Прозрение в пространството и времето

Защо подминаваме тази забележителна годишнина, нищо че никой днес не оспорва теорията на Алберт Айнщайн (1879-1955). Според признанията на създателя й - най-великият физик на ХХ век, Общата теория на относителността била замислена още през 1907 г. По нейната дълбочина и стройност учените я сравняват с Теорията на всемирното притегляне на великия Исак Нютон (1643-1727). Защото и теорията на Айнщайн има като крайна цел обяснението на всемирното притегляне.
Младият физик бил само на 25 години, когато направил забележителни изследвания и открития: известното фотоелектрично уравнение, което съществено допълва Квантовата теория на светлината, създадена от Макс Планк (1858-1947); знаменитата Специална теория на относителността, която значително изменила човешките представи за пространството, времето и движението при инерциални движения - относителни движения при постоянна скорост и отсъствие на гравитационни полета, и заедно с това поставила в ред множество, объркани по това време, въпроси в науката; забележителните му изследвания по Брауново движение, много скоро потвърдени блестящо от опитите на французина Франсис Перен; теоретическите му изследвания по молекулно-кинетичната теория на материята...
Теорията на относителността се състои от две части: Специална теория на относителността, формулирана през 1905 г., и Обща теория на относителността, окончателно формулирана десет години по-късно. Днес никой не спори, че без Специалната теория на относителността развитието на съвременната физика би било немислимо. Тя позволи да се излезе от рамките на класическата физика, поставени от Исак Галилей (1564-1641) и Нютон, и да се навлезе в света на големите скорости.
Най-гениалното творение на Айнщайн е Общата теория на относителността, която лежи в основата на Учението за всемирното притегляне и гравитацията и не поставя никакви условия на относителните движения, а ги разглежда най-общо при наличието на гравитационни полета. Развитието на физиката е диктувало появата на Специалната теория, докато Общата теория на относителността е била далеч от дневния ред на науката. Ето защо тя е толкова по-ценна, по принцип - теория на бъдещето! Смисълът на понятията пространство и време, новото им физическо съдържание бе дадено от Айнщайн. Той пръв казва на хората истината за пространството и времето, разкрива връзката между тях.
Теорията на Айнщайн е сложна и в същото време е най-популярната физическа теория. По-долу си позволявам да приведа част от изводите на Нобеловия лауреат акад. Лев Ландау (1908-1968), които открих в книгата му "Что такое теория относительности" (Москва, 1959).
Теорията на относителността не опровергава, а само задълбочава създадените от старата наука понятия и представи и определя границите, в пределите на които тези стари понятия може да се прилагат, без да довеждат до неверни резултати. Всички природни закони, открити от физиците, преди раждането на Теорията на относителността, не се отменят, а само ясно се очертават границите на тяхната приложимост.
Съотношението между физиката, която държи сметка за Теорията на относителността, наричана още релативна, и старата физика, която наричат класическа, е приблизително такова, както между висшата геодезия, вземаща под внимание кълбовидността на Земята, и низшата геодезия, пренебрегваща тази кълбовидност. Висшата геодезия трябва да изхожда от относителността на понятието отвес, релативната физика трябва да държи сметка за относителността на размерите на тялото и промеждутъците от време между две събития - в противоположност на класическата физика, за която тая относителност не съществува.
За моята баба Елка Земята не бе кълбо, а безкрайна равнина... Ако приемем, че светлинната скорост е безкрайно голяма, че светлината се разпространява мигновено, понятието едновременност става абсолютно. Промеждутъците от време между събитията и размерите на телата получават абсолютен смисъл, без отношение към местата, от които са наблюдавани. Следователно всички класически представи може да се запазят само ако светлинната скорост се смята за безкрайна... А тя не е!... Ако баба ми знаеше, че Земята е кълбовидна, би треперила от страх да не се изтърколи през глава във всемира на път за съседното село...


