НЯМА ЗАБРАВА ЗА НАРОДНАТА ТРАГЕДИЯ

Георги Пенчев

Романът "Чамкория" на Милен Русков с основание може да се приеме за събитие в  литературния живот. Казвам го без стеснение. През последните години едва ли можеш да откриеш книга за българския живот, която без превземки и напъване да докосва дълбочините на народното битие, ежедневието на обикновения човек. Която да показва философията на живота. Това е важно, защото подтиква да мислим за българската нравственост, за ценностите в живота на българина.
Този роман хвърля твърде обилна светлина  върху изключително сложен, драматичен период от недалечната ни история. Времето на двайсетте и трийсетте години на миналия век е тъжна страница от нашето минало, която не бива да забравяме. Това е времето на атентата в катедралата "Света Неделя", на последвалите жестокости на българския фашизъм, когато без съд и присъда изчезнаха хиляди българи - жертви на военния терор. Сред тях - ярки дарования на българската нация, които бележеха върхове на духовното развитие като Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербс...
Писателят е имал творческата мъдрост да възкреси едно жестоко време, когато братоубийството шества по земята ни, когато човешкият живот не струва пукната пара. За жалост и за позор на нацията ни има такива периоди по нашия път. Те трябва да се помнят. Срамът не е достатъчен. Трябва да осъзнаваме причините, за да не се повтарят никога.
Като писател Милен Русков е склонен да дири  в българската история драматични епизоди, които разпъват националната съвест на кръст. Както беше и в предишния му роман "Възвишение". Той отново се залавя за живите въглени на миналото. Времето, към което се обръща, е истински трагично време. В България е убит нейният министър-председател Стамболийски - без съд и присъда. Брутално, зверски, дивашки. След атентата в църквата "Света Неделя" започва кървава разправа с комунистите и братоубийство - по-брутални от турско време, както ги определя Антон Страшимиров.
Милен Русков отново се показва като смел,  като дързък автор, който навлиза в най-трагичното  и противоречиво време на недалечното минало, за да търси свое обяснение за това странно проявление на българина, да проумее причините, накарали брат да убива брата. Като начин на писателско изследване такива периоди в историята позволяват да се проникне най-дълбоко до същността на националния характер, да се разбере по-пълно народопсихологията. За всеки сериозен писател това е голямата цел.
Когато преценяваме доколко Милен Русков е сполучил в своето намерение, трябва да посочим важни предпоставки. Пораснало е неговото писателско майсторство. И това проличава в много посоки... Преди всичко създава художествен свят, който носи жизнените сокове, отликите на реалния живот. Такова сложно и противоречиво време като описваното крие рискове да тласне писателя в разни посоки, но встрани от главното течение. Писателят не се е поддал на такова изкушение. Той е сътворил тъжна, но правдива картина на тогавашния живот. Създал е два паралелни свята, които отличават времето. Те се допълват, за да кажат истината за тия години. Наред с обикновеното, сиво ежедневие, в което обикновеният човек се бори за своя къшей хляб, протича и друго зловещо време на политически убийства, дръзки кражби и обири, когато из страната скитат престъпници и няма сила, която да ги озапти.
Писателят е сътворил повествование, което налага ежедневието на обикновените хора, техните делнични грижи. Романът е построен сюжетно твърде обикновено. Но в това са и неговата особеност и сила.
Той тече като един дълъг разказ без отделни глави и прекъсване, разказ за обикновен работен човек, за един шофьор на омнибус. През неговите очи гледаме случващото се, а шофьорът може да надникне нашироко. Слави Желязков, героят на повествованието, е минал през окопите на войната, нагледал се е на ужаси и страдания, но е оживял. Той е завършил механото, но голямото му училище е била войната. Тя го е калила, научила го е не само добре да държи кормилото, а да вижда всичко, което се случва в живота.
