Да дарим и последната си кирлива риза
/ брой: 170
Нашият министър на земеделието и храните обяви вчера на среща с колегата си от Хашемитското кралство, че ще дарим 100 елитни елена лопатара на Йордания за развитието на ловното стопанство там. Както и лаборатория за изследване на пестициди, понеже имало проблем с внасяните от тази страна зеленчуци. Освен това Найденов е на мнение, че можем да снабдяваме изцяло кралството с жито, и то на предварително фиксирана цена за 5 години напред.
Трябва да си призная, че четейки първоначално заглавието на тази новина, допуснах лапсус и останах за няколко секунди с впечатлението, че ще даряваме лаптопи на тази арабска държава. Което е и по-близко до ума в ХХI в. Но при повторно поглеждане се оказа, че не лаптопи, а лопатари щели сме да даряваме.
И всъщност съвсем логично е да не даряваме лаптопи. Защото, за да се произведе такъв продукт, е нужен мозък, а той като че ли вече изцяло е изтекъл от родината ни. Де що има кадърен и немързелив инженер и програмист отдавна се е махнал от тази държава, в която заплащането е по-ниско и от Северна Африка. Така че, какво друго ни остава да даряваме, освен това, което природата ни дава, макар и в умерени количества.
Защото за последните 20 години в България не остана ни промишленост, ни нормално селско стопанство. Нито вече сме в състояние да произвеждаме какъвто и да било качествен продукт, независимо дали става въпрос за индустриално производство или за храни.
А и последното, което все още сме в състояние да произведем в по-големи количества - житото, е под въпрос за в бъдеще. След като "Шеврон" започне да перфорира Добруджа, търсейки шистов газ, което ще отрови водата и почвата за десетилетия. Освен това визираните от министъра фиксирани цени за години напред въобще не се връзват с тенденцията за поскъпване на храните по целия свят. И една фатална за производството на зърно година тогава би ни изправила пред сериозни проблеми.
Ама де останал мозък в тази държава да мисли за всички тези не само негативни, но и реални евентуалности?