17 Ноември 2024неделя01:03 ч.

Дуалното обучение - минало бъдеще

След 23 години се връщаме към системата за усвояване на професия в училището

/ брой: 7

автор:Велиана Христова

visibility 4778

От доста време вече в публичното пространство се върти нова просветна тема - за т.нар. дуално обучение. Евродепутатът Ивайло Калфин обяви, че ще направи всичко възможно в България да бъде въведена дуалната система, която се практикувала в Австрия, Германия и Швейцария и давала там много добри резултати - най-вече в намаляването на младежката безработица.
Т.нар. дуална система е модел за професионално образование, при който за две до три и половина години се усвоява занаят, като по време на обучението младежите прекарват по-голямата част от учебното време,

работейки в реалното производство

по избраната професия, а в останалото време се обучават в училище. За трудовата си дейност учениците получават възнаграждение, а в края на обучението си полагат изпит и получават сертификат, който им дава статут на квалифицирани специалисти в съответния занаят. Според Калфин, една от основните причини голям процент от младите хора у нас сега да остават безработни, е, че в средното образование те не са усвоили професия, а дори да са - нямат практически опит в съответния занаят и работодателите не са доволни от подготовката им. С дуалната система точно това ще бъде преодоляно.


Просветният министър Анелия Клисарова прегърна идеята и дори вече е готов проект за промени в Закона за професионалното образование. Законът ще даде право професионалното обучение да се осъществява и в дуална форма, т.е. чрез едновременно обучение и работа. Идеята е такова обучение да става по заявка на съответните работодатели, които осигуряват работно място за стажуването на професионалните ученици, без това да ги задължава след получаването на сертификата да ги оставят на работа при себе си. Според проекта, условията и редът за включване на обучаем в дуално обучение и броят на обучаемите ще се определят съвместно от професионалната гимназия и работодателя. При дуалното обучение часовете за практика трябва да са две трети от общия брой учебни часове. Ще бъдат въведени и кредити (точки) за модули при обучението, с които ще може младежите да се прехвърлят за обучение и по друг занаят от същото професионално направление. Ако пък младежът придобие професионални умения при неформално обучение извън системата на професионалното образование, те също ще се признават за квалификация в професията след полагане на изпит, предвижда проектът. Браншовите организации ще участват при изработването на учебните планове и програми.
Цялата тази система, която щели сме да заимстваме от западните държави, медиите нарекоха "модерно обучение". Очевидно изминалите 23 години от началото на прехода са изтрили от паметта на обществото факта, че

до 1989 г. това "модерно обучение" бе реален факт

в България, не се наричаше с чуждицата "дуално", но се практикуваше в течение на много години. През 80-те години на миналия век същите швейцарци, от които сега щели сме да заимстваме модела, посещаваха активно България, за да... копират от нас модела на професионалното ни образование, който силно ги бе впечатлил! Само че те за последвалите 23 години очевидно са го въвели с успех, а в това време ние преименувахме техникумите в професионални гимназии и изпозакрихме голяма част от тях. С оправданието, че за питомците им няма работа в несъществуващата вече индустрия.
Нека си спомним, че моделът у нас включваше и средни политехнически училища (СПТУ), и вечерни техникуми, и професионални училищни центрове (ПУЦ), и учебно-професионални комплекси (УПК). За УПК се сетих, когато социологическо изследване на "Медиана", оповестено преди дни, установи, че 80 на сто от гимназистите смятат, че средното образование трябва да дава професионална квалификация. А 47 на сто казват, че биха се обучавали в дуална система, защото дипломите им за средно образование били само ненужен лист хартия. Нека направим известна корекция заради очевидно неразбиране за какво става дума (едва ли половината гимназисти в България наистина искат да станат занаятчии), както и възприемането на дипломата като "тапия", не като ниво на знания. Но тази корекция не променя факта, че у нас младите биха искали да придобият и професия, освен общообразователни знания. Затова се сетих за УПК.
Формата УПК (тя няма общо с техникумите) бе въведена навремето във всички общообразователни гимназии, включително в езиковите. Изразяваше се в обучение по някаква професия, като един ден в седмицата задължително се ходеше на реална практика. Паралелката например, в която учех във френската гимназия, изучаваше... стругарство. Смеехме се, че сме "млади стругари, владеещи френски език". Но на работа в завод "Електроника" ходехме с желание и накрая завършихме с диплома за средно образование и със свидетелство за стругари с разряд. Обикновено целите випуски на езиковите гимназии продължаваха обучението си във вузове, а и безработица нямаше, сиреч никой нямаше проблем да започне работа, хеле пък в завод, но и след години всички смятаме стругарството с разряд за нещо полезно. (Апропо, според министър Клисарова в момента липсвали квалифицирани стругари, които могат да работят на модерните вече машини). Другите паралелки от гимназията пък усвояваха машинопис, шофьорство, екскурзоводство и прочее още по-полезни за тях професии, но така или иначе всички ученици в България завършваха училището и с някаква професия.
Толкова за "новото модерно образование". Жалкото е, че всичката документация на предишните форми на обучение

