно. До Карибската криза през 1962 г. стратегическата инициатива оставаше в ръцете на САЩ. Появата обаче на съветски ракети на остров Куба на крачка от американска територия накара Вашингтон да се почуства уязвим, че не е единствената суперсила. Съветският лидер Хрушчов, който беше доста критикуван навремето заради предизвикването на кризата, беше прав със заключението, че благодарение на нея страната му изравни стратегическия баланс и бе призната за суперсила наравно със САЩ. Именно заради това последваха серия от договори за контрол и ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, както и за неразпространение на оръжията за масово поразяване.
Създаденото обаче равновесно положение се запази до 2002 година, когато САЩ излязоха от Договора за ПРО и пристъпиха към създаването на глобален противоракетен щит, включително в Европа. До този момент двете страни имаха съгласно този договор право на по един район с антиракетен щит на собствената си територия. Докато с излизането от споразумението Щатите си развързаха ръцете за изграждането на нови противоракетни щитове - както на територията си, така и в различни части на света.    

Вашингтон умее да залъгва с благочестиви концепции и стратегии,

в които обаче са стаени и дебнат коварни и задни помисли. Руските възражения той отхвърляше с довода, че ПРО се създава не срещу Москва, а срещу други държави и сили, които могат да създадат ракетно оръжие - имаше се пред вид Иран, Северна Корея или глобална терористична групировка, най-вече ислямистка. И макар че Пхенян се бие в гърдите с ядрено оръжие, от самото начало бе ясно, че далекобойната и скритата цел за ПРО е именно Русия. Досега стратегическият баланс между ядрените сили се крепеше на приетата концепция за взаимно унищожение. Който пръв нанесе ядрен удар, го очаква ответен удар, така рискът от взаимно унищожение въздържаше страните от използването на ядреното оръжие и това държеше баланса и световния мир. С ПРО обаче нещата се променяха - Вашингтон може да нанесе пръв ядрен удар, а антиракетният щит би го предпазил от ответен удар. Това е като двама войници от античния свят, въоръжени с копия, но единият се пази с щит, а другият е без щит. Америка несъмнено получаваше едностранно предимство - тя може и да не прибягва до ядрени удари, но ще обстрелва непослушни, неудобни или направо съперничещи държави с политически и икономически искания или правила, които няма да са изгодни да тях.


Сега Москва лишава Вашингтон от това едностранно предимство


- ето това бе смисъл на тяхното анонсиране. Тоест изоставащата Москва отново догонва и се изравнява с Вашингтон, макар нейният отговор да е асиметричен (тоест не руски глобален антиракетен щит, а ново поколение оръжия).  С една дума традицията от съперничеството си продължава, но този път има и нещо ново - за пръв път Русия изпреварва САЩ по някои от тези оръжия. Примерно хиперзвуковите комплекси или пък подводният дрон.
И тук вече възниква естественият въпрос дали по тази причина Русия няма да се увлече от опита на Америка и да търси едностранни предимства, да се държи агресивно на международната сцена и да налага волята си с тропане по масата. На Запад особено в Америка, несъмнено ще се намерят хора, които смята, че точно това ще се случи. И ще настояват,  особено военното лоби на Америка, да се отговори по подобаващ начин - било с нови системи оръжия, било с планетарен антиракетен щит или по друг начин. От това, впрочем, се носи и дъхът на големи печалби. 
Но това ще означава, че те четат посланието на Путин, точно както дявола чете евангелието. И не само защото Путин потвърди пред целия свят, че Русия няма първа да използва ядрено оръжие. Посланието на Путин всъщност беше послание на партньор. Макар да обясняваше предимствата на новите оръжия, макар залата да ръкопляскаше, а и в един момент дори да стана на крака, голямото послание беше друго - Путин открито уведоми света какво има Русия, без патриотарски изхвърляния показва, че страната му се е изравнила със САЩ и предлага

честен диалог за един нов стратегически баланс

и може би нова система от договори (доколкото един такъв баланс зависи и от развитието на въоръженията). Нито с дума, нито с тона си, нито с жест или в подтекст той не се изежи и не гледаше да натрие носа на високомерна Америка, задето сега тя се тътри като изоставаща, а неговата държава я е изпреварила. Навремето, в разгара на Стуената война, Никита Хрушчов за да покаже, че страната му е настигнала САЩ, заяви, че руските конвейери ще бълват стратегическите ракети като кренвирши. Сега при Путин не чухме подобно наперено сравнение. Още повече, че той със сигурност знае какви нови въоръжения разработват американците.
Показателна е реакцията не на кого да е, а на един от най-заклетите русофоби в трансатлантическото пространство - бившия шведски премиер и външен министър Карл Билдт, който положи немалко усилия за изолирането на Русия в хода на украинската криза: "Ако на света е останала мъдрост, сега трябва да започнат преговори за стратегическа стабилност между САЩ и Русия. Преговори, които да завършат с конкретни споразумения". Дали обаче ще бъде чут гълъбовият призив на този иначе "ястреб"?


По време на посланието бяха показани няколко видеа на новите въоръжения. На това видео се вижда как свръхзвуковата ракета "Авангард" заобикаля райони на американската ПРО и става неуловима за нея, летейки към крайната си цел.
снимка БГНЕС