Евроизлагация
/ брой: 26
Брюксел мъти водите на западнобалканската евроинтеграция.
Пред Европарламента шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че страните от региона няма да бъдат приети в ЕС, без да са разрешили граничните спорове помежду си. Дотук - нищо нередно, това е класическо условие за членство в общността. Юнкер обаче разглежда това условие в контекста на граничен спор между две държави, които вече са в ЕС - Словения и Хърватия. Този спор е за морски участък в Пиранския залив, до който иска достъп Словения, но което се оспорва от Хърватия заради 50-ина рибари, хвърлящи мрежи от корабчета и лодки. И които могат да правят това на други места. Впрочем Международният арбитраж в Хага се е произнесъл в полза на Словения, но Хърватия не се подчинява. Защо тогава Юнкер не дръпне ушите на Загреб, ами разглежда условията пред Западните Балкани в контекста на този двустранен граничен спор? Защо изнася проблем на членове сред кандидат-членове.
"Граничният спор между двете страни не касае само тях. Той е фактор за целия ЕС. От неговото разрешаване зависи дали ще има европейско бъдеще за Западните Балкани", това пък Юнкер обяви миналия месец.
Всичко това налага няколко извода. Първо, ЕС не си е свършил работата навремето с приемането на Словения и Хърватия и сега Юнкер стоварва вината на съюза върху абсолютно невинните Западни Балкани. Второ, Юнкер всява раздор между страни членки и кандидатки. Трето, той явно иска да отвори още работа на председателя Бойко Борисов, който изглежда ще трябва да преговаря с хърватските рибари да потърсят друго място за хвърляне на мрежите си. Четвърто, явно разногласия има в самата Еврокомисия. Пак вчера еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан обяви, че условието за граничните спорове важи само за Западните Балкани, а не и за Словения и Хърватия. Е, кого да слушат страните от региона?