Пардон
Филмови мечти
/ брой: 263
Това беше преди години. Филмът е свършил, музиката е отзвучала... А ние седим вцепенени в салона. И въздишаме. Защото всичко това, което сме гледали допреди малко, става само на кино. То е една мечта.
Мечтите бяха два модела – американски и съветски. В американския бедно момиче през деня шие илици в малка фабрика, а вечер ходи в склада на мистър Грегъри, където уреждат танци. Веднъж обаче момичето танцува с обаятелен джентълмен, който се оказва продуцент от Бродуей. Да се чудиш – какво търси в склада на мистър Грегъри, но майната му! По-важното е, че той се влюбва в нашето момиче. След две седмици тя вече е звезда от мюзикъла “Извади си револвера, Джо!”, а продуцентът е неин любящ съпруг. Двамата са богати и щастливи. Край.
В съветския модел събитията се развиваха по различен начин. Наденка – колхозна птичарка, изобретява нов тип доилни апарати. Разбира се, тича с чертежите при председателя на колхоза чичо Гриша. Чичо Гриша обаче отхвърля чертежите. По причина на войни и революции той не е имал време да ходи на училище. С други думи – не разбира от изобретения. Наденка си тръгва разплакана. На входа обаче я среща партийният секретар. “Я дай да погледна и аз чертежите!” – казва той. Той също не е ходил на училище, но веднага разбира, че доилката на Наденка е уникална. След две години Наденка завършва техникум и е избрана за делегат на поредния партиен конгрес. Когато се връща от конгреса, чичо Гриша доброволно й отстъпва председателското място, а на сватбата й с тракториста Ваня първия тост вдига партийният секретар. Край.
Така беше, дами и господа! Филмова мечта, която в живота никога не се сбъдва!
Сега и времената, и филмите са други! Това, което става на кино, вече го има и в живота. Във филма се трепят мафиотски босове. В живота същото – застреляха Гьона и Петела, да се готвят Слона и Гарвана. Във филма скопяват едного с клещи. Е, на съседната улица пък колят едного с бичкия. Във филма крадат кола. В нашата махала само на Пешо не са му откраднали колата, ама причината е, че той има трабант и си го е качил на балкона. Във филма обират банка и заминават за Аржентина. Едни наши момчета пък обраха държавата и заминаха за Европа. Изобщо – каквото на екрана, това и край нас. Как да не сме щастливи? Вече няма неосъществими филмови мечти! Всичко се сбъдва! Дори да не искаме!