Акад. Кирил Попов (1880-1966) пръв от българите се запознава с гения. В своята "Автобиография" той пише:
"При едно от посещенията си в Берлин бях канен от проф. Айнщайн в неговата вила в околностите на Берлин. Нашата най-важна задача - ми каза Айнщайн - е да намерим нашия заместник! Във вилата си той ме прие в спортен, непретенциозен костюм...
...Получих покана да гостувам в Берлинския университет. Там изнесох лекциите си през летния семестър на 1925-1926 г. пред всички професори... На встъпителната лекция присъства почти целият факултет. Тук за втори път се срещнах с проф. Айнщайн..."
Димитър Гаврийски (1879-1945) пръв превежда "Специална и обща теория за относителността - общодостъпно изложена" през 1923 г. В същата година проф. Асен Златаров (1885-1936) издава книгата си "Световните тайни и делото на Айнщайн - общодостъпно изложение на теорията за относителността". Този пръв сериозен научен труд от български автор е претърпял пет издания до 1930 г. в завиден за времето си тираж!
А ето и едно писмо на Айнщайн, което говори твърде изразително за неговите разбирания.

До г-н Председателя на Окръжния съд,
София, България
Понеже съм посочен от обвиняемите в процеса срещу антивоенния комитет като свидетел, позволявам си писмено да дам следните показания:
Според моите убеждения може действително да се говори за една опасност от война дотогава, докато не се извоюва международна гаранция против войната. В частност, в наличност е една опасност от война, която лежи в различието на интересите на някои правителства и кръгове и тия на Русия.
Легалната борба срещу опасността от война е позволена във всички наистина културни страни - едно заслужаващо похвала начинание. Преследването на противниците на войната за една модерна държава е позор и един вид самопризнание за обществен хаос и одобрение целите на войната.
                                                                                                      
                   Алберт Айнщайн
  
През годините на върховата си слава Алберт Айнщайн бил не само достатъчно известен в България, той поддържал сърдечни и приятелски връзки и с не един и двама българи през последните тридесет години от живота си. Тук ще спомена само академиците Кирил и Методий Попови, германиста Константин Гълъбов, композитора Панчо Владигеров, художника Никола Михайлов...
За какво ви говорят горните редове от "свидетелските показания", които открих в следственото дело № 22983 от Архива на МВР?... Като голям пацифист Айнщайн е откликнал през 1929 г. на писмото на подсъдимите българи и засвидетелствал своята подкрепа на ръководителите на Общогражданския комитет за защита на мира - секретаря на Работническата партия Петко Напетов и секретаря на Общия съюз на профсъюзите Асен Бояджиев, както и на 20 техни съмишленици. Идете в Централния държавен архив и с очите си вижте "защитата" му пред Окръжния съд в София!
Днес в Националната художествена галерия се съхранява цветният портрет на Айнщайн, направен в 1929 г. от натура от световноизвестния български художник Борис Георгиев (1888-1962).
 Проф. Рашко Зайков е ученик на гениалния теоретик. За живота и делото на великия учен и човек преди години съм разговарял с професора (1901-1982). Той е бил сред малцината българи, които са имали не само рядкото щастие да познават отблизо Айнщайн, но и две години е учил при него. Като студент в Берлин през 1923 г. Рашко Зайков е слушал някои лекции на Айнщайн от цикъла "Избрани глави от теоретичната физика". Три години по-късно с негово съдействие той получава стипендия от фондация "Хумболт" и специализира теоретична физика в Берлин. Близо две години под непосредственото ръководство на Айнщайн българинът работи заедно с неговия помощник проф. Громер над проблема за притеглянето. После дълги години води лична кореспонденция с Айнщайн. Последният му научен труд бе издаден от БАН на английски език в 1978 г. - "Разширяваща се вселена с движеща се инертна материя и светлинна радиация".
Ще цитирам няколко въпроса към професора и неговите отговори:

