Кой къде пере мръсни пари

Основният стимул на пазарната икономика е стремежът към максимална печалба. А тя се постига най-бързо в сивата икономика - чрез укриване на данъци, при нелегалната търговия с наркотици, оръжие, жени, човешки органи, фалшиви пари и документи и пр., която се извършва от големи мафиотски структури със стотици хиляди членове, най-вече в Италия, САЩ, Япония, Хонконг, Колумбия, а след 1990 г. все повече и в Източна Европа.
Ние не бива да се заблуждаваме, че след влизането на България в Европейския съюз организираната престъпност и изпирането на мръсни нейни пари у нас и зад граница ще изчезнат. Единственото, което се промени, е, че се усъвършенстваха използваните средства - премина се от сравнително примитивни инкасо-вноски в банка към по-съвременни финансови способи. Без пресичане на банковите канали за извършване на тази дейност, без премахване на офшорните зони, създадени от самите индустриални държави за обслужване на глобалния трансфер на легални и нелегални капитали, "прането" на пари и в бъдеще ще остане неразделна част от световния икономически ред.
Приходите от незаконната икономика в световен мащаб са огромни. По своя обем те представляват

четвъртата икономическа сила

след САЩ, ЕС и Япония. По данни на Международния валутен фонд те са в размер на около 1.500 милиарда долара годишно, което е близо 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).
Специфична особеност на престъпния бизнес е, че разплащанията се извършват не по обичайния банков път, а наръка. В същото време само малка част от печалбите могат да се изразходват в брой, предимно за разточителен живот. Оставащите суми непременно трябва да се превърнат в легален капитал, който да се инвестира в законната икономика. Oперацията може да се извърши само ако парите в брой постъпят в банката, без това да се забележи или да събуди подозрението на специалните служби. Тази деликатна трансформация е получила названието "пране на мръсни пари". Неин кръстник е легендарният чикагски гангстер от 20-те години - Ал Капоне, инвестирал печалбите от криминална дейност във верига от обществени перални, получили още тогава прозвището "перални на пари".
За легализиране на престъпните капитали днес се използва богат арсенал от средства - като се започне с елементарните възможности на лотариите, залаганията и кешовите вноски в банка на дневните печалби на туристически агенции, ресторанти, хотели, магазини и пр. Добри условия за подобна дейност предлага и строителният бизнес, който може да работи с "мръсни" пари, но продава построените обекти за "чисти" средства на сметка. Още по-професионално е "прането" чрез използване на различни модерни финансови инструменти - деривати, опции, фючърси и др. Операциите с тях се извършват от подставени лица в законспирирани мрежи от търговски дружества, офшорни фирми и фондации.
Специалните служби естествено се опитват да следят

движението на "мръсни" пари

но не с особено голям успех. За да преодолеят подобни затруднения, световните финансови кръгове използват предимствата, предлагани от офшорни територии (offshore - извън бреговете/границите). Това са бивши или настоящи колониални владения (най-често на Великобритания), които са извън границите на метрополията и не са подвластни на нейното законодателство. В тях са изградени мрежи от банки, компании тип "пощенска кутия" и финансово-брокерски фирми, чиято единствена задача е да укриват данъци и да обслужват капиталовия поток на нелегалния бизнес.
Само на трите Кайманови острова (Британска колония и основен център за пране на пари) с площ от 259 кв.км и едва 18 000 души население, има 15 000 финансово-брокерски фирми и 400 банки, обслужващи анонимни клиенти под кодов номер, чиято основна дейност е "прането" на пари. Денонощно там жужат компютрите в банковите офиси. Оттук мръсните капитали тръгват по света в поредица от бързи финансови операции с цел прикриване на произхода им, с което да стане невъзможно тяхното обратно проследяване. Те се инвестират от финансовите жонгльори краткотрайно в акции на Лондонската или Нюйоркската борса, купува се петрол в Персийския залив, който веднага се продава в Лондон или САЩ. Милиарди се предлагат като рискови и микрокредити на страните от Източна Европа. Всеки от играчите по веригата получава своите комисиони и спазва повелята да "пере" и мълчи до гроб. Затова борбата с "мръсните" пари е толкова трудна и дори безнадеждна.
Европейската комисия подготвя вече трета директива срещу организираната престъпност, въпреки че и Втората разпоредба все още не е приета от всички страни членки на ЕС. Нейните действия се израждат все повече в безпомощен акционизъм срещу глобалния,

