Такива работи
Нашата река няма бързеи...
/ брой: 232
През нощта на събота срещу неделя, според свидетели, двама младежи нападнали джамията в Казанлък и потрошили прозорците с камъни. После, естествено, избягали в неизвестна посока. Сякаш в Казанлък посоките винаги са известни. Особено, когато някой се прави на голям бабаит. Нейсе... Това не е първото посегателство срещу молитвения дом, припомнят запознати с вандалщините в града на розите. През 2006 година имаше опит той да бъде опожарен. След това бе обрисуван със свастики. Стъклата пък са чупени десетки пъти.
Искам да припомня, че казанлъшката джамия е на близо 5 века и е единствената оцеляла джамия в града от последните два века. Обявена е за паметник на културата, а настоятелството се грижи за нейната поддръжка. И нещата са съвсем мирни, ако, разбира се, от време на време не се срещат такива "среднощни херои", в чиито празни глави усилено фучи вятърът на някакво закъсняло "освобождение".
Кого освобождават тези "бранители" и от какво!?
Ако са толкова загрижени за нещо, нека да излязат открито и да го заявят. На никого не са нужни техните протести в стил селска забавачница. Не турците са виновни за обърканата пяна, дето се вкисва в главите им, а безработицата, безпътицата и липсата на бъдеще. Защото, когато бъркаш обикновените турци с башибозуците, ти сам се превръщаш в башибозук. Прочие искам да помогна и на полицията, която вероятно се чуди кои са среднощните герои. Ами тези, които рисуват свастики по целия град. Включително и в центъра на града, до една банка, където свастиката грее вече втора година и няма кой, нито кмет, нито органи на реда, да вземе мерки, че да я заличи. Това дава кураж на такива "звезди".
Какви звезди, бе! Моника Белучи е звезда! Фина, интелигентна, носеща чар и красота, сякаш дарени от бога. Това е звезда! А тези - кокошки от курника на бедността и самотата. Пъпчиви и завистливи нещастници, които скандализират обществото, защото нямат дори пари да отидат до столицата и да протестират пред парламента, както гледат по телевизора. Защото отдавна са захвърлили книгите и главата им се пълни от TV екраните от журналисти, които днес повече насъскват хората, отколкото да им дават повод за разум и размисъл.
Всъщност тези нещастни нощни герои не са нищо друго освен огледално повторение на дневните герои, за които Атанас Буров пише така: "Българският парламент не е сбор на мъдреци, на най-големите умове на България, а сборище на най-болните амбиции, на най-злощастните и зловредни хора, влюбени само в себе си, в кесиите си, в славата си, но не и в България."
Така е: когато достойните не искат власт, недостойните я получават. Какво стана в нашата държава и къде отидоха достойните? Ето въпрос, за който трябва да проведем референдум, ако все още вярваме, че референдумите вършат работа. Защото властта съсипва онези, които я нямат. Затова по върховете са готови на всичко само и само да притежават тази власт. Да не говорим за това, че днешните политици са толкова слаби и безпомощни, че дори притежанието на властта ги съсипва. В политически, морален и чисто човешки смисъл. Защото, за съжаление, днес повечето политици не са по-различни от престъпниците. Най-общият им стремеж е да владеят умовете и богатството на хората. Само методите им са различни, но в никакъв случай милостиви.
Затова среднощни деца ходят по улиците и чупят. Едни чупят прозорците на джамии, защото си мислят, че са патриоти. Така им подсказват. Други ходят по улиците и бият възрастни, клошари или се млатят едни други. Защото са озверели срещу света, който не разбират. Трети чупят с игли втвърдените си вени, защо си мислят, че да умреш с презрение е по-достойно, без да си дават сметка, че тяхното презрение пълни джобовете на други едни хитряги.
Казват, че реката се познава по бързеите. Нашата река няма бързеи... Тя е водопад след водопад и сигурно слиза чак до ада, ако той все пак е в огнената геена на земното сърце. И от този водопад излизат само политически мъгли и арсеникови пари, за да не виждаме какви сме и накъде отиваме.
Такива работи...