през 1992 г. бе изхвърлена от МОН

в буквалния смисъл на думата при управлението на СДС. Сега може да я вземем от швейцарците...
Така че възвръщането на една форма за усвояване на занаят и професия е нещо полезно, дважди по-полезно в днешното време на бедност и безработица. Оттук насетне обаче започват проблемите. Първият е осигуряването на практиката в реални предприятия. Едва ли работодателите масово ще се втурнат да приемат ученици и да им плащат заплати и осигуровки, особено ако нямат намерение след това да ги оставят на работа. Навремето проблеми с това нямаше, защото предприятията бяха държавни и държавата осигуряваше обучението, включително практическото. Пък и тогава на учениците не се плащаше. Сега обаче работодателите са частни и неслучайно миналата седмица Германо-българската индустриално-търговска камара вече показа разколебаване относно възможността за дуална система в България. Защото работодателят ще трябва да плаща, а след това ученикът "може да отиде и при конкуренцията".
В момента едва 7% от работодателите са изпращали свои работници на обучение за квалификация, показва статистиката. През 2013 г. около 40 000 души в България са работили в течение на месеци, без да им се изплащат заплатите, дълговете на работодатели към тях са 59 млн. лв., съобщи Главната инспекция по труда. Колко други работодатели едва връзват двата края и едва изплащат възнагражденията? Кой точно бизнес ще участва в дуалната система? Вече има намеци, че тя трябва да се въведе само пилотно само в 2-3 сектора...
Друг проблем е изборът на професията в дуалното обучение. Според Агенцията по заетостта безработните, които са се насочили към преквалифициране, за да намерят някаква работа, се насочват предимно към професии като охранител, пътен строител, озеленител, сладкар. В същото време браншови организации твърдят, че им липсват обучени работници в областта на металообработването, управлението на машини, електротехниката, асансьорното поддържане. Значи

има разминаване между предпочитанията на желаещите

да се обучават на занаят и желанията на работодателите. Изобщо в България има твърде много статистики и доклади на разнообразни институции, но те никак не се съпоставят помежду им.
Изследването на "Медиана" показа и един твърде тревожен факт - половината от гимназистите в горните класове и сега работят, най-вече в сивата икономика. А 25% го правят редовно. От една страна, с дуалното обучение наемането на непълнолетни би се изсветлило. От друга страна обаче, официалното му разрешаване в днешното неморално време неминуемо ще доведе до разширяване на експлоатацията на непълнолетни и наемането им за труд с жълти стотинки от страна на недобросъвестни работодатели. Така че и по този въпрос следва да се мисли много внимателно.  
Трети проблем. Щяло да се признава и неформалното обучение извън системата на професионалното образование. В момента у нас има 902 центъра за професионално обучение, които са лицензирани. И въпреки огромния им брой квалифицирани работници продължават да липсват, нали? Следователно трябва да се анализира първо в какви области обучават тези центрове, и второ - с какво качество. Без такъв анализ да се въвежда със закон "приравняване" дори след изпит изглежда твърде прибързано.
И разбира се -

проблемите на самото образование

Първо, от огласените досега намерения излиза, че в професионалните гимназии ще има два типа обучение - досегашното професионално обучение (с практика до 4 % от учебното време) и дуално (с практически труд в 2/3 от времето). Което поражда риск от хаос в и без това занемарените професионални училища. Освен това вече се промъкна идея при дуалното обучение, с което във вузове няма да се постъпва, да не се държат задължителни матури, както е сега в професионалните училища (по български език и литература и по професионалния предмет). Тук опираме пак до неизяснения и до ден-днешен въпрос що е то матура - свидетелство за постигната зрелост в знанията или тапия за влизане във висше училище. Навсякъде по света матурата е установяване на степента на зрелост и на това на какво ниво ученикът завършва средната образователна степен. Понеже и у нас би трябвало да е така, премахването на матурата в дуалното обучение би било отстъпление и от вече въведената практика, а и от нормалната логика. То би означавало просто приканване на учениците да прекъсват общото си образование в Х клас и да се насочват към занаят. Само че отпадащите от средното образование по този начин ще се увеличат още повече. Освен това - на нищо ли не ни научиха международното оценяване PISA и матурите в Хтт клас досега? Най-лоши резултати, тотална неграмотност, показват учениците от професионалните училища. Но вместо да се вземат мерки, ще се ограничи обучението - без матури дори - почти до нулата. Уви, неграмотни занаятчии и у нас, и в ЕС не са нужни.
Впрочем в страните на ЕС училищата за изучаване на занаят (защото това е то дуалното) по-често са след средното образование.       
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