Стрелите на огненото слънчево божество

1 март - Марта. Начало на същинските пролетни празници. Ден на мартеницата

3 март -  Ден на Освобождението на България от османско робство

9 март - Св. 40 мъченици Севастийски. Малък черковен празник. Свето четирийсе

25 март - Благовещение


За значението на числата

Според питагорейците от VІ в. пр. Хр. числата са ключ към хармоничните закони на всемира, символи на един божествен ред в света. Римският писател и учен-енциклопедист Плиний (23 или 24 - 79) нарича нечетните числа ad omnia vehementiores - силни във всичко. В обреди и баяния магическите действия се вършат най-често на тек пъти - три. Числото три изразява идеята за завършеност и цялост, ред, организираност. То има начало, среда и край - в по-широк план идеята за творението и космическото единство.
За френския писател Оноре дьо Балзак (1799-1850) тройката е формула на създадените светове, дух, знак на творението - цифра-творец, която се харесвала на боговете.
Нечетните числа са имали положителна роля в числовите съчетания, които българинът широко е използвал в обредната си практика. Освен тройката в магическите действия голямо място заема и деветката: баело се е девет пъти, баело се е с три пера, три ножа и три лъжици; с три въглена се баело три пъти. Девет се основава на тройката и обозначава ангелските хорове и деветте космически сфери от средновековната представа за света.
Числото седем дълго време се е смятало за идеално число - в средновековните легенди небесата били седем. В една броилка от Ломско откриваме прастарата представа у българина за значението на числата:

12 месеца година има,
11 месеца кобила носи,
10 пръста две ръце,
9 месеца булка носи,
8 крака въшка има,
7 дена със неделя,
6 дена без неделя,
5 пръста ръка има,
4 крака вол има,
3 крака стол има,
2 очи мома има,
1 е пиле у селото,
дето пее рано,
та събужда попо.
 
Исус Христос живял 33 години, 33 е броят на песните на Дантевата "Божествена комедия"...
В този възходящ ред на числата стигаме до 40 - числото на изпитанието, на постенето и на уединението. Според библейското предписание родилката е лехуса 40 дни, срокът на жалеенето за умрял е най-малко 40 дни, най-много - година; помен правим на 40-ия ден от смъртта на близкия ни човек. Четиридесет денонощия траел потопът и точно толкова време Мойсей чакал на планината Синай да получи десетте Божи заповеди.
Четиридесет години продължил походът на евреите през пустинята, 40 дни траели постите на Исуса след кръщението, също както и постите през църковната година. Свети Августин схващал 40 като число на странстването в земния живот и на очакването.

Свето четирийсе

Малък черковен празник, за който вярванията и практиките са свързани с числото 40. По-възрастните от Странджанския край още помнят: "40 да дадеш", "40 да изядеш", "40 да изпиеш", "40 да сложиш в земята", "40 да подадеш за душата", "40 да облечеш". На празника земята се затопляла, защото в нея се забивали 40 горещи ръжена. Нажежените ръжени, които сгряват земята с идването на пролетта, без съмнение са животворните стрели на огненото слънчево божество.
На този ден стопаните засаждат зеленчуци и плодни дръвчета, прекопават земята, подготвят я за сеитба. В село Веселие мъжете се събират преди обед на хорището и най-добрият земеделец прокарва една бразда в средата му с ралото, теглено от окичени с цветя волове. А попът извършва водосвет и благославя за богат урожай. В село Граничар стопаните отиват при кошара с овце и там търкулват хлебчета: ако хлебчето падне на лице, ще му се родят женски агнета, ако се захлупи - животните ще са мъжки... 
Като малки на 9 март отивахме за пръв път да ловим раци в крайселската река. И докато не хванехме по 40 рака в торбичките си, не спирахме да повдигаме заспалите камъни. Раците се ядат печени, а в родното ми село Горно Ябълково счукваха част от тях и захранваха добитъка против болести. В някои къщи запазваха от счуканите раци за лек през цялата година.
В ранното утро майките ни месеха тесто с квас и приготвяха по 40 просорки или голяма пита, която разчупваха на 40 парчета и ги раздаваха в махалата: "Да е на помощ свето Четирийсе!" От "Родопския народен календар" на Стоян Райчевски научаваме, че и в Девинско, и в Смолянско жените раздават по съседските къщи четиридесет залъка хляб или толкова зърна от варена царевица за здравето на мъжете и на работния добитък. Мъжете пък изпиват по четиридесет чашки с вино или ракия все за здравето на четиридесетте светии - за всеки по една! В Охрид тоя ден готвят 40 сарми, 40 пължеви, 40 раци и пият 40 чаши вино и 40 чаши ракия.
За черковния празник пише в капиталния си труд "Народна вяра и религиозни народни обичаи" и бележития ни етнограф Димитър Маринов (1846-1940): "В с. Колибите, Троянско, готвят тоя ден 40 тъпкани чушки и 40 птичета (сарми); в с. Тодьовци, Еленско, ядат 40 залъка хляб и пият 40 глътки вода; в с. Брусен, Мездренско, жените ходят в планината и донасят вкъщи 40 съчки, за да ги не боли през лятото кръстът, когато жънат; някъде в с. Плачидол, Добричко, тоя ден измиват двора и събрания боклук палят, за да няма бълхи; в Рупчоско тоя ден посадват 40 зелени клона без корени - тия клонове се прихващат, порастват и раждат. В с. Литаково, Ботевградско, тоя ден момите отиват в планината за съчки. Всяка ще донесе по 40 съчки и като влизат в селото, накихват: "Их-ху-у-у-у!", и пеят:

Развивай се, горо,
че ти заман (време) дойде,
заман дойде и премина,
рано назе да събудиш.
 
Кои ли са били тези четиридесет мъченици? - питахме се като малки, питаме се и днес един-друг. От Синодалното издание "Жития на светиите" (1991) научаваме, че те били 40 войници от арменския полк в град Севастия, които загинали през 312 г. за своята вяра по време на жестоките преследвания на християните, организирани от император Ликиний през ІV век.
На 9 март 1230 г. цар Иван Асен ІІ победил епирския деспот Теодор Комнин и присъединил към България нови обширни земи. В чест на голямата победа, край Търново, на мястото на тържественото му посрещане, българският владетел построил манастира "Свети четиридесет мъченици", издигнал през същата година храма "Свети четиридесет мъченици", които и сега съществуват. А днес 9 март е празник на старопрестолния град Велико Търново.
А на 25 март е големият християнски празник Благовещение или Благовец - възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството - сина Божий Исус Христос.