Няколко думи
(Не)планувано
/ брой: 230
Едно е да си млад и да се оставиш на течението, да чакаш някое чудо да нареди живота ти към светли бъднини, друго е да си премиер, управник или министър, и да живееш ден за ден. Първото се обяснява с наивитета и липсата на отговорности у младия човек, той може да си позволи да падне и пак да стане, все пак животът е пред него. Вторият вариант обаче говори за непрофесионализъм и дори за престъпно нехайство. Правителството трябва да носи отговорност и да се грижи не само за себе си, а и за целия народ. То трябва да мисли с поне 3 хода напред, а преди да харчи пари, трябва да е разчело коя стотинка къде точно ще попадне и какво ще последва от това. Да, обаче ГЕРБ живеят за мига, за моментната слава и краткотрайното "евалла", изречено от някоя баба или някой чужденец.
Това, че народът не е наясно какво ще измисли Бойко Борисов утре, не е чак толкова страшно. По-страшното е, че и той не знае. Премиерът ни планувано живее и работи непланувано. Той действа на мига, не прави планове, не прави разчети. Принципът му е "проба-грешка" с акцент върху втората част. Борисов няма карта, няма компас и ни води право към окото на бурята. Кризата, породена от КОВИД-19 просто изкара на преден план липсата на всякакъв план за бъдещето на България.
Тепърва Борисов и министрите му заделят пари за лекарства. Близо година след началото на епидемията българските власти се гласят да правят план как да вървят ваксинациите срещу КОВИД-19. Хич не е ясно кой ще отговаря за това, как ще се следи изпълнението му. Други държави вече знаят кой, кога, как, че даже май и с какво ще имунизират. Другите правителства обаче имаха и ясен план как да подпомагат бизнеса, когато затворят всичко. Повечето си бяха направили сметка и за конкретните стъпки, които да предприемат при развитието на заразата. Не се чу друга държава да има драми по снабдяването на учениците с компютри, а у нас за половин година от необходимите 40 000 устройства МОН е осигурило по-малко от 8000. Никой не бе помислил как да "покрие" болни учители или липсващ медицински персонал. Болниците ту биваха задължени да приемат болни от КОВИД-19, ту трябваше да са чисти, "зелените коридори" продължават да са хаос, линейките не знаят накъде да поемат, медиците нямат идея с какво по-напред да се захванат.
До това води липсата на управленски план и капацитет за овладяване на кризи. Системите една по една се сриват, парите "на калпак", подхвърлени като подаяние след еднолично разпореждане от Борисов, не решават нищо. Те само запушват временно някоя пробойна, обикновено най-мъничката. Дупчиците, породени от престъпното управленско нехайство, обаче се трупат, превръщайки се в огромен зейнал кратер, готов да погълне и малкото читави неща, останали от ония, които Борисов все обвинява в "лошо наследство".
Не знам какво е заварил той, като е влязъл на "Дондуков" 1, обаче онзи, който ще поеме руля след парламентарните избори, много ще страда. Всъщност, всички вече страдаме. Защото държава без план не се управлява. А Борисов не може дори краткосрочна програма да си направи. Страшно е. Или планът му е да съсипе всичко и всички?