Трима знаменити българи, дали много на света

Кръстьо Кръстев
Забраната на ядрените оръжия би била невъзможна без неговото откритие

"Първият международен договор за забрана на опитите с ядрени оръжия в атмосферата, в Космоса и под водата би бил невъзможен без откритието на д-р Кръстьо Кръстев" - тази констатация можете да прочетете в западната преса от средата на ХХ век. Звучи невероятно, но благодарение на откритието на българина станало възможно регистрирането на всички видове взривове, включително и атомните, независимо от това къде са произведени. И то с абсолютна точност!
В първите години на студената война САЩ настояват за инспекции "на място" при съмнение за проведен ядрен опит, докато Съветският съюз отказва под предлог, че с инспекциите се цели преди всичко прикрит шпионаж... Но когато данните на съоръженията, базирани върху "Ефектът на Кръстев", потвърждават местоположението на атомния взрив, нямало как двете свръхдържави да не се договорят за забрана и ограничаване на ядрените опити.
Българският откривател Кръстьо Иванов Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра, в учителско семейство. След Междусъюзническата война през 1913 г. родният му град е завладян от Румъния и родителите му се преселват в София. Тук добруджанчето завършва гимназия и продължава образованието си в Бон и Берлин, където се дипломира като минен инженер. Още по време на следването проявява дарбата си на изследовател, а като инженер, след завършването на висшето училище, защитава три доктората.
Завърнал се в България, инж. Кръстьо Кръстев е приет за член на Българското инженерно-архитектурно дружество - БИАД. Работи в пощите и в Българските държавни железници, където прави и първите си изобретения, между които е "Система за въздействие върху влака по време на движение, с цел предотвратяване на катастрофи". Друго негово изобретение се отнася до модернизиране на телефонните съобщения.
Във Военното училище бил привлечен като професор по физика, технология и химия на мощните експлозиви. Проблемите на взривното дело ще го занимават от младини до края на живота му, а тяхното решаване ще го направи учен от световна величина. За изобретението му, с което се осигурява точно попадение при стрелба с оръдие, Министерството на войната го награждава със Златен медал за наука през 1933 г. Това изобретение ще го вдъхнови за върховото му откритие, до което е стигнал чрез продължителна изследователска работа.
По време на експериментални артилерийски стрелби с тежки оръдия, провеждани от специалната лаборатория на Министерството на войната на 12 август 1932 г., инж. Кръстев забелязал, че контролно-измервателните уреди регистрират след всеки взрив неизвестно дотогава явление. Какво ли може да е то? Констатацията му: при взривовете се отделят електромагнитни вълни, включително и в обсега на радиочестотите. Ето го и четвъртия - след разрушителния, светлинния и звуковия ефект: електромагнитните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, тъй като са продукт от разрушителните резултати на равнище молекула при взрива, те се появяват на енергийно равнище на молекулите.
Колкото и трудно да е за разбиране от неспециалисти, ще кажем още, че в зависимост от експлозията имаме различна характеристика на тези вълни по вид, сила и място. Българинът нарекъл новооткритото явление "Електромагнитна пулсация" (ЕМП).
Сами се досещате, че военните засекретяват откритието, но не и за Германия. Кръстев продължил проучванията си съвместно с немските физици проф. Алфонс Крайгаунер и Бруно Гьоринг (години по-късно - и с американски учени). Със средства на отдела за измервателна апаратура на фирмата "Сименс" създават светлинно-лъчев осцилограф, както и други уреди с военнопрактическа стойност.
В Германия проф. Кръстьо Кръстев е бил в тесни връзки с Макс Планк (1858-1947) и Вернер фон Браун (1912-1977). При изпитанията още на първия осцилограф било потвърдено откритието. Когато на 6 януари 1939 г. край Берлин Ото Хан и Фриц Щрасман извършили първия опит за разбиване на атома на урана, резултатите му отново били документирани с осцилограф, създаден благодарение на откритието на Кръстев. В знак на уважение към българина немските физици нарекли откритието му "Ефектът на Кръстев". Така го срещаме и в историята на физиката на ХХ век.
Непосредствено след Девети септември 1944 г., на път от Германия за България, намирайки се в Словакия, Кръстьо Кръстев решава да замине за Италия. В Рим през 1947 г. се срещнал с американския физик Албърт Ърл Стол, който по това време бил съветник в посолството на САЩ. Срещнали се и се разбрали - има такава приказка...
Да казваме ли, че у американците били досиетата на научния институт "Кайзер Вилхелм" в Берлин, ръководен от Макс Планк, както и протоколите от опитите за деленето на ядрата на урана от Ото Хан и Фриц Щрасман в края на 1938-а и началото на 1939 г. (В настъпващата американска армия имало специално разузнавателно поделение - т.нар. мисия "АЛСОС", със задача да събира информация за атомните изследвания на европейските учени). В техни ръце се оказва почти всичко от недовършения уранов проект на Третия райх...
И още: при първите опити с атомен реактор в Чикаго през декември 1942 г. Енрико Ферми и Лео Сцилард си послужили с "Таблицата на Кръстев" за определяне на специфичните атомни температури. В Чикаго била осъществена първата сполучлива реакция за разлагане на атома - първият опит за получаване на самоподдържаща се верижна реакция.
От Италия Кръстьо Кръстев заминал за Канада. Три години в Торонто бил директор на Центъра за хирургическо оборудване. После се установил в Шампейн, САЩ, като ръководител на научноизследователски институт за сплави за хирургически инструменти. След това станал специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили. Имал срещи с президентите Труман, Никсън и Кенеди, както и с много губернатори на щати. За особени заслуги към Пентагона бил награден с най-високото американско отличие, давано на цивилно лице.
Починал на 16 септември 1969 г. Близките му изпълнили през 1972 г. последното му желание - пренесли урната с праха му и я положили на родна земя...


