16 Ноември 2024събота22:06 ч.

На фокус

Реиндустриализацията в България и общият европейски пазар

Нужна е преоценка на условията и и въвеждане на вътрешнообщностна защита на по-слабите страни членки

/ брой: 89

автор:Иван Ангелов

visibility 2669

На 25 март 1957 г. Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург подписаха Римския договор за създаването на Европейската икономическа общност, наричана още Общ пазар. Тя беше разширена впоследствие до 12 страни членки - една еднородна икономическа общност - високо развити държави с конкурентоспособни икономики, считани за клуб на богатите.
С присъединяването на Испания, Гърция и Португалия членовете станаха 15 и започна "разводняването" на общността... Нарушена беше социално-икономическата й еднородност. По-късно по други съображения решиха икономическата общност да се превърне в политико-икономически съюз. След това бяха приети още 10 страни от Източна Европа, плюс Кипър и Малта, а с присъединяването на Хърватска през 2013 г. станаха 28.
Европейският съюз сега не е икономически и социално еднородна общност. Наред с високоразвитите страни членки има слабо развити страни с БВП на човек от населението под 75% от средния за ЕС-28. Не е изключено през следващите години да бъдат приети още по-слабо развити страни, с което

еднородността на общността

ще се разводнява допълнително. Въпреки това още със създаването на Общия пазар бяха премахнати всички вносни и износни мита и други ограничения и има свободно движение на стоки, труд и капитали между страните членки, което е много опасно за такава разнородна общност.
В сегашния ЕС-28 БВП на човек от населението варира по стандарти на покупателната способност от най-ниските 47,0% в България до най-високите 129,8% в Австрия спрямо средното за общността. Изключвам съзнателно Люксембург с неговите 263%. Функционирането на Общия пазар става все по-трудно. Свободното движение на стоки между страните членки е добро за развитите конкурентоспособни икономики, но е лошо и ще създава все повече проблеми за слабо развитите, като нашата. И това става сега, когато си поставяме задачата за реиндустриализация.
През началния период на прохождане на новите продукти българските производители трябва да бъдат защитени от по-конкурентоспособните чуждестранни компании, с опит от десетилетия, та дори и столетия. По сегашните правила на Общия пазар това не е възможно. Появата на нови български продукти веднага ще се сблъска на пазара с конкуренцията на същите продукти на чуждестранни компании.
Като всеки нов продукт навсякъде по света нашите ще бъдат по-скъпи и с по-скромно качество през началните години. Потребителите, естествено ще предпочитат по-евтиното, по-качественото, познатото, макар че новопоявилият се продукт може да е с отлична перспектива след няколко години, ако му бъде даден шанс. Неговите производители обаче се нуждаят от време и подходяща икономическа среда за себедоказване. Нашите компании обаче нямат шансове за успех с новите си продукти, ако не им се даде тази възможност. Нашите нови продукти ще бъдат смазвани от конкурентите, преди да са имали възможност да се докажат, и ще сме обречени да внасяме всичко от развитите страни. Нашият народ ще остане завинаги беден. Младите хора няма да намират поприще за развитие тук, а най-талантливите ще си търсят късмета в чужбина. Интелектуалният и генетичният потенциал на България ще се топи година след година.

Чакат ни много тежки времена

Тази обстановка у нас, а и в другите източноевропейски страни ще бъде като цъкаща бомба със закъснител. Ще е източник на напрежение вътре в държавата, а и между страните членки, особено между богатите и бедните държави. Наивно е да се очаква, че пазарът ще разреши тези проблеми. Напротив, той ще ги изостря. Необходима е намеса на държавата със своята образователна, научна, иновационна, търговска, бюджетна и всякаква друга политика. Държавата трябва да осигури условия на предприемчивия бизнес да създава нови продукти и технологии. Особено важни са тези условия през периода на икономическото прохождане, когато новостите са най-крехки, неустойчиви на конкурентен натиск, финансово уязвими, неизвестни на потребителите. А реиндустриализацията ще бъде наситена с много такива прохождащи високотехнологични продукти.
Досегашните деструктивни резултати от функционирането на европейския общ пазар и на очакваните още по-тежки последствия налагат бързи и радикални решения. Това е много сложен проблем, който засяга фундаментални интереси на доминиращите на пазара компании и на широки слоеве от населението. Всеки опит за промени ще срещне жестока съпротива от засегнатите.
Нужна е преоценка на условията на Общия европейски пазар в защита на интересите на по-слабите страни членки. Поради наследената от десетилетия икономическа изостаналост, независимо от полаганите сега усилия, тези страни ще бъдат неравностойни партньори на западноевропейските икономики и ще губят от общия европейски пазар още много години. Без такава преоценка не е възможен икономически и социален прогрес на слабо развитите страни в ЕС. Без това тези страни не могат да формират здравословни ефективни и конкурентоспособни структури на своите икономики, които да изведат техните народи от бедността.
 Опитът на България и на другите по-бедни страни членки на ЕС от Източна Европа е показателен. Общият пазар в сегашния му вид е създаден за високоразвити страни с приблизително еднаква конкурентоспособност. Той не е подходящ за сегашния разнороден Европейски съюз. Защото свободната конкуренция облагодетелства развитите страни членки с техните мощни компании и потиска по-слабо развитите с техните едва прохождащи компании. То вече се чувства в бедните страни членки и създава все по-голямо икономическо и социално напрежение, което засенчва първоначалните надежди по адрес на ЕС. Последствията могат да се окажат твърде опасни.
За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия.

