Плевенската епопея - на международна конференция в Лондон
/ брой: 247
Не една, не две, а цели пет улици в Лондон носят името на българския град Плевен! Толкова силно отражение е имала битката за Плевен по време на Руско-турската война.
По повод на 140-годишнината от Плевенската епопея на 4 декември в Лондон се състоя международна научно-практическа конференция "Руското наследство в съвременния свят. Русия и отражението й във Великобритания". На конференцията присъстваше бившият български министър на вътрешните работи Румен Петков, който е бил и градоначалник на Плевен. Той дари на руския посланик в Лондон колекция от пощенски марки, посветени на 140-та годишнина от освобождението на града. Изнесени бяха седем докладa и имаше изказвания от руски, английски и български специалисти - участници в конференцията.
Руското наследие във Великобритания е немалко. Цял мемориален комплекс има край река Темза в Лондон, посветен на руския император Петър Първи. С негова статуя в цял ръст. Паметникът на Гагарин, също в цял ръст, заема почетно място в двора на Гринуичкия планетариум. Край Музея на имперските войни в Лондон е издигнат Мемориал на Съветската армия. Стаята, в която Ленин някога е печатал вестник "Искра", сега е негов музей. Даже на къщата в центъра на Лондон, в която Ленин е преспал някога няколко нощи, сега се кипри открояващ се възпоменателен надпис. И доста улици носят имената Москва, Ленинград, Сталинград... В Лондон имената не ги променят в зависимост от политическата конюнктура!
Интересно изказване на конференцията поднесе роденият и израснал в София руски княз Никита Лобанов-Ростовски. Той изтъкна ролята на един от неговите предци - Алексей Борисович Лобанов-Ростовски, в преговорите и в подписването на мирния договор през 1878 г. Алексей Лобанов е работил доста години като дипломат в Цариград и дори успял да се сприятели със султана. В словото си княз Никита Лобанов-Ростовски коментира Ултиматума на Лондон, че ако Русия настъпи към Константинопол, ще последва и намесата на Великобритания, както по време на Кримската война. Никита Лобанов представи и книгата си за династията Рюриковичи в ХХ век - династията, чийто потомък е и самият той.
В доклада си Румен Петков заяви, че петмесечните ожесточени боеве, трите кръвопролитни щурма, тежката обсада и капитулацията на турската армия в Плевен са изменили хода на войната и това е станало начало на нейния край. Тези пет месеца в многовековната история на града са съвсем кратък период, но той се е запазил в паметта на народите и още тогава много улици, сгради и дори обществени организации били наименувани с неговото име.
Много от съхранените в Британската библиотека документи говорят, че ако Англия не се била намесила в Кримската война, то още тогава Русия щяла да освободи България. Едва след Априлското въстание и Баташкото клане обаче, с намесата на хора като Дарвин, Макгахан, Гладстон, леди Странгфорд и др., английското обществено мнение се променя и Великобритания се съгласява на отстъпки спрямо българския народ но... само на сравнително неголяма територия.
В Сборника от важни за английската политика документи неведнъж се изтъква, че земите на юг от Стара планина били гръцки и ако Османската империя трябва да ги отстъпи, то правото за унаследяване принадлежало единствено на Гърция!? Съхранено е и писмото на тогавашния премиер Дизраели до кралица Виктория, в което той пише: "Без съмнение, падането на Плевен, който все още не е паднал, ще бъде голямо нещастие за нашето отечество!"
През 1988 г- плевенски журналисти, с помощта и съдействието на БАН, извършили проучване и установили, че пет улици в Лондон носят името на града им. В писмото си по този повод представителят на Британския съвет г-н Питър Лайер прилага карта на Лондон и дава пояснения за всяка улица с това име. Колкото и да е удивително за българите, макар тези имена да са дадени на улиците тук преди повече от сто години, досега не е преименувана никоя от тях, независимо от смяната на правителствата и превратностите на историята!
Според княз Никита Лобанов-Ростовски, победител в тази война е и самата Великобритания, защото само с един ултиматум тя постига целта си и руските войски са спрени пред стените на Цариград. Проливите остават извън руския обсег, а сетне свиканият Берлински конгрес разпокъсва населените с българи територии. Земите южно от Стара планина той оставя като турска автономна област със странното име Източна Румелия и с мисълта за евентуално бъдещо свързване с Гърция...
Част от участниците във форума
Княз Никита Лобанов-Ростовски произнася словото си