От редактора
Докъде сме изпаднали?...
/ брой: 93
...Ами дотам, че пенсионирана учителка по музика да свири за дребни стотинки в подлеза на Орлов мост, за да върже двата края. Я ги върже, я не!... Колкото и девойчето в подлеза на "Плиска", което всеки ден чака някой да му хвърли в калъфа на цигулката някоя и друга монета, докато си намери работа. Я си намери, я не...
Докарали сме я дотам "пишещи братя" да дремят като нощна охрана във фирми на оядени мутри и мутреси, на дебеловрати парвенюта, за да доработят нещо към мизерните си пенсии. Довели сме се дотам опърпани интелектуалци да продават на кръстовищата събрани по бунищата и кофите за смет вещи втора употреба, за да не умрат от глад. Подредили сме се така- изпросели пенсионери да се влачат по купоните на самозвани величия и травестити, за могат да похапнат от останалите огризки и да стоплят душите си с някоя и друга глътка от недопитите квалитетни питиета. Отчаяли сме се дотолкова, че не приличаме на себе си, нито на сянката или на спомена за онова, което сме били.
Стигнали сме дотам да се залъгваме със скудоумията на недодялани политици и далавераджии, овластени мафиоти и безгръбначни слагачи, пембяни хамелеони, атакисти... И какви ли не още -исти! Ошашавили сме се дотолкова, че когато ни казват голи лъжи, ги вземаме за чиста монета. Объркали сме се дотолкова, че приемаме бялото за черно, а черното за бяло. Омотали сме се така, че приличаме на патки в кълчища, които пасат трева пред Народното събрание. Заблудени сме тъй, че ако чуем да говори Юда Искариотски, си въобразяваме, че ни хортува Христос. А, честит Великден! Христос воскресе! Во истина воскресе! Амин!