Добре дошли във Вулгария

Двадесет и първи век е. Добре дошли във Вулгария! Ние сме живи. Животът е лош, но ние се оправяме. Тук сме. За добро или зло, все още не сме се махнали. Стискаме зъби, затягаме колани, броим стотинки и се усмихваме. Стоим на студено, но се греем със спомените си; децата ни пропадат в дупките на нихилизма и простащината, но ние гледаме шоу програми за тяхното спасяване; културата и образоването ни са за боклука, но на кого му пука. Нали така? Като нямаш работа, защо ти е да се замисляш за изрази като "духовна пустиня" или "царуване на глупостта"? "Работи като че ще живееш хиляда години и се моли като че ще умреш утре!" Един умен човек е казал това. Дали наистина е бил прозорлив, или това са просто бълнувания на поредния мъдър глупак, останал някъде в прашасалите страници на вековете? Все някога ще разберем.
Насочили сме се към поредната национална катастрофа. Пресилено ли звучи? Не мисля. Историята отново ще оближе ъгълчетата на кървавата си уста и ще обърне на следващата страница. Нас няма да ни има вече. Тук ще бъдат децата ни и техните деца, и децата на техните деца, и... Веригата няма да бъде разкъсана. Еволюцията за разлика от революцията не изяжда децата си. А какво правим ние, хората на днешния ден, за да осигурим това бъдеще за идващите след нас?
Тъжно ми става, когато трябва да мисля над тези въпроси. Превръщаме се в нещо, което никой от нас не е пророкувал, че ще се случи.

Превръщаме се в нация от ноу-мени

Не говоря за термина, въведен от Имануел Кант, означаващ противоположното на феномен. Ноу-мен означава никой, една човеко-нула. Човек без собствен глас и воля, индивид, който е неспособен на критическо мислене и трезва преценка, част от едно общество, ръководено не от своя личен избор, а от корпоративни интереси и подкупни медии. Нация от хора, направлявани манипулативно и целенасочено, с тяхното собствено съгласие, към превръщането им в изпълнителни роботи, безропотни данъкоплатци, надеждни консуматори и послушни работници. В последните две години това се усеща изключително остро и не е нужна да притежаваш наострени и прецизни сетива, за да го разбереш. На някои от вас може да им прозвучи познато. Точно така, познахте! Превръщаме се в американци. Купувай, разпродажба, акция, намаление, реклама, МОЛ, продукт! Това са само малка част от най-употребяваните думи в последно време. Маркетингът днес е достигнал такова трескаво равнище на агресия и коварство, че не е трудно да се почувстваме като жертви на

пропагандна кампания с военни мащаби

Превръщаме се в държава, в която 80% от финансите се управляват от 3% процента от обществото. Избраните! Хеликоптерните снимки на огромните имения са само горното парче от айсберга, а отдолу, под водата, е скрита най-голямата част от тази мръсна структура. Казват, че крайният патриотизъм ще запази чисти българщината и националното ни самосъзнание в един подмолно глобализиращ ни евроатлантически свят, но това не е вярно. Този патриотизъм е просто гримиран фашизъм, облечен в народна носия и оглеждащ се в стая с криви огледала. Не това е начинът и мисля, че всички видяхме до каква разруха доведе той света преди 70 години. А какво се случва днес? Имаме партии с чисто фашизоидна структура, медиите всеки ден бълват новини за полицейски акции и престъпни деяния, децата се пребиват едно друго в училищата за абсолютно нищо, домашното насилие и посегателствата над жени са в най-пиковото си положение, тълпата по улиците се е превърнала в огладнял звяр, агресията е навсякъде. Точно така! Агресията и вулгарността са се просмукали във всяка клетка на този жив организъм, който наричаме с едно име - Родина! Виждате го всеки ден, чувствате го и разбира се, сте всекидневно потърпевши. Вулгарността дори се изродява в съвсем нови форми, все още непознати и