Петър Петров
автор на безжичния сърдечен монитор и на дигиталния ръчен часовник "Пулсар", един от конструкторите на американските ракети "Сатурн" и на корабите "Аполо"

Петър Димитров Петров е роден на 21 октомври 1919 г. в Брестовица, Пловдивско. След като завършил основно образование в родното си село, синът на иконома Димитър постъпил в Пловдивската духовна семинария. Такава била традицията в онези далечни години на ХХ век, нищо че призванието му било друго.
Двадесетгодишен Петър заминал за Франция, където го приели в Чуждестранния легион. Сражавал се заедно с французите при отбраната на линията Мажино през 1940 г., но при отстъплението - за нещастие или за щастие, бил пленен от немците. След престоя си във военнопленническия лагер в Полша се завърнал в България.
Висше образование със степен "бакалавър" Петър Петров получил в Дармщат, дипломирал се като магистър-електроинженер и машинен инженер.
От Германия през 1950 г. заминал за Канада. В Торонто постъпил на работа в американска фирма, като веднага се включил в изпълнението на авиационни проекти за покритие на Арктическия кръг - полуостров Лабрадор, Гренландия, и др. На шестата година от престоя си на Американския континент инж. Петър Петров отлетял за Индокитай - във Виетнам проектирал мостове, сгради и електроцентрали. От Азия - в Африка, и отново в Индокитай... Едва ли има друг българин, който да е работил на четири континента...
Вестта, че Съветският съюз е изстрелял изкуствен спътник на Земята, стреснала американските политици и учените, работещи за Пентагона. За да ускорят изпълнението на проекта "Орбитър", те приели предложението на легендарния Вернер фон Браун за привличане на допълнителен брой специалисти до 40-годишна възраст и от чужбина. По това време Петър Петров си бил построил яхта-катамаран "Джемини-2" и решил с нея да прекоси океана!
Как е стигнал до институтите, които работели по космическите програми, не знаем. Не знаем и дали има връзка между името на яхтата му "Джемини" и участието му в проектирането на първия двуместен космически кораб на САЩ "Джемини"...
В корпорацията "Харис" най-напред го включили към групата, създаваща един от първите метеорологични и комуникационни спътници. После организирал отдел за полупроводници, а през 1959 г. станал ръководител на инженерен отдел към корпорацията. От година на година изобретателят се утвърждавал все повече като водещ специалист, автор на първите системи за ранно метеорологично прогнозиране.
От 1960 г. до края на живота си - 27 февруари 2003 г., инж. Петър Петров е живял в малкия градец Хънтсвил, Алабама, в центъра, където работят най-добрите ракетостроители на САЩ. През 1963 г. Вернер фон Браун го включил в екипа си по конструирането на ракетите "Сатурн" (от програмата "Аполо").
"Сатурн-1" бе изстреляна през 1966 г. с експериментална цел, а "Сатурн-5" изведе през ноември 1967 г. в орбита кораба "Аполо". Целта на проекта бе постигната - корабът обиколи Луната и се завърна на Земята! За този успех принос има и българинът Петър Петров - водещ инженер в създаването на американските ракети-носители и на първите космически кораби.
Изобретателят Петър Петров е познат на света и като автор на безжичния сърдечен монитор, на дигиталния ръчен часовник "Пулсар", както  и на оригинален чип за безжично предаване на информация (без ползване на радиовълни). Часовникът му бил рекламиран най-напред от компанията "Хамилтън Уоч" и пуснат на пазара през 1971 г. като бижу на цена от 2100 долара. Пет години по-късно залива пазара и се предлага като сувенир.
Фирмата "Сейко" купила патента на "Пулсар". Изобретателят го кръстил на звездите-пулсари, които излъчват радиовълни на равни интервали, с точно определена дължина. При натискане на бутон вместо стрелки на дигиталния кварцов електронен часовник се появяват цифрите на часа, минутите и секундите, светещи в червено.
През 1975 г., заедно с един от синовете си, Петър Петров основава фирмата "Ей Ди Ес инваярънментъл сървисес", която произвежда компютърно оборудване за измерване на замърсяването на околната среда. След няколко години фирмата вече има 55 офиса в 12 страни. От 1996 г., след като продали тази фирма, основават друга - "Тайм Домейн Корпорейшън", за безжични комуникации, в която влагат 3 млн. долара за иновации. 
Няма да се учудим, ако след време узнаем и за други изобретения на бележития българин от областта на електрониката, астронавтиката и космическите технологии, заключени днес в сейфовете на НАСА и Пентагона. Световно признание за научните приноси на Петър Петров в разработването на първия метеорологичен Нимбус и първия комуникационен сателит Телстар е увековечаването на името му - "Петров нос" на остров Брабант в Антарктида!


