Бардак ли сме или държава?

От обявеното преди месеци пенсиониране на около 4 хиляди учители т.г. и очертаващия се огромен вакуум от учителски кадри не произтече нищо реално. Министърът на образованието фанфарно обяви, че новата учебна година ще започне със стопроцентово заети учителски места! Фокус-мокус препаратус! За да не се състои пълният провал на държавата ни в просветното дело и да лъсне пълният отлив на млади учители от тази вече рискова професия, подлежащи на пенсиониране кадри явно са били призовавани патриотично, въпреки някакъв си там закон, да продължат да учителствуват. За да не се сдава фронтът. И вече изпратени тържествено от колективите си с родопски одеяла и термоси в пенсия учители, се завръщат отново в школата, за да продължат да образоват българските деца. И уж стопроцентово са заети вече вакантните учителски места по хвалбата на министъра. А в същото време от инспектората в Пловдив продължават да се обявяват десетки вакантни места в училищата от региона. Без да се упоменават специалности винаги.
Така е в асеновградската ПГ "Патриарх Евтимий", така е и в ОУ "Петър Берон" в първомайското село Буково, където са обявени по почти конспиративен начин шест вакантни учителски места по общообразователен предмет. Без обаче да се съобщава на кандидата - безработен учител, кой е тайнственият учебен общообразователен   предмет. Такива обявления биха вършили работа по времето на Хаджи Генчо и килийните училища, но не и в държава член на ЕС, където със закон е гарантиран достъпът до информация.
И тук възниква въпросът що за държава сме.
А че не сме държава като държава, става ясно и от другите сфери в живота.
Чухме например информация за пренатеганата с ясно каква цел история с блъснатата електрическа триколка в Харманли от бащата на президента. Съставеният първоначално акт на водача на превозното средство бил по указание "отгоре" променен, съставилият го първоначално пътен полицай дисциплинарно е уволнен, ще бъдат наказани и други, разследването ще се точи, а медиите ще го коментират охолно. В същото време изтече информация, че водачът на триколката си признал, че като болен виждал само силуети по пътя. В коя държава ще се допусне болен човек, който вижда силуети, да е участник в натоварено градско движение с превозно средство? Кой му е дал книжката за правоспособност и колко пъти е спиран за проверка дали здравословното му състояние отговаря на възможността му да шофира?
Не се сещам за друга държава, която ще позволи такова безхаберие при нарушаването на законите за движение по пътищата.
Както не се и сещам коя ще е тази държава, в която се обявяват конкурси за вакантни учителски места, без да се съобщава на кандидатите по кой учебен предмет са те! На какво обричаме хилядите млади хора, завършващи университети? На какво обричаме хилядите деца, които вчера прекрачиха за първи път училищния праг? Бардак ли е това или държава?