перфектно организиран криминален бизнес

Един от началниците на Европейската служба за борба с финансовите измами (OLAF), Волфганг Хецел горчиво признава: "Резултатите от борбата с "прането" на пари са повече от плачевни". А британският му колега, Бари Райдер добавя откровено: "Борбата срещу "мръсните пари" е напълно загубена".
Системата от мерки срещу "мръсните" пари в Германия (а и в повечето страни от ЕС) е твърде ограничена и се свежда само до регистриране името на вносителите на суми в брой, превишаващи 15 000 евро на ден. Подобно само декларативни са и механизмите за борба с изпирането на мръсни пари, предвидени от съответния български закон. Предвиденото впоследствие разследване неоправдано много разчита на готовността за сътрудничество на самите банки. Наивно е да се очаква, че банките ще се лишат от клиенти, които внасят милиони в техните сейфове, а както знаем, парите не миришат.
Световните специалисти признават, че законовите мерки могат да поразят единствено само дребните играчи. През 2004 г. такива обвинения бяха отправени към Амро Банк, Холандия, и към СИТИ-Банк, САЩ. Подобни обвинения бяха отправени и срещу гигантския люксембургско-германски финансов холдинг "Клиърстриим" ("Чист поток") и неговия бивш шеф Андре Люси. "Клиърстриим" е дъщерна фирма на Немската борса във Франкфурт и е един вид частна банка на всички останали европейски банки, борси и финансови институти, в която те са депозирали близо 9000 милиарда евро. Срещу А. Люси люксембургската прокуратура заведе дело по обвинение за пране на пари и редица други финансови престъпления и манипулации. Във връзка с този финансов скандал в пресата се появиха и имената на редица висши френски политици. Компроментирани бяха дори бившият френски президент Ширак и неговият министър Дьо Вилпен, който бе обвинен, че е поддържал тайни сметки в "Клиърстриим".
Потвърди се и обвинението срещу вашингтонската РИГС-Банк, която е търговската банка на Международния валутен фонд (МВФ) и на дипломатическия корпус във Вашингтон (САЩ), за изпирането на поне 13 мил. долара мръсни пари на чилийския ултрадесен диктатор генерал Аугусто Пиночет. Той е поддържал там общо 125 сметки. От компетентността на РИГС-Банк за прикриване

произхода на нелегални пари

се възполва и корумпираният, клептократичен диктатор на Екваториална Гвинея - Теодоро Нгуема, който със своите 60 сметки, в които е депозирана завидната сума от 700 мил. долара, е и най-големият клиент на тази щатска банка.
Огромен скандал във връзка с финансови нередности, включващ пране на скрити от данъчните служби средства и тяхното използване за корумпиране на носещите отговорност лица по целия свят, взриви немската преса. Мюнхенската прокуратура установи, че германският мегаконцерн "Сименс" е укривал в продължение на десетилетия печалби в размер на стотици милиони евро. След това те са били изпирани и укривани последователно чрез мрежа от подставени офшорни консултантски фирми в САЩ, британските колонии в Карибския басейн и Гибралтар, Лихтенщайн, Австрия и Швейцария. На тези, свързани със "Сименс" фирми, са превеждани огромни хонорари, без да са извършвали каквито и да е било услуги за концерна. Във връзка с тези нередности са арестувани няколко мениджъри на корпорацията, които са направили обстойни признания за прилаганите финансови схеми. "Сименс" се разследва за корупция в Норвегия и в Унгария при изпълнението на военни поръчки. В Италия концернът е обвинен в корупция по приватизацията на държавната телекомуникационна компания "Стет" и при доставки за държавния електропроизводител "Енел". В съседна Гърция "Сименс" си е купувал с десетки милиони евро благосклонността на държавни служители, които са били отговорни за отдаването на проекти по Олимпиадата през 2004 г., за модернизирането на гръцките телекомуникации, както и за метрото в Атина. Досега са разкрити доказани парични потоци от свързани със "Сименс" офшорни фирми, където тези средства първо са били нелегално укривани, а след това изразходени за корумпиране на отговорни лица в следните още страни: Азербайджан, Русия, Египет, Нигерия, Камерун, Саудитска Арабия, Кувейт, Виетнам, Индонезия. И това е само върхът на корупционния айсберг само на един концерн, опериращ в 190 страни по света, до който в момента са проникнали следователите. "Вие въобще не знаете какви са практиките по света. За получаване на поръчки американците оказват натиск дори чрез разузнаването си". Въз основа на това признание, направено пред следствието от обвинените в изграждане на престъпна организация за укриване и пране на пари мениджъри на "Сименс", от коментаторите бяха изявени опасенията, че най-вероятно тези незаконни дейности са "нормалната" търговска практика на всички големи, глобално опериращи концерни.
Всички тези факти красноречиво разкриват изцяло липсващия морал на субектите на глобализираната икономика и налагат извода, че инвестирането на мръсни пари в офшорки и тяхното изпиране там, укриването на данъци и корупцията не са просто характерни за определени държави на даден етап от тяхното развитие. Тези престъпни дейности явно са неразделна част на този вид икономическа система, при която максималната печалба оправдава всички средства за нейното постигане.