Иван Ночев
водещ ракетен конструктор на НАСА, на погребението му присъстват трима президенти на САЩ и целият космически елит на страната

"Хюстън, говори база "Спокойствие", "Орел" кацна!" - това била паролата на американските астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. След 76-часов полет на космическия кораб "Аполо-11" тримата навлезли в окололунна орбита. Армстронг и Олдрин преминали в лунния модул "Орел", който се отделил от кораба и благополучно се прилунил в района на Морето на спокойствието. Било е 20 юли 1969 г. в 20 ч 17 мин. На другия ден (в 4 ч и 56 мин.) Армстронг излязъл от модула, стъпил на лунната повърхност и изрекъл пророческите думи: "Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка за човечеството".
 "Орел" кацна! - кацането не е било на птица, а на спускаемия апарат, отделил се от кръжащия около Луната кораб "Аполо-11". В откритата страничка на свръхсекретната документация за създаването на спускаемия апарат на Луната е записано същественото участие на Ночев в изобретяването му.
Джон Ночев изпълнил блестящо   поставените му задачи от Американската агенция за изследване на Космоса (НАСА), с работещите в авиоинженеринговата му фирма "Ланчия"(основана в 1965 г.). "Ланчия" е известна с оригиналните си разработки в световната въздухоплавателна индустрия, а теоретичните трудове на българина се изучават и днес в американски колежи и университети. Дотогава - близо десет години, Ночев работи при условия на изключителна секретност в авиокосмическия гигант "Дженерал дайнамикс корпорейшън" заедно с част от елита на световната ракетна и космическа мисъл (Вернер фон Браун, Ото Рудолф и др.). Бил е главен проектант - инженер по космическите изследвания, на реактивните двигатели по програмата "Аполо".
Излишно е да казваме, че целта човек да стигне до повърхността на Луната и благополучно да се върне на Земята е била една изключително отговорна задача. През 1966 г. Съветският съюз осъществява меко кацане на Луната с междупланетна станция. В САЩ удвояват усилията, като в гигантската надпревара за овладяване на Космоса е включен и Джон Ночев. Той е изобретил реактивните двигатели на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около Луната кораб - в безвъздушното пространство около земния спътник няма съпротивителни сили. При кацането на Луната двете части на модула "Орел" са били свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба "Аполо-11" болтовете били взривени и оттласнали едната половина на "Орел"...
Така малката ракета на Ночев преодоляла лунното привличане и двамата астронавти Армстронг и Олдрин достигнали до кораба, скачили "Модула на Ночев" с "Аполо-11" и се намерили в прегръдките на Колинс... Благодарение на "малката стъпка" човечеството направи "огромната крачка", като стъпи от Земята на Луната!
Но кой всъщност е Иван Ночев и как съдбата го отвежда в Америка?
Иван Стефанов Ночев е роден в Карлово на 23 септември 1916 г. От малък се увлича по техниката, завършва в родния си град аероотдела на механо-техническото училище "Братя Евлогий и Христо Георгиеви", стажува в завод "Арсенал" в Казанлък и започва работа при брат си Ганчо в Държавната аеропланна работилница в Божурище. Двамата полагат основите на Аеропланната работилница към летище "Марино поле" - Карлово.
През 1942 г. Иван, заедно с други майстори по ремонта на самолети, е изпратен на специализация в Германия. Записва се студент в Берлинската политехника, но войната го принуждава да се завърне в България. През 1944 г. отново се записва студент - този път в Пражката политехника, оттам се прехвърля във Виенския технически университет, където се дипломира като инженер. По-късно се установява в Канада, от 1956 г. той е вече в САЩ и там гради изключителна научна кариера. Американският конгрес го удостоява с високо отличие за заслугите му към НАСА. Казват, че негови близки приятели били президентът Роналд Рейгън, сенатори, политици и държавници.
В началото на 1991 г. Ночев съобщил на сестра си Мария в Карлово, че е решил през май да посети България. Ала на 13 март след кратко боледуване починал...
За погребението на Джон Ночев в Сан Диего пристига целият космически елит на САЩ, присъстват и трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш Старши. Всички свеждат глави в дълбок поклон пред ковчега на знаменития изобретател и изследовател на Космоса. Нима само този факт не е показателен за изключителния талант на българина, за големия му принос за прогреса на човечеството в овладяването на Космоса?
В средата на юли 2002 г. в Карлово бе учреден Клуб на научно-техническите специалисти "Д-р инж. Иван (Джон) Ночев". Година по-късно на рождения му ден бе открита паметна плоча на къщата, в която живеят наследници от рода му.     


Първата стъпка на Нийл Армстронг на Луната


Българско откритие направи възможна забраната на ядрените опити

Ракета "Сатурн" на старта