"Руските агенти" на Ватикана

Туристите, които отиват в Рим, обикновено посещават и Ватикана - най-малката държава, призната като такава през февруари 1929 г. Мнозина от тях обаче, виждайки опашката от хиляди чакащи да влязат през символичната й държавна граница, се отказват, защото чакането отнема не по-малко от два-три часа. "Ще отидем рано сутринта и ще бъдем между първите!" - мислят си някои, които разполагат с повече дни. Е, да, ама за да си между първите, трябва да си отишъл два-три часа преди "отварянето на границата", така че пак не икономисваш от времето си.
По друг начин стоял въпросът, ако ползваш руски език. На всеки няколко минути покрай опашката се провиква някой, че рускоговорящите могат да влязат, без да чакат. Непрекъснато прииждащите автобуси също са посрещани от такива "руски агенти". Разбира се, онези, които не разбират руски, не могат дори да се досетят за какво става въпрос, какво съдържа това провикване. Мен ме впечатли предложението при пристигането на автобуса ни, но-о... мога ли да се доверя на някакви руски мафиоти?! Отминах ги с пренебрежение и се запътих към указаните входове. Виждайки двестаметровата опашка, почти се отказах да разглеждам Ватикана този ден.
За мой късмет в този момент отново дочух предложението и понеже руският ми е достатъчно добър - позаинтересувах се. Първият въпрос на човека бе откъде идвам, от коя държава съм. След като му казах, че съм от България, той сякаш ме изостави и позвъни на някого по телефона. Още в следващата минута обаче ме показа на свой колега. И вече на български език колегата му ми разясни ситуацията. Групите не чакали на опашка, а влизали от друго място. Та той, българин, помагал от години тук на разбиращите руски език българи да се възползват и да влизат направо с някоя от групите. Допълнителна такса нямало да плащам за тази екстра - цената щяла да е такава, каквато е за всички чакащи. Дори нещо повече - ще ми направят отстъпка като на пенсионер.
И така - тръгнах с него към офиса им на съседната улица, непрекъснато оглеждайки се дали това не е капан за ограбване. Нали на летището ни раздаваха специални брошури, че в Рим престъпността е висока, че не бива да се доверяваме на случайни хора и непрекъснато да следим за багажа си. Само след стотина крачки забелязах група от десетина-петнайсет чакащи, към които той присъедини и мен. "Руският агент" от български произход ми показа къде да платя и ме осведоми, че още двама-трима като дойдат - влизаме. След нас друг "агент" докара рускоговорящо семейство от Латвия, а след него украинец доведе хора от Украйна. Все още с известни опасения заплатих пенсионерска такса, дадоха ми квитанция без обозначена сума и тръгнах към Ватикана с набързо оформената група от двайсетина човека.
Оказа се, че границата има два пропусквателни пункта - един за търпеливо чакащите обикновени миряни и друг за "миропомазаните" - тия, които са се обединили в групи. Не се наложи да показваме билети - водачката ни, руската екскурзоводка, каза броя на хората и "граничарите" само ни преброиха. Така набързо с нейната гаранция бяхме пропуснати през паспортната служба и митницата на държавата. Влизаха и други групи, но за съжаление не полюбопитствах и не разбрах дали и някой друг език има свои агенти, за да помага на употребяващите го да влизат с предимство.
След границата, вече на ватиканска територия, се купували билети за разглеждане на музеите и забележителностите на папското царство. И тук усетих номера, чрез който "руските агенти" заработват основния си приход. Всички платихме такива такси, каквито щяхме да платим, ако чакахме на опашката. Тук обаче екскурзоводката плати за всички т.нар. групов билет, цената на който бе доста по-евтина от общата събрана от нас сума. А децата (имаше и такива) минавали безплатно. След справяне с тези подробности пътят към ватиканските музеи бе отворен и групата се запъти навътре. За улеснение екскурзоводката ни въоръжи с апаратчета със слушалки, чрез които слушахме нейните указания, а при желание можехме да чуем на избран от нас език и историята на всеки експонат.
