Васил Яначков:
"Кремиковци" е жизнеспособно предприятие
Държавата пропусна възможността да придобие бившия металургичен гигант обратно, без да даде и един лев, казва председателят на синдикална федерация "Металици" към КНСБ
/ брой: 136
Васил Яначков е роден на 4 октомври 1949 г. в Долна Гращица, Кюстендилско. Завършил е Химикотехнологичния институт по специалността "Добив и обработка на черни метали", завършил е и индустриален мениджмънт. Председател е на федерация "Металици" в КНСБ, член на ИК на КНСБ. Вицепрецидент е на европейската федерация на металоработниците и член на ЦК на Световната федерация на металоработниците.
- Г-н Яначков, преди ден стана известно, че металургичният комбинат "Кремиковци" вече официално е в процедура по ликвидация и активите му са под запор.
- "Кремиковци" не е в процедура и не е в ликвидация. Приключи процедурата по несъстоятелност. Предприятието е в несъстоятелност според отсъденото от Софийския градски съд.
- Т.е. все още няма пристъпване към ликвидация на комбината?
- Ликвидацията и несъстоятелността са горе-долу едно и също понятие. Когато е обявена процедура по несъстоятелност и няма приет оздравителен план, се пристъпва към преустановяване на дейността със съдебно решение. Възможността в предприятието да бъде приложен оздравителен план беше пропусната. Имаше предложение за такъв план, но то беше отхвърлено от правителството.
- Оттук насетне какво може да последва? Има ли все още някакви варианти за съществуване на "Кремиковци"?
- Това, което ще последва, е оценката на активите, след което ще се обяви търг за осребряване.
- Знаете ли на каква стойност възлизат активите на комбината?
- Не мога да кажа. Това в момента и синдикът не може да каже, защото не е излязла още оценката.
- Според информация, огласена преди ден от синдика, няма интерес към "Кремиковци".
- Не, обратното е. Има интерес, и то не само от един инвеститор. Дори аз лично чух синдикът да казва, че има интерес.
- Каква ще бъде съдбата на хората? Всъщност колко работници са останали в комбината?
- Още миналата година, когато стана известно, че не се приема оздравителният план, беше ясно, че следващата стъпка е обявяване в несъстоятелност. Междувременно се пуснаха всевъзможни слухове, разсъждения и коментари за бъдещето на комбината, но те бяха измислица. Последва намаляване на работещите в предприятието. От началото на 2009 г. до момента над 4 хил. души бяха съкратени.
- Сега колко остават?
- Някъде около 1400. Съществува отворена възможността, които желаят, да напуснат доброволно. Хората, които останаха в предприятието, работят в поддръжката на оборудването, консервацията на оборудването и като охрана. Производство в "Кремиковци" в момента няма.
- Какво все пак ще се случи с тези хора, ще бъдат ли уволнени?
- Може категорично да се каже, че тези хора остават назначени в "Кремиковци". Доколкото знам, работниците няма да останат на същите длъжности и със същите заплати, които вече бяха намалени. В момента, в който се реализира търгът и предприятието се продаде на нов собственик, те всички ще бъдат освободени. Евентуално новият собственик ще ги назначи, ако вземе такова решение. Може да вземе на работа отново само част от тях, може да търси и още работници. Желанието и на синдикатите, и на ръководството на предприятието, и на синдика е да се задържат максимален брой хора. Това би било добре, за да може, ако се появи нов собственик, който има желание да рестартира "Кремиковци", да използва тези хора. Защото това са специалисти, които много трудно след това би могъл да събере. А дори с този, макар и много ограничен, състав все пак е възможно да се рестартира комбината и той да възстанови дейността си.
- Това за рестартирането на дейността по-скоро силно желание ли е или реална възможност?
- Абсолютно реална възможност. Комбинатът е напълно жизнеспособен и всякакви коментари, че там в момента има само купчина старо желязо, са пълна глупост. Това се тръби навсякъде, но не е истина.
- Тези, които го тръбят, вероятно се трудят да проработи другият план, за неговата смърт?
- Комбинатът вече е закрит. Минава се през процедура и е нормално, след като се оцени цялостното състояние и се реализира продажба чрез търг, новите собственици да решат какво ще правят. Те биха могли, купувайки площадката с активите, да решат да развиват не само металургична, но и друга дейност. Според мен обаче е много малка вероятността, който и да го купи, да ликвидира изцяло металургичната дейност. Това би било безумие.
