Кой ни докара д-р Смърт?
/ брой: 230
Разбира се, че е най-добре да си млад и здрав. Ако си и красив - още по-добре. А да си стар и болен...
Макар че никак не съм сигурна дали тази стара българска шега е уместна за случая. Но си заслужава да помислим върху нея. Обаче не с разума, а със сърцата си.
Защото преди месец-два мнозинството в парламента като че ли "съвсем разумно" (и съвършено според мен безчовечно) отхвърли предложението на Любен Корнезов за доброволно, без болка прекъсване на живота - когато така или иначе краят му се вижда, когато силите са свършили, когато си омръзнал не само на деца, близки и познати, а и на себе си. Лоши думи? Да, но така се случва, и за жалост не толкова рядко, колкото ни изглежда в най-младите ни години (когато и 30-40-годишните понякога ни се струват, не ни е срам(!), "взели-дали")...
Онзи ден животът доказа правотата на привържениците на милостивата смърт. Неизлечимо болен 56-годишен мъж от балканското село Новачево се самовзриви с капсул детонатори. Спрели морфина му, затова. А който не е изпитвал онкоболки, не може да знае за какво става дума и не бива да се изказва - по-честно и по-справедливо ще е да замълчи. И да пали свещ или "да чука на дърво" - да не му се случва...
Та на този човек, миньора Реджеп Мехмед, му спрели морфина. Да, на черния пазар всичко има, но за това "всичко" трябват пари. А с какво човек може да приспи нестихващата болка - и от заболяването, и от това, че тежи на семейството си?
Ужасната смърт на човека е шамар срещу празното говорене и популизма на някои "човеколюбци", които отхвърлиха законопроекта за евтаназията единствено защото беше предложен от човек на левицата. А какво лошо пишеше в него? Дефиницията на г-н Корнезов за евтаназията е "удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния за ускоряване на смъртта му по безболезнен начин". И както животът я дописа - и да не се налага да умира от още по-ужасна смърт от отредената му, в случая - като се самовзриви.
Не съм чула днешното мнозинство нито веднаж да признае: "Извинете, сгрешихме." Не съм чула, но все пак имам надежда. Когато става дума за живота, за страданието на хора, кой би посмял да се прави на Бог? Още повече че вече в три страни, членки на ЕС, евтаназията е легализирана, деянието не се преследва и не се наказва, ако действията на лекаря, помогнал на болния да си отиде от тоя свят - с негово знание, съгласие и по изричната му воля, покриват текстове от правото.
Един от най-големите защитници на евтаназията - д-р Джак Кеворкян, си отиде от нашия свят неразбран и дори наречен "Доктор Смърт".
Дали истината за него и битката му, неспечелена приживе, не е всъщност в определението "Д-р Милост"?