- Какво си спомняте от лекциите на Айнщайн в Политехническия институт?
- Айнщайн четеше лекциите с голямо майсторство. Той имаше красив глас, четеше изключително увлекателно. Не се задоволяваше с формалното развитие на математическата страна на въпросите, а се стремеше да даде, често използувайки остроумни изрази и сравнения, максимално възможното физическо доказателство както на основните положения, така и на следствията.
- Кога за първи път посетихте Айнщайн в дома му?
- В началото на 1926 г., веднага след пристигането ми на стаж... посетих учения в квартирата му... Айнщайн живееше в скромно жилище. Прие ме много любезно и в продължение на три часа ме запознаваше с проблемите, които го вълнуваха по онова време.
При първото си посещение в дома на Айнщайн видях в гостната пиано и попитах кой свири на него. "Аз и моята дъщеря" - отговори ми ученият. Каза ми още, че особено обичал да изпълнява произведенията на класиците. Айнщайн ми говореше за нежната музика на Менделсон. По-късно аз самият имах възможност да чуя как Айнщайн свири на цигулка. Той взе участие в един благотворителен концерт и изпълняваше произведения на Менделсон, по-точно доколкото си спомням, "Върху крилете на песента".
- Какво беше отношението на Айнщайн към България и към българите?
- В своите политически убеждения, доколкото можех да разбера от личните ни беседи, Айнщайн беше социалист, бих казал своеобразен интернационалист. Наистина в книгата "Как аз виждам света" той много се доближава във възгледите си до интернационализма. Айнщайн твърде високо ценеше Карл Маркс. Веднъж в разговор с мен в библиотеката на неговия берлински дом, Айнщайн каза, посочвайки към томовете на "Капиталът": "Капиталът" направи такъв трус в политическата икономия, че е почти недопустимо връщане назад". Айнщайн от все сърце мразеше фашисткия режим.
Айнщайн добре знаеше, че в България по онова време управляваха палачите от тъй наречения "Демократичен сговор". През 1926 г. в разговор с мене в присъствието на професор Громер, Айнщайн даде следната характеристика на Цанковия режим: "Правителството на Цанков е правителство на зверове". Той ни каза, че през 1924 г. е бил на изложбата, организирана от българските студенти, изложба насочена против зверствата на Цанковия режим в България. Видял изложените документи и фотографии и в книгата за впечатления изразил своето възмущение от този нечовешки режим.
На Международната конференция на естествоизпитателите в Дюселдорф през лятото на 1927 г. чете доклад за стимулиране на живата клетка покойният академик Методий Попов. По моя молба Айнщайн присъства на този доклад. Той ми каза, че много е ходатайствал Попов да получи място в ботаническата градина в берлинското предградие Далем, където да може да провежда своите опити по стимулиране ръста на растенията. По-късно разбрах, че Айнщайн като член на Берлинската академия на науките е направил много Методий Попов не само да заеме това място, но и да получи средства, необходими за провеждане на научни изследвания. Айнщайн познаваше и се интересуваше и от други български учени; осведомяваше се от мен за професорите Кирил Попов, Фаденхехт, Константин Гълъбов и други.
- Коя черта от характера на Айнщайн ви е правела най-силно впечатление?
- Неговата доброта. Той беше човек с неизразима доброта, човек на когото великодушието беше по-скоро плод на ума му, отколкото на сърцето. Много пъти съм си мислел и сега си мисля не за гениалността му, а за неговата голяма доброта, за неговия гръмък смях, за блясъка в очите му, за странното съчетание на голямата топлота и голямата отчужденост.


