Станислав Божанков гостува в Пловдив с една различна изложба

"Отново Пловдив (Предчувствайки джаз)" - под това заглавие на 26 март от 18,30 ч. в Арт клуб и галерия "Савов" под тепетата ще бъде открита изложба живопис на художника Станислав Божанков. По този повод авторът ни връща години назад...
"Отново... След 28 години! Едно изцяло ново приключение сред неповторимите и незабравени пространства, изпълнени с романтични енергии и артистична съзидателност - вълнуващи срещи със спомени, места и улички. Непроменени и уютни, неподправени от времето, препълнени с тиха Любов... "Потъвайки" отново...
А преди това... Беше 1996-а... Току-що завърнал се от Краков (Полският Пловдив), след завършването на Краковската художествена академия - млад и с малко по-други "настройки". И с късмета да попадна в сърцето на артистична България - с две изложби, почти едновременно - на Есенните и в Алианс Франсез. Откривайки Пловдив за първи път. С многото нови, тогавашни запознанства, легенди и емблематични лица - бай Начо (и кокер шпаньола му), Георги Божилов (впрочем и той участник тогава в Есенните), Димитър Киров, Николай Пенчев... Както и невероятната Светла Москова, с която имах честта да се запозная и която откри моята изложба при Льофийол. Вече се познавахме и с други пловдивски колеги покрай Кюстендилския пленер "Св. Лука" - Станимир Видев, Христо Николов, Надя Генова, Румен Манолов. Имам техни работи в домашната си колекция. И, разбира се, с Матей Матеев - кюстендилец по рождение, скъп приятел и приятел на скъпи приятели... И всичките те - чудесни художници, аристократи и бохеми... По Пловдивски...
Отново Пловдив... Пролетен, вълнуващ, шарен, аристократичен. Такъв, какъвто си е бил винаги - истински духовен, благотворен, лекуващ душите. Сред спокойно ферментиращи енергии от цивилизационни сблъсъци, фрагменти и артефакти, сред същите безименни места, хора и улички, в които просто се "потъва" - с Любов, от Любов, и в Любов. Незабравена, но и намерена отново...
Отново в Пловдив... С една друга, различна, "цветна" изложба, инспирирана от джаза. След последните две, "черно-бели", почти концептуални. Едната от тях в София, а другата в Кюстендил, в Пирговата кула, уникално отбранително съоръжение от ХV век. Вълнуващо пространство, изпълнено с мистична светлина и усещане за архаика и първичност, предразполагащи към друг вид размисъл и визуален разказ.
Отново в Пловдив... Предчувствайки джаз... Спонтанно възникнали "цветни" емоции, пресъздадени чрез моментните жестове на субективната чувствителност и експресия. Импровизации, изградени по законите на свободното композиране в търсене на своеобразна атмосфера. Настроения и образни внушения, асоциативни по своята същност и разположени в един по-широк диапазон от усещания... Такива, каквито могат да бъдат предчувствани единствено в абстрактен контекст - независимо дали визуален или музикален. Иначе казано, един опит за визуализиране на "пълната свобода" чрез единствения път към нея - пътя на свободната интуитивна импровизация..."