Пардон
Боже, колко мъка има по тия парламенти, Боже!
/ брой: 298
Тази вечер бай Рангел се прибра трезвен и кахърен.
- Какво ти е, Рангеле? - с тревога го попита леля Мара. - Що си трезвен?
- Душата ме боли, Маро, душата ме боли!... - въздъхна старецът. - Днеска ходихме в парламента... Нали знаеш какво става по празниците? Особено по Коледа и Нова година! Ходят хората по сиропиталища, по детски домове ходят да поканят вкъщи за празниците някое сираче! Да го нахранят, да го стоплят... Е, ние пък отидохме в парламента... “Дай - вика Станой - да вземем за празника по двама-трима депутати... Да ги нахраним, да ги напоим, да усетят и те уют и човешка грижа! Стига - вика Станой - по коктейли са яли, стига по хотели са спали! И отидохме...
- Боже, Рангеле, и какво?! - прекъсна го леля Мара.
- Какво! Мъка ти казвам! Като ни се натрупаха депутати от най-различни парламентарни групи! Всеки те дърпа за ръкава, всеки вика: “Мене, чичо, мене ме вземи!” Душата ме заболя! Особено едно депутатче... Младо такова, с очила... “Мене ме вземи - вика - бай Рангеле! Мене никой не ме обича! Електоратът не ме обича! Колегите не ме обичат!” И плаче! Плаче, плаче и си бърше очилата!
- Ми що не го взе, бе Рангеле?!
- Как да го взема, ма Маро! - пак въздъхна бай Рангел. - То това - човещината не е за един ден! Ще го взема и по-лошо ще стане! Ще го храним ние тука по празниците с кисело зеле и туршия, с пача от свински уши, ще се научи да пие препечена джанковица, ще се топли на печка с дърва, ще свикне на хубавото и после? След празниците нали трябва пак да го върна в парламента! Ми то ще му е два пъти по-тежко! Пак техните клисави кюфтета в парламента, пак калпавото им уиски по коктейлите... И няма вече печка с дърва, ами отново климатици и еркъндишъни... Пак старата мизерия! А и другите депутатчета, другарчетата му, колко ли има да го тормозят! Ще му викат: “Хубаво ти беше при бай Рангел и леля Мара, нали? Хубаво ти беше! Сега ще стоиш на заседанията вместо нас!" Ще го съсипят от тормоз, казвам ти!
- Ох, Рангеле, трябваше все пак да го вземеш! Няколко дни барем човешки да поживее момчето...
- Сърце не ми даде! Като си помислих само, че ще трябва да го връщам.
- Ох, как ли сега ще изкара Коледа и Новата година горкото депутатче... - просълзи се старата.
- Как... Както винаги... - избърса очите си и бай Рангел. - Я на хотел в Алпите, я на яхта Средиземно море... Да не дава Господ никому!
Леля Мара се прекръсти, поклати глава, прекръсти се втори път и продума досущ като Моканина на Йовков:
- Боже, колко мъка има по тия парламенти, Боже!