На фокус
Безработица по стар сценарий
В разгара на пандемията с поредния Национален план за действие по заетостта се заделят едва 10 милиона лева повече за мерки на пазара на труда, отколкото през 2020 г.
/ брой: 13
2020 година завърши с най-ниската безработица след края на извънредното положение, похвалиха се преди дни от Агенцията по заетостта. В края на декември регистрираните безработни в бюрата по труда, според данните на агенцията, са 220 292, което е с 1452 души повече от ноември. На годишна база увеличението е с 25 577 души. Това означава, че според административната статистика безработицата през декември е 6,7 на сто или 0,8 процентни пункта повече в сравнение с декември 2019 г.
Правителството не спира да се хвали
с мярката 60 на 40, благодарение на която били запазени близо 300 000 работни места от май до декември.
И Агенцията по заетостта, и социалното министерство неизменно продължават да следват тактиката, която възприеха още в първите дни на удара на пандемията върху пазара на труда - омаловажават равнището на безработица и се опитват всячески да го представят като "нормално" и максимално ниско. Както социалният министър Деница Сачева коментира още в началото на кризата - да, безработицата расте, но това не било повод за кой знае какви тревоги, тъй като, видите ли, същевременно имало свободни работни места например в логистиката, складовете, в доставките на стоки и услуги...
Опитите да се омаловажава темата с безработните е на принципа "няма човек - няма проблем", но истината е, че проблемите тепърва предстоят. И никакви статистически стъкмистики няма да могат да замажат положението. С интерес ще очакваме данните на агенцията за безработицата през януари, когато в административната статистика ще се отразят съкращенията в края на миналата година и по-специално между Коледа и Нова година. И също така, когато стане ясна пълната картина за проваления зимен туристически сезон. Откъм хотелиерството и ресторантьорството вече се чуват гласове за
фалирали една трета от обектите
А каква е съдбата на хората, които са си вадили хляба в тях? Тепърва ще разберем. Едва ли е случайност фактът, че новорегистрираните в бюрата по труда рязко се увеличават, точно когато бъде даден старт на някоя от мерките на кабинета - така беше при 60 на 40, така стана и в края на миналата година със "Запази ме". Защото хората предпочитат сигурността на обезщетението за безработица в очакване на по-добри времена, вместо благоволението на правителството, което получават, след като работодателите са прекарани и през иглени уши в кандидатстването.
2021-ва ще бъде изключително трудна, и то на фона на очакване на някакво икономическо възстановяване, при напълно невъзможни епидемиологични прогнози и реални възможности за всякакви изненади - и здравни, и икономически, и социални. В тези условия правителството подготви поредния Национален план за действие по заетостта, в който за така наречените активни мерки на пазара на труда са заделени 83 милиона лева - едва с 10 милиона повече в сравнение с миналата година. Увеличението се дължи най-вече на административното вдигане на минималната работна заплата от 610 на 650 лева, което води до корекция на възнагражденията за наемането и обучението на безработните и на другите групи на пазара на труда - наставници, медиатори, психолози, младежи по "Старт на кариерата" и т.н.
Тези 83 милиона лева са за осигуряване на заетост със средства от държавния бюджет на 14 495 безработни и за обучение на 11 599 безработни. Планираният брой на субсидираните работни места ще се увеличи с 12,2% (с 1577 работни места повече в сравнение с 2020 г.), а планираният брой на лицата, включени в обучение, ще се запази приблизително на нивото от 2020-а. Предвидени са средства за обучение по ключови компетентности на 1200 заети лица в средни, малки и микро предприятия. Маркирано е, че мерки ще се финансират и със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Всичко това, меко казано,
звучи нелепо
като се има предвид, че 15 000 се регистрират в бюрата по труда само за седмица... На практика от февруари м.г. насам новорегистрираните в бюрата по труда достигнаха 400 000 души и това повтаря добре познатия сценарий със загубата на също точно толкова работни места в кризата от 2009 г. И до ден днешен тези работни места така и не бяха възстановени.
При липса на рязко влошаване на стопанската конюнктура от социалното министерство очакват през 2021 г. коефициент на заетост 74 процента на групата 20-64 години, както и 65 на сто в групата на по-възрастните от 55 до 64 години. В същото време кой знае защо във въпросния план се прави прогноза за 5,2 процента коефициент на безработица за 2021 г. по наблюдението на работната сила от НСИ - сигурно защото данните на Агенцията по заетостта са по-високи и нелицеприятни в изборна година.
Що се отнася до заложените цели, повече светлина върху тях хвърлят данните на Евростат, според които през 2019 г. равнището на заетост в ЕС-27 (при лицата на възраст между 20 и 64 години) достига най-високата си стойност от 2005 г. насам - 73,1%, а за България е дори 75 процента. Но, разбира се, по стар български обичай защо пък нашата страна да не си заложи цели, които да я направят
по-голям католик от папата
Нищо, че на практика показателят намалява според заложеното, и то доста сериозно.
Целият национален план е издържан в бодряшки дух, пълен с празни лозунги от рода на: "Запазване и възстановяване на заетостта приоритетно на качествени работни места в реалната икономика чрез осигуряване на търсената работна сила според потребностите на работодателите и поемане на част от разходите за персонал. Подобряване на бизнес средата и запазване на заетостта в икономиката, в т.ч. промишленост и околна среда; енергетика; селско стопанство; строителство; транспорт; туризъм; информационни и комуникационни технологии; здравеопазване; търговия в т.ч. подкрепа на заетостта в малките и средните предприятия и в по-слабо развитите региони..."
Във въпросния национален план са маркирани общо четири приоритетни целеви групи, без да се вниква в същността на проблемите, свързани с всяка от тях. На първо място са лицата, освободени вследствие на епидемичната ситуация от икономически дейности, прекратени за определен период през 2020 г. или ограничени поради извънредното положение и извънредната епидемична обстановка; както и с нетърсена на пазара на труда професионална квалификация. Във втора група са отделени така наречените неравнопоставени групи на пазара на труда: безработни младежи до 29 г.; младежи, които нито се обучават, нито работят; продължително безработни лица; безработни без квалификация от области с равнище на безработица над средното за страната; безработни с недостиг на ключови компетентности и/или с ниско общо образование (включително от ромски произход); безработни над 50-годишна възраст без квалификация и с ниско общо образование; в предпенсионна възраст; с
нетърсена от работодателите квалификация
безработни лица с трайни увреждания. Трета група оформят неактивни лица, желаещи да работят, в т.ч. обезкуражени хора: от области с равнище на безработица над средното за страната; без квалификация и с ниско общо образование; с период на неактивност повече от две години. И последната, четвърта група, са заети лица в риск от съкращения поради ограничена икономическа активност в условията на пандемия, за които е подадено в Агенцията по заетостта уведомление за масови съкращения; при преустановяване дейността на предприятията вследствие на противоепидемични мерки.
Всяка от тези групи предполага детайлен анализ и съответни адекватни мерки, каквито във въпросния план липсват. Проблемът се изчерпва с беглото му маркиране в документа.
В други документи, също подписани от социалния министър Деница Сачева, се подчертава, че според есенната прогноза на Министерството на финансите очакваният спад на БВП за цялата 2020 г. е оценен на 3%. Предвижда се броят на заетите лица да намалее с 2,6% през 2020 г., а равнището на безработица да достигне до 5,6%, или нарастване с 1,4 процентни пункта спрямо 2019 г. Данните на националната статистика ще излязат най-рано през март... А дотогава отново ще имаме преброяване на дивите зайци.