тепърва навлизащи по географските ни ширини

Ето няколко примера за това! Вечер, в праймтайма, по най-гледаните телевизионни канали текат шоута за подпомагане на благородни каузи и най-вече в помощ на децата. Участват най-големите "звезди" на България. Ох, как само ми трепна сърцето, когато ги видях една вечер всичките, прегърнати и щастливи, да пеят известната американска песен "Ние сме света". А тя би трябвало да се казва "Ние сме богатите". И още - "Дайте ни още пари и ние ще помогнем и на децата". А хиляди домакинства ронят горчиви сълзи на състрадание и мирова скръб и посягат към телефоните, за да изпратят поредния SMS. Машината работи, всички са доволни и най-вече тези звезди, които вече са с много по-висок рейтинг и за в бъдеще ще получават много по-големи хонорари. Къде са децата тук? Не ми се говори за изпълнители като Веселин Маринов например. Години наред пееше на митингите на БСП, електората на партията го направи това, което е, дисковете и касетите му се намират в дома на всяка червена бабичка. А сега той пее за ГЕРБ. Защо бе, Веско? Ти личен морал нямаш ли, съвест някаква? Ами защото Цецо ме покани, затова пея как нашата полиция ни пази! Стана ли ви ясно? Вулгарност във всичко. Дори и така наречените ни звезди нямат абсолютно никакъв морал. Биха пели и за Махмуд Ахмадинеджад, ако си плати достатъчно. А те са само капка

в българския океан на простотията

Една държава, която издига като приоритет силовите структури и полицейщината, а откровено и с подчертано удоволствие гази образованието и науката, не я очаква нищо добро. Затова бих желал да кажа: Добре дошли във Вулгария! Всички сме в нея и сме част от нея. Вулгарността се предава между хората по-бързо от грипен вирус посред зима и ваксини срещу нея няма и няма да бъдат открити. Заразява всички и ги въвлича в един черен кръговрат. Пъпли бавно, но сигурно и се провира във всеки един от нас. Предава се от учителите на техните ученици. Или по скоро обратното. От продавачите на клиентите. Или по-скоро обратното. От автобусните шофьори на министър-председателя. Или по скоро обратното, определено е обратното! А медиите се превърнаха в дежурния проводник на цялата тази агресия и гняв. Всички сме вътре. Пуснеш ли телевизора, разтвориш ли жълтия вестник, ставаш част от мръсната машина. Работиш като скот, но нямаш смелостта да попиташ открито и с висок глас къде и за какво отиват данъците ти. С всеки изминал ден ситуацията се влошава, вече всеки го усеща със стомаха и портфейла си, но много малко от нас излизат по площадите да заявят с открит глас: искаме си България! Онази, която би трябвала да бъде, модерна и просперираща европейска държава, а

не това разграбено подобие, в което сме на доизживяване

сега. Хората в България се страхуват да го направят. Страхуват се за работата си, за децата си, бъдещето си, старините си! Но не такава е ситуацията в околните нам държави. Стотици хиляди хора са всекидневно по улиците и площадите на Париж, Букурещ, Атина, Мадрид, Рим, Лондон, дори се забелязва раздвижване в Рейкявик и Осло. Наскоро в едно заведение попаднах в компанията на няколко млади семейства. Разговорите между тях вървяха в три основни наклонения: новите чалга клипове, шоуто на Слави и как бат'Бойко мачка! Точно така - мачка последните истински ценности, които са останали в тази държава. Станах и си тръгнах.
Преди седмица пък пред сградата на Софийския университет видях да преминава един от модерните български писатели. Беше стиснал в ръка пакетче семки. Лапаше с шепата и плюеше по земята точно пред статуите на двамата велики братя. Не господин писателю, духовен пазителю на българското слово, поете, П.Р.,

аз няма да си купя никоя от книгите ти

Обещавам ти! Това са само малка част от примерите, доказващи моята теза. Има още невероятно много подобни.
Всички искаме промяна. Надяваме се да се случи час по-скоро. Промяна, която искаме да започне отгоре. Но всички бъркаме. Истинската промяна, такава, която да промени коренно тази държава, трябва да започне отдолу, от корените, от нас самите. Мисля, че ще се съгласите. През годините много интелектуалци и политически анализатори са се опитвали да обяснят защо не се получават нещата. Посочват имена на виновници, които се сменят през четири години. Аз ще се опитам да го обясня кратко и ясно, без да спомена нито едно име.
Ще се опитам да ви кажа кои са истинските виновници за проблема и да помислим заедно как да го решим.
Проблемът, разбира се, не е демократичната система, а живите части, които съставят тази система. Човекът, когото подминавате на улицата, умножете го него или нея по 3 или 4, или 5, или 8 милиона и веднага ще разберете защо нещата не функционират за всички нас така, както ни се иска. Мечтая си да изнамеря лек за тези пешки, които наричаме български народ. Досега изтърпяхме всякакви политически играчи, лечители и шамани. И оставаме достатъчно глупави, за да се надяваме, че точно Този и точно Сега ще оправи всичко. Драги сънародници, обичам ви много, но ще ви кажа истината. Проблемът никога не е бил в демократичната система. Проблемът винаги е бил в нас!