- Казвате, че това, което е останало, е напълно жизнеспособно.
- Абсолютно жизнеспособно. В момента нищо не работи, но може да заработи без проблеми електростоманодобивното производство, непрекъснатото леене, горещото валцуване на листа. Може да се възстанови също така, след известни инвестиции, и студеното валцуване на този първи етап. Разбира се, цялата тази дейност е свързана и с много други, които я обезпечават - вътрешен транспорт, железопътен транспорт, пътнически транспорт, водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.
- Знаете ли дали има интерес от възлагането на поръчки?
- В момента мисля, че няма, защото вече бе обявено, че комбинатът преустановява дейността си. Но докато все още се работеше на база поддържане на производствен минимум, имаше изключително много поръчки. Тогава ръководството по-скоро се чудеше как да посрещне тези поръчки и точно за това за мен беше пълно недоумение как в такъв момент, когато интересът към продукцията на "Кремиковци" започна видимо да расте, не се получи подкрепата от правителството. От това правителството загуби, държавата загуби, всички ние загубихме. Възможност, която беше осигурена чрез капитализация на задълженията, позволяваше на държавата да придобие "Кремиковци" обратно, без да даде 1 лев и да се разпореди с него по-нататък като собственик - да го продаде или да постъпи по някакъв друг начин. Но това беше пропуснато. Сега е ясно, че стотици милиони увиснаха. Аз, честно казано, съм много изненадан от начина, по който самият премиер Бойко Борисов демонстрира, че се отнася много критично към такива пропуски в миналото, а сега има явно друго виждане. Това май му беше внушено. Ние се опитахме многократно, включително и писмено, да обясним каква е реалността, но явно други хора бяха послушани, в резултат на което държавата загуби.
- Това са били хора, които гледат на бъдещето на комбината в посока на неговото закриване и на прекратяване на дейността му?
- Имаше такива, които искаха комбинатът да работи, и можеха да му представят нещата в посока на евентуалните възможности така, че на Борисов да му стане ясно всичко.
- Добре, г-н Яначков, синдикатите не помогнаха ли, не поискаха ли среща, за да обяснят на премиера другите възможности, различни от ликвидацията?
- Моля, когато говорим за "Кремиковци", да ме питате конкретно за нашия синдикат. Защото след един етап си разграничихме позициите. Имаше възможности да се представят на премиера действителните преимущества на оздравителния план, а не да му се говорят фантасмагории, и той реши, че е по-добре да стои настрана. Стана ясно, че част от тези, които уж милееха и правеха всичко възможно "Кремиковци" да оцелее, освен всичко друго са се опитали да заблудят хората, правейки си свой бизнес.
- Браншовият синдикат на КНСБ, който вие ръководите, искал ли е среща с Борисов?
- Безброй пъти - писмено, чрез медиите, по всякакъв друг начин.
- Тоест другата страна остана глуха, така ли?
- Не се реагира. Имаше и позиция на Българската асоциация на металургичната индустрия, която ние нарочно изработихме заедно, за да се позовем не само на нашите синдикални опит и знания, защото по-голямо е относителното тегло на професионалистите в тази организация, но не бяхме чути. А най-доброто решение беше капитализация. И всички твърдения, че това щяло да ограби държавата, са измислици на хора, които въобще не са вникнали в проблема.
- Въпреки всичко казвате, че има бъдеще, поне за това, което е останало?
- "Кремиковци" и като металургично производство, и като площадка, която дава възможности за реализирането на нови идеи, има бъдеще. Все още се надявам правителството да се вземе в ръце, за да не се превърне "Кремиковци" в купчина желязо и в свърталище на престъпност.
- Има ли още интерес към земята, върху която е предприятието?
- И за човек с най-елементарните знания е нормално да разбере, че земята на "Кремиковци" е много атрактивна.
- Експерти казаха, че земята там има адски много стари замърсявания, което би я направило неатрактивна.
- Който се интересува от земята, няма намерение да сади домати. Този, който има апетити към земята, има инвестиционен интерес - главно в изграждане, развитие на нови технологии. Какво значение има съдържанието на земята, върху която ще изгради например нов цех? Важното е да не е тресавище, а тя не е тресавище.