17 Ноември 2024неделя22:23 ч.

Едно наум

Изобретателят Кардано изобретява и... гладната стачка

Знаменитият италианец така се измъква от лапите на Светата инквизиция и после създава философия, с която толкова изпреварва времето си, че на човечеството са необходими четири века, за да я разбере и оцени

/ брой: 291

автор:Кирил Момчилов

visibility 8301

Кой ли не знае Кардановото окачване? Ала на малцина е известно, че Джероламо Кардано (1501-1576) не е негов създател. Той само го е описал в известната си книга "Де субтилитате" (1550).
Изобретателят е роден в северноиталианския град Павиа, известен в онези времена с най-високите камбанарии. Бил е доктор по философия в университета на Падуа, където една от катедрите ръководел Галилео Галилей, доцент в медицинския факултет в Болоня - най-старото в Европа учебно заведение (от ХII век). Бил е още математик, физик, писател - въобще човек с разностранни таланти. Оставил е повече от 130 научни труда в областта на медицината, философията, астрологията, математиката...
Заглавията на някои от книгите му сами подсказват неговия разностранен талант: "Великото изкуство", "За правилата на алгебрата", "Книга за играта на зарове". Между големия брой изобретения, които е създал и описал, заслужава да споменем: маслен светилник с автоматично подаване на маслото, секретна брава, "решетките на Кардано" (за шифроване на текст), "водоподемни машини", машина за пресяване на брашно, вятърна мелница.
Първото писмено свидетелство за кардан откриваме в "Ода за красивите жени" (Китай, 140 г. пр.н. е.). Към 189 г. се смятало, че заслугата за повторното изобретяване на кардановото окачване принадлежи на находчивия Дин Хуан. През ХVIII век китайските моряци използвали карданно окачен компас, който не се влияел от силното вълнение.

Карданова система


В Европа карданът бил разпространен след 1100 година. Осемстотин години по-късно западни учени приложили неговия принцип на действие в конструкцията на автомобила. Днес карданът е в основата на съвременния жироскоп.
Със своите научни знания Кардано причинил големи неприятности на десетки видни сановници и църковни служители, принудил ги да напишат срещу него пространен донос до Светата инквизиция.
Доносът бил "възприет с интерес и внимание" в Рим и през зимата на 1570 г. ученият попаднал в една от студените и мрачни затворнически килии на Болоня. След първите 43 дни в тюрмата "италианският Аристотел", както наричали Джероламо Кардано, разбрал, че при тези условия не ще може да оживее и написал писмо до кардинал Шипион Рибебо, в което му заявил, че се отказва от храната, мотивирайки решението си със следните думи:
"Аз повече нищо не ще ям, защото като се храня, се изпълвам със сила и гняв. Когато не се храня, аз се обричам на смърт, а по този начин, убивам злото..."
За всеобщо удивление инквизицията оправдала хитроумния Кардано и го пуснала на свобода.

Конструкция на часовников механизъм


Следващият римски папа Григорий ХIII (светски херцог Уго Буонкомни, приятел на Кардано от Болонския университет) заявил, че е необходимо всячески да се поощряват "непокорните умове, които са способни трезво да гледат на окръжаващата ги действителност".
Подкрепата на папата така окрилила философа и писателя, че той създал "нетърпимо произведение", в което представил императора Нерон, "злият затворник на Свети Петър и Павел", като просветен политик, по-мъдър и по-пресметлив от великия император Август! Това било вече прекалено много и произведението на Кардано четири века не могло да види бял свят.
Днес съдбата на "Памфлет за Нерон" е преосмислена и панегирикът лежи в основата даже на театрални постановки, но със следния подтекст:
"Трябва да възхваляваме злото и корупцията, защото едва тогава пороците ще предизвикат отвращение и протест дори в страни с диктаторски и лъжедемократични режими..."
За да разбере и оцени философията на Кардано, на човечеството били необходими четири столетия!... 


Ужасът, наречен Света инквизиция


(Inquisitio haereticae pravitatis), или св. Инквизиция, или св. Трибунал (sanctum officium) е учреждение на Римо-католическата църква, създадено за издирване, осъждане и наказание на еретици. Терминът Инквизиция съществува отдавна, но до ХIII век тя е форма за борба с ересите, протичаща без намесата на Ватикана.
Инквизицията, като самостоятелно учреждение със свой административен апарат, е учредена от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите срещу албигойците, като с нейното създаване са натоварени доминиканците. След 1230 г. Инокентий III поставя инквизиторите под свое пряко управление. По-късно във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които отговарят единствено пред Римския епископ.
Папа Григорий IX установява в много европейски страни т.нар. "Трибунали на вярата" със задача да разкриват, разследват и осъждат еретиците. За своята преданост към папския престол и за борбата си с ереста основателят на Ордена на доминиканците Доминик де Гусман е обявен за светец.
Инквизицията била независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и отговаряли единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Присъдите често били публично изгаряне на клада. Ето защо думата "инквизиция" в днешния свят е придобила значение на мъчение.
 След завършване на процеса, който продължавал често повече от месец, се произнасяла присъдата. Подсъдимият имал право да иска отмяна на присъдата само от Върховния инквизиционен трибунал или от папата. За целта било задължително подсъдимият да има богати и влиятелни приятели, които да се застъпят за него. След освобождаването му той оставал да живее в крайна бедност (Инквизицията конфискувала всичко при ареста) и унижение, които обаче били за предпочитане пред изгарянето на клада. Пред Инквизицията били безпомощни дори хора като испанският архиепископ Карранса, кардинал Чезаре Борджия.
С годините дейността и предметът на преследване на трибуналите се променя. Ако през ХIII-ХV век тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за укрепване на кралската власт, то през периода на Ренесанса Инквизицията преследва и еретичната мисъл. През ХVI-ХVII век Инквизицията е едно от средствата на Контрареформацията. През ХVII век тя е отменена в протестантските държави, а през ХVIII-ХIХ век - и в останалите европейски страни.
Сред най-известните жертви на Инквизицията са Жана д,Арк (1431); Джордано Бруно (1600); Ян Хус (1415); Уилям Тиндейл (1536); Томас Мор (1535)
Успяват да избегнат наказанието на Инквизицията Кардано, също Галилео Галилей (признал се за виновен и се покаял).

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