От срещите и разговорите ми с акад. Азаря Поликаров (1921-2000) съм останал с впечатлението, че той от малък и до края на живота си остана пристрастен към Алберт Айнщайн. Като ученик в Механотехникума проучвал Айнщайновата теория не само чрез български популярни издания, но и чрез оригинални работи на немски (езикът е учил сам).
"Въобще четях доста - средно по три книги за два дни" - изповядва се пред мен преди много години академикът. - Исках да вляза под кожата на Айнщайн, да разбера как е мислил, как са се появявали проблемите, как е подхождал към тях, как ги е решавал. Макар че Айнщайн не може да се проумее отведнъж, смятам, че тогава бях разбрал на определено ниво Специалната теория. По-сложна е Общата теория на относителността заради математическия апарат, но идейната страна ми беше ясна. Следях цялата критика за Айнщайн, а тя идваше от всички посоки. От една критична статия дойде и поводът да се обърна към него с писмо. Авторът на статията казваше: "Ако попитате Айнщайн реално ли е забавянето на времето или е само изоставане на часовниците, той ще ви отговори, че е реално".
"За проф. Алберт Айнщайн. Ню Йорк" - така било адресирано през 1939 г. писмото му до гениалния учен. В него ученикът задал на Айнщайн два въпроса: единият бил свързан с дискусионния проблем за относителността на времето, по който в литературата имало противоречиви становища, а той искал да научи мнението на големия учен. Другият му въпрос бил за формулата за обяснение на Майкълсъновия опит, до която ученикът бил стигнал и "публикувал" на черната дъска, шашкайки целия клас.
"До господин А. Поликаров, улица "Сердика" 34, София" - на този адрес пристигнал отговорът на Айнщайн. Писмото му е с дата 20 февруари 1940 г. От ксерокопието се вижда, че е напечатано на машина, а формулите са написани от Айнщайн със зелено мастило. Подписът - също. Геният потвърждава очаквания отговор за относителността на времето и отправя бележки към предложената от младежа формула за Майкълсъновия опит. В края на писмото съобщава, че му изпраща две свои публикации на оригиналния език: "Сборник класически трудове върху теорията на относителността" и "Единна теория на полето".
Азаря Поликаров бил в последния клас на Механоелектротехническото училище в София когато получил писмото от Айнщайн. А книгата му "Увод в теорията на относителността" излязла от печат в края на декември 1940 г. В предговора й Тодор Павлов, който отричал Теорията на относителността, хвали младия автор. Тиражът от 2000 екземпляра бързо свършил, издателят Гологанов настоявал за допечатка, но младият автор не се съгласил.
От дългите разговори, които съм имал с акад. Поликаров за науката и израстването на учените, тук цитирам думите му на преклонение пред Айнщайн:
"Айнщайновата Теория на относителността е моята първа любов, на която останах верен пет десетилетия. В първата си книжка добросъвестно предадох в достъпна форма сложния материал около Теорията на относителността... Разглеждам личността Айнщайн и като философ, творец, общественик. Научните и обществените идеи на Айнщайн ми станаха близки и ме предпазиха от много превратности на съдбата".
Доскоро във Великотърновския затвор, превърнат в музей, между изложените тайно внесени книги, от които политическите затворници до 9 септември 1944 г. са се учили на научно мислене, бе и книгата на Азаря Поликаров "От Коперник до Айнщайн" (1942).
"Айнщайн и Дънов" - така е озаглавил брошурата си от 2004 г. Никола Гигов, която открих в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В нея писателят от Смолян цитира крилатата мисъл на Айнщайн: "Цял свят се прекланя пред мен, а аз самият се прекланям пред учителя Петър Дънов от България". Тази мисъл на Айнщайн била повторена през 1955 г. по повод смъртта му, и потретена през 1989 г. по френското радио "Дифузион Франсез" по случай 110 години от рождението му. Каква гордост за България са думите на Айнщайн! - възкликва Гигов и продължава разсъжденията си: "С теорията си Айнщайн отива към космоса, а Дънов се връща от космоса, влиза в човешкото сърце и се доближава до същността. Не са ли двамата самотни пътници, които взаимно се покланят един на друг при среща... Айнщайн се е възхищавал от Дънов не само заради неговата човечност. За него той е бил жив пример на "всепроницаемата вселена".
Дънов владеел телепатията, телепортацията (доказва го три пъти), могъл е да стане невидим (отклонява от себе си слънчевата светлина) и владеел реално левитацията - издигал се е половин метър над пода и е ходел по въздуха пред очите на смаяните си ученици. 
Петър Дънов (1855-1944) пише за Айнщайн:
"Той идва на Земята да изнесе християнското учение на един ангелски език - математическия език. Айнщайн много обичаше самотата... Неговата Теория на относителността е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. Тогава той става световно известен учен".


Дълго съзерцавах портрета...

Мой драги Борис Георгиев,
Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, дето, далеч от земните неволи и страдания, душата намира отмора. След като дълго съзерцавах портрета, който ми направихте, почувствах нужда да ви благодаря от сърце.
Ние, бедните видения в краткотрайното "раждам се и умирам", сме обзети от носталгия и неосъществима любов за един друг, недостигаем свят. Това го чувства и артистът, и неговият модел, всеки по свой начин и вие трябва да се гордеете и радвате заради тази мисия. Дано можете с вашия творчески процес и в бъдеще да достигнете толкова в тази форма на нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните.
              Ваш: Алберт Айнщайн



Алберт Айнщайн, нарисуван от Борис Георгиев

Специална и обща теория за относителността в превод и издание на Д.Гаврийски - София, 1923 г.

Две илюстрации от популярната книжка на акад. Лев Ландау "Что такое теория относительности" - Москва, 1959 г.

"Световните тайни и делото на Айнщайн" от д-р Асен Златаров - София, 1923 г.

Проф. Рашко Зайков

Паметникът на гениалния физик до обсерваторията във Варна

Акад. Азаря Поликаров и знаменитото писмо на Айнщайн до него