Върви, народе възродени!

През т.г. се навършиха 155 години от рождението на големия родолюбец Стоян Михайловски, чийто живот и дело са свързани с развитието на българската литература и култура, на българския печат и най-вече със създадения от него химн на българското просвещение, изпълняван на най-българския празник - 24 май.
Стоян Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. в гр. Елена. Върху оформянето на характера и развитието му съществена роля са изиграли неговата семейна среда, включваща и известния му чичо Иларион Макариополски. През 1872 г. завършва френския султански лицей в Цариград. Обществените недъзи стават причина често да влиза в остри спорове и дискусии, защитавайки умело своите възгледи и убеждения. 60-те и 70-те години на ХIХ в. са свързани с подем в националните борби на българския народ за освобождение от чуждо господство, с борба за просвета и култура, за независима българска църква. Стоян Михайловски не съзерцава тези събития отстрани. По време на 2-годишното си учителстване той се включва в борбите на своя народ и тази негова дейност става известна на гръцкия владика и на османлиите. Арестуват го и го изгонват. Принуден е да продължи образованието си във Франция. Записва се за студент в Юридическия факултет на университета в Екс ан Прованс.

Под звуците на "Върви, народе възродени"...

Избухването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. става причина за неговото завръщане в Българско. През тези паметни години българската интелигенция е завладяна от високопатриотични вълнения и стремежи за включване в национално-освободителната борба с ясното желание да даде своя принос във

величавото и свято дело

Героичните събития по време на войната оставят дълбоки следи в спомените на бъдещия творец.
След Освобождението и възкръсването на Третата българска държава с цената на хиляди жертви - наши и чужди, Стоян Михайловски се отдава на публицистична дейност. С първите си публикации в сп. "Читалище" и "Ден" и във в. "Стара планина" той се стреми да пропагандира нравствените принципи и човешки добродетели. В първите си стихотворения "Към България", "Към моите братя българи", "Вярата ми в бъдещето на България" талантливият творец отразява както патриотизма и вярата си в бъдещето на Родината,  така и свободолюбието, националната гордост и оптимизма в нейното светло бъдеще и развитие.
След като завършва юридическото си образование, Стоян Михайловски работи като адвокат, учител и преподавател във висшето училище (днес СУ " Св. Климент Охридски") и се изявява като активен общественик, деен народен представител, талантлив и войнстващ журналист и публицист.
Животът му е изпъстрен с много словесни битки, уволнения и преследвания. С публицистичната си дейност си създава врагове и в двореца, и в обществото, сред политици и управляващи. Защитава славното ни близко и далечно минало, Иван Вазов и други видни творци  от нападките на обкръжението около сп. "Мисъл".  Пред Народното събрание Стоян Михайловски се изявява като блестящ оратор, противопоставя се на Батенберг и Фердинанд, смело защитава славянската идея и се утвърждава като ревностен русофил.
В началото Михайловски е дописен член, но от 1898 г. е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Статията му "Потайностите  на българския дворец" във в. "Ден" през 1904 г. става причина да бъде подведен под съдебна отговорност, осъден с условна присъда и уволнен  като преподавател във Висшето училище. Разболява се. Известно време сътрудничи на "Църковен вестник", пише и някои стихотворения. Уморен от битките, болен и изтощен, Михайловски прекъсва острата си сатирична и активна творческа дейност и през 1905 г. отправя молба до Народното събрание за отпускане на пенсия.
Стоян Михайловски умира на 3 август 1927 г., почти забравен. Остава да живее богатото му творческо наследство, включващо басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, философско-сатирични сонети, поезия, публицистика. Той притежава енциклопедични познания и е признат като един от най-плодовитите писатели от края на паметния ХIХ  в. Продължител на идеите на българското Възраждане за културно издигане и развитие на народ и Отечество, много от неговите произведения са насочени срещу забравата на идеалите на възрожденците ни, срещу отстъплението от традиционното родолюбие,

срещу бездушието

партизанщината и боричкането за власт, срещу социалната несправедливост. Тези творби звучат актуално и се четат с интерес и днес.
Високообразован и ерудиран, запознат с философските учения на неговото време, Стоян Михайловски се чуства задължен и призван да бичува разпуснатия морал, да критикува и осъжда алчността и кариеризма, недъзите и пороците, и с поетичното си сатирично слово да призовава за борба срещу това зло. Богатото наследство на народния будител Стоян Михайловски е достоен пример за поколенията - как да използва силата на литературното слово в борбата срещу отрицателните и негативните прояви, при утвърждаване градивната сила на човешките добродетели, родолюбието, трудолюбието и всеотдайността в името на народ и отечество.
Стоян Михайловски е автор на множество сатирични произведения, сред които са първата му стихосбирка "Тръне", произведенията "Поема на злото", "Железни струни", "Нашите писачи и газетари", "Философски и сатирични сонети", "Книга за оскърбените и онеправданите", "От развала към провала", "От турско по-лошо", "Държавен храненик", "Бог високо, цар далеко", "Книга за българския народ" и др.  Като прибавим и басните "Бухал и светулка", "Орел и охлюв", "Секира и търнокоп", тези творби са показателни за неговата непримиримост към злото и принизения морал. В "Железни струни", "Гответе почва", "Кирил и Методий", "Напред" и др. той показва градивната сила на просветата, образованието, културата, вярата в народната съзидателна мощ и преклонението пред великите дела на предшествениците в историята, като призовава:
"Напред! Със труд и ум, и дързост
се вдигат цели планини!
Напред! Тук долу всяка мъдрост
в таз само думица стои!"
Безспорно най-значимото произведение на този изтъкнат и войнстващ български творец и патриот, предизвикващо чуство на гордост, оптимизъм, вяра и надежда в светлите бъднини, превърнало се във вълнуващ всяко българско сърце национален химн в прослава на образованието, просветата, културата, науката и преклонението пред тяхната духовна и градивна мощ, остава безсмъртната творба "Върви, народе възродени".
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви.
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!"