Европейска столица на... такситата

Едва ли ще се сбърка, ако се предположи, че най-мощно "Ура" се е изтръгнало от гърдите на стотици пловдивски таксиджии, когато са чули вестта, че градът ще бъде Европейска столица на културата. Та нали това означава хиляди гарантирани културни вечерни прояви! А в пловдивски битов превод от десетилетия това означава и... страхотен оборот за таксиметровите вечерни услуги.
 Така е все още в този все още втори по население град в страната, където въпреки модернизациите на градския транспорт по европейски проекти не може да се окъснее вечер за посещение на кина, концерт и театър. Защото след около 21 часа източноевропейско време е въпрос само на късмет да хванеш автобус. Тролеи в Пловдив вече отдавна няма. След този час по спирките ще видите неслучайно да застават в дълги редици десетки таксита.
Но при доста волното и на практика май     

неконтролирано таксуване

от страна на таксиметровите водачи много пловдивчани се въздържат да ползват пълните с изненади при плащане таксиметрови услуги. И ето, такава е сега вечерната картина в пловдивския градски транспорт след 21 часа - по спирките навред рояци от хора, които напразно чакат да мине я автобус, я маршрутка. Накрая идва моментът, когато след културно мероприятие пловдивчани от крайните квартали, примирени с орисията си, се запътват към очакващото ги с "разтворени обятия" такси. А след превоза пътникът - културен ценител, олеква с цяла десетачка.
В Нощта на музеите и галериите в Пловдив десетките изяви бяха подредени съвсем естествено най-вече в късните вечерни часове, а някои доближаваха и полунощ. Но с това изникваше и хроничният проблем с прибирането на посетителите по крайни квартали. Интересно е дали някой от тамошните районни кметове се е сетил за този проблем на хората, за които е поел ангажимент да им осигурява удобства като кмет? А това се отнася и за камарата добре платени експерти и служители.
И ето - в крайна сметка Нощта на музеите и галериите и театралният фестивал "Сцена на кръстопът" се оказаха пак твърде доходоносни за таксиджиите, което не би трябвало да е главната цел на тези културни празници, нали?
Ще разкажа и едно лично впечатление. Бях на чудесна вечер в пловдивската галерия "Резонанс" - проява, която кой знае защо не бе оповестена в иначе дебелия като роман пътеводител. Изгледах богатата програма с премиерните документални филми на Антония Димитрова, заснети това лято в Италия, за "плаващите кейове на сънародника ни  Кристо", и увлекателното филмово запознаване с италиански град, който заедно с Пловдив ще бъде европейска столица през 2019 година. И зареден със светли емоции, застанах някъде след 21 часа и аз на спирката до бившия български хотел "Тримонциум", сега турски - "Рамада". На спирката заварих десетки изнервени хора, очакващи напразно автобус или маршрутка. Сред чакащите имаше и зрители, излезли от продължилата 150 минути драматизация на романа "Ана Каренина" от фестивала "Сцена на кръстопът".
Чакаха и доста момчета и момичета -

млади театрали и ценители

на изкуствата, а в крайна сметка, събирайки и последни стотинки, се запътваха към такситата. Беше и комично, но и трагично да се чуят на спирката и псувни по адрес на Европейския съюз. Но така е вече четвърт век всяка вечер в Пловдив, който, както съобщават вече десетки табели, се готви да става Европейска столица на културата. След толкова семинари и симпозиуми с кафе паузи и софри по темата обаче още не се е разбрало от началници и платени експерти по културата, че нормалният вечерен градски транспорт също е основна функция при  осъществяването на културния живот. Иначе каква европейска столица на културата ще е Пловдив, щом и през 2019 година ще е съвсем реално да пустеят вечер десетки зали не заради липса на интересуваща се публика, а заради една сбъркана традиция да не се осигурява на пловдивчанина и госта на града възможност спокойно да посещава кино, концерт, театър, а след това цивилизовано да се прибере с осигурен му "модернизиран градски транспорт".
За реализацията на цитирания в кавичките, приключил официално през миналата година  европроект, са изсипани страшно много пари. Но ако се съди по резултата и от отминалата Нощ на галериите и музеите, и отвечерите на театралния фестивал, то тези пари ако не изцяло, то поне отчасти са отишли на вятъра. Или в нечии джобове.
Като се има предвид, че над 90% от  концертите, представленията и другите културни прояви в Пловдив стават все така в централната част на града, то на практика се получава нещо не особено демократично - социална недостъпност на голяма част от населението, особено от крайните квартали, до вечерен културен живот и отдих заради отсъствие на масов градски транспорт. А не ви ли понамирисва това и на социална дискриминация? Май имахме някакви комитети и комисии по такива явления и някога може би ще се сетят "да бръкнат" и в този абсурд?

Конфуз и пред света

В програмата на Нощта на галериите и музеите видяхме в подготовката и провеждането им реален ангажимент и на редица посолства и организации от чужбина, включително и от САЩ. Положени са наистина от тяхна страна усилия, дадени са  средства, за което може само да се благодари. Но лесно може да си представим как биха се почувствали едни такива чуждестранни поддръжници на чудесните инициативи, като видят изненадани, ако не и стъписани и огорчени, неочаквано слаб интерес и посещения на културните прояви с тяхно участие. В такива случаи инностранните дипломати и експерти даже и не биха могли да си представят, че причина за това в един европейски цивилизован град може да е липсата на вечерен градски масов транспорт. 

А проблемът е решим

Нужна е само колективна управленска воля. Иначе, драги пловдивчани, току-виж някой се сети да оттегли и кандидатурата на Пловдив "по български" като Европейска столица на културата заради явно устойчивото несъвършенство на вечерния градски транспорт като реален проблем за културния живот в града. И пак "по български" да се издигне нова кандидатура на български град за Европейска столица на културата - например на град с автобуси и трамваи до полунощ и метро до зори? А това вече не е никак хипотетично и може да се случи. Защото в днешна България, както се видя, всичко е възможно.