Ха, какво научихме! Днешният папа бил аржентински футболист?! Ами ето: на витрината още при влизането в папската държава виждаме експонирани неговия екип, обувките, с които е ритал, последната му спортна фланелка с автографи при раздялата, списания с негови снимки като футболист и други атрибути.
В двора си направихме първите снимки на фона на старите музейни сгради и купола на катедралата. На една сграда пише Леонардо, на други - Тициано, Микеланджело - в зависимост от това кой я е проектирал и изографисвал. Пред монтирани фототабла екскурзоводката ни обяснява подробно какво предстои да видим и къде да насочваме вниманието си. Обяснява ни съдържанието на стенописите, изваяни от Рафаело, Микеланджело и други световноизвестни майстори на четката.
Разказа ни интересни факти от биографиите им. Рафаело, който на 11-годишна възраст е останал кръгъл сирак, е умрял едва 37-годишен. Но за краткия си живот е показал гениалните си умения и името му е останало записано в световната история на културата. Микеланджело е живял дълго за времето си - 88 години. Направил специално скеле и изографисвал тавана на Сикстинската капела в продължение на четири години в легнало положение. Живял самотен и меланхоличен скотски живот, а носът му бил потрошен от съперник още по време на обучението и останал деформиран завинаги. Гениални са творбите на тези художници, а те били едновременно и скулптори, и архитекти, и поети...
Народ, народ, народ... Нескончаем поток туристи от цял свят. Преминаваме от сграда в сграда, от зала в зала... И от всички страни ни посрещат скулптури, картини, гоблени... По пода - също. Чудиш се накъде да погледнеш по-напред и къде да спреш погледа си.
След известната Сикстинска капела навлизаме в катедралата "Свети Петър" - най-голямата и най-известна католическа катедрала в света. Неописуемо е величието на пространството й и вътрешния интериор, като например почти 30 метра високия внушителен балдахин. Та дължината й е 220, а ширината 110 метра! А височината - 113. Като погледнах през решетките на построения по проект на Микеланджело купол надолу, движещите се по църковния под хора ми се сториха пълзящи мишки!
От покривните площи, на които има дори кафенета и обществени тоалетни, наблюдаваш като на длан целия Рим. И папските градини, които са също ватиканска забележителност и за разглеждането на които се плаща отделна такса.
Екскурзията ни из Ватикана завършва с излизане на площад "Свети Петър". Огромен! Заобиколен от двойна колонада. С монумент по средата и площадка с хиляди пластмасови столчета като на летен театър. А на прозорците на сградите от двете страни на улицата, извеждаща извън Ватикана, се веят различни знамена. Това били посолствата и консулствата на съответните страни в папската държава.
Момент. Понеже в нашата група се случихме все задаващи въпроси, образовани и любопитни източноевропейци, на изхода екскурзоводката ни бе застигната от следващата рускоговоряща водачка. Която заговори на български по телефона. Да, не греша. Понахалствах да я заговоря... На ден средно обслужвали по около 500 рускоговорящи, но понякога и над 600. В много от групите имало българи, а руснаците от Русия не били чак толкова. Самата тя била от Враца, завършила в България руска езикова гимназия и вече няколко години работи тук. По 2000 евро на месец си заработвала без особени проблеми.
Набързо пресметнах, че работещите в посочения по-горе офис десетина-двайсет "руски агенти" заработват не по-малко от стотина евро на ден. При това никой от туристите не бе ощетен - по официалния ценоразпис щяхме да платим същата сума. А от богатата и компетентна беседа на екскурзоводката останах възхитен. Браво! Просто системата с групите и груповите билети позволява всичко това. Значи тук могло и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло! Благодарение на "руските агенти" на Ватикана...


Част от опашката за влизане във Ватикана


"Свети Петър"


Униформата на гвардейците е изработена от италианския художник и скулптор Микеланджело