Няма обаче гаранции,

че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Не е изключен обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност. Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако общият пазар продължава да ги потиска, както досега? За да ви улесня - погледнете съдбата на цветущото някога българско земеделие и дори на българската индустрия. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. И размислете.
Тук ще се задоволя само с отделни идеи за решения:
1. Поддържането на европейския общ пазар в сегашния му вид и икономически  разнородният състав на ЕС се изключват взаимно. Изходът е в прекратяване на разширението на ЕС за неопределен период от време и въвеждане на вътрешнообщностна защита на по-слабите настоящи членки. Това означава също официално признаване на съществуващото от години развитие на икономиките на общността на две скорости, макар че неговите ръководители го отричат. Неизбежно е и създаването на вътрешнообщностна система за протекция на по-слабите икономики на страните членки от конкурентния натиск на икономиките на по-силните страни членки. Ако не се вземат такива мерки, растящото напрежение ще доведе до разпадане на ЕС в не много далечното бъдеще и свиването му до сегашната еврозона или дори до още по-тесен кръг от най-развити европейски страни с Германия като негова икономическа сърцевина.
2. Правителствата на бедните страни членки на ЕС, след консултации, първо помежду си, а след това с Европейската комисия, да обявяват защитни мерки по време на икономическото прохождане на нови или за особено важни за тях налични продукти, като определят и хоризонта им на действие - 5-10-15 години. Това да се обявява предварително, за да може предприемчивият бизнес да започва с ясна перспектива - защитени от конкуренцията нови производства по време на икономическото им прохождане и да повишава постепенно конкурентоспособността си. Защитните мерки да се финансират със средства на страната, която ги въвежда, подпомагана с ресурси от създаден за целта Европейски фонд за иновационно сближаване.
След като съответните производства достигнат или докажат, че не могат да постигнат необходимата конкурентоспособност, съответното правителство, в консултации с Европейската комисия, да ограничава и дори да прекратява действието на защитните инструменти.
На това предложение може да се възрази, че вече се прилага механизъм за икономическо сближаване чрез кохезионния и структурните фондове. Първо, тези средства имат твърде общ характер и са предназначени за инфраструктурни проекти. Второ, предлаганият механизъм има строго целеви характер - да осигури условия за защита от конкуренцията на развитите страни по време на икономическото прохождане на поименно посочени особено важни високотехнологични продукти.
3. Да се изработи цялостен механизъм за вътрешнообщностна протекция на икономиките на бедните страни членки на ЕС с БВП на човек от населението под 75% от средния за съюза, който да включва:
3.1. Протекция на особено важни земеделски и преди всичко хранителни продукти (отделни видове най-важни плодове и зеленчуци), от конкурентен внос от други страни членки и от трети страни с по-благоприятни природно-климатични условия. За целта да се въведат стъпаловидно намаляващи вносни мита или нарастващи квоти. Тези ограничения да бъдат по-високи през късните зимни и ранните пролетни седмици, да се коригират по седмици или на 10-15 дни и да намаляват постепенно през май-юни, докато вносните цени се изравнят със средната себестойност на единица за съответните наши продукти по същото време. Подобен механизъм съществуваше преди години в Европейската общност, но беше отменен впоследствие, навярно под натиска на СТО и други заинтересовани страни.
Отказът от въвеждане на такива защитни мерки би означавал

България никога вече да не произвежда

плодове и зеленчуци, дори в най-добре организираните стопанства, защото нашите природно-климатични условия са по-неблагоприятни от тези в Гърция, Южна Италия, Испания, Турция, страните от Северна Африка и други страни. Докато преди години бяхме нетен износител на пресни плодове и зеленчуци, включително и към Западна Европа, сега сме нетен вносител и над 80% от консумираните у нас са от внос. Традиционната ни лютеница сега се произвежда с доматено пюре от Китай, а бялото сирене - с вносна суровина от други страни.
3.2. Разрешаване на временна държавна помощ за запазване от фалит на структуроопределящи компании, изпаднали в тежко финансово положение по обективни причини. Това се прави от десетилетия във всички развити страни.
Препоръчвам на българското правителство да стане инициатор на идеята за вътрешнообщностна протекция. Тя да бъде обсъдена първо у нас и след това представена на правителствата на последните 13 страни, присъединили се към общността, а също и на Европейската комисия в Брюксел.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