Писателят наслагва пестеливо подробности от битието на героя и ние ставаме свидетели на  далечното време от двайсетте и трийсетте години на миналия век. Потъваме из оная София, когато по "Царя" и по други главни улици търчат автобуси, а пиацата около "Света Неделя" е събрала странен свят. Таксиджиите чакат клиенти и бистрят политиката, да запълват времето. Приказките им са за недоимъка, но и за онова, което се случва из града. Те имат мнение и за големите неща, които стават. Атентатът в катедралата става пред очите им, те са първите, които бързат да откарат ранените до болниците. Но имат свое тълкование за трагедията и жертвите. Слави размишлява и оценява: "13 генерала, кат, герои от войната. На война не е убит нито един, а в "Св. Неделя" цели  13! Да, аз знам защо на война не е убит нито един от тях, не съм пропуснал да забележим!.. Недей, че имам жена и деца, иначе стой та гледай!
Тяхната мамица елитна! Те поне елит да бяха, ами..."
Омнибусът на Слави има маршрут от София до Чамкория. Трябва да си представим онова време, когато ритъмът на живот е бил различен. Пътуването е монотонен и познат процес. Пътят е спокоен, няма особено движение и Слави има време да си спомня минали случки, да размишлява за събития от деня, дори да се вглежда в своите постоянни пътници. Много от историите, които научаваме за разни хора и събития, са като размисли на героя. Научаваме случки и истини,  отношението на героя към тях, неговата оценка, неговите съгласия и несъгласия. Този поток на разказа обещава достоверност, но много важно е емоционалното, личностното отношение на героя. Научаваме за грижите му как да свързва двата края на трудния си живот, как събира документи, за да получи от общината книжка за бедност. Когато научава, че в полицията търсят шофьори и заплатата е по-висока, той започва да събира препоръки. Търси авторитетни хора със заслуги към държавата. Среща се и с Коста Янков. Той не отказва да го препоръча, но го предупреждава, че полицията е против него. Още от войната го преследва и неговата препоръка може да му донесе беда. Слави е изненадан от честния и откровен разговор с този непознат човек, който го предпазва от беди. 
След време, когато  става атентатът в църквата "Света Неделя" и Коста Янков е обвинен като главен виновник, върху главата на Слави се струпва беда. Агентите намират препоръката и за Слави става страшно.. Защото може да попадне в списъците на полицията, които отвеждат невинни хора към смъртта. Открай време парите са вършили всичко и агентите подсказват на Слави как да се оправи...
Много сме чели и слушали за безправието и ужасите след атентата, когато изчезват хиляди невинни българи, много комунисти и прогресивни хора, но разказаното от писателя е толкова впечатляващо и смразяващо, че настръхват косите. Възкресяването на страшното време е сред най-силните достойнства на повествованието. Това е такова разголване на времето, че неговото осъждане е категорично. Тази е една от най-силните страни на романа. Романът "Чамкория" е пътуване в миналото, но с ясната цел да осмислим това минало, за да разберем по-добре днешното и утрешното.                             
Героят не прави нищо особено - повлечен от водовъртежа на обстоятелствата, той точно и справедливо разказва за онова, което вижда през онези тъмни и зловещи нощи. Разказва за мръсната работа на военните, за загърлянето и душенето на невинните хора. Слави Желязков по шега на съдбата става не само свидетел на ужасите, но и участник в тях...
В романа "Чамкория" писателят се обръща към реални събития от ония години, които имат трайни следи в съдбата ни като народ. Всяко от тях напомня ужас и гняв - убийството на министър-председателя Александър Стамболийски, атентатът в църквата "Света Неделя", атентатът против цар Борис в Арабаконак, кървавата разправа, която обхваща страната след атентата, шайките от крадци, който обикалят из страната и обират банки. Все сурови картини от онова тъжно време. Писателят е имал смелостта да разкаже истината и да постави големите въпроси на времето тогава, а и днес...
Като писателско изследване заслужава да погледнем как изглежда главният герой след всичко, на което става свидетел през годините на братоубийството. Как той живее след това? Какви нравствени промени са настъпили с него?
  Слави Желязков пак върти кормилото на омнибуса от София до Чамкория, пак слуша изповедите и признанията на своите постоянни пътници, вглежда се в тяхното поведение, размишлява върху техните откровения. Особен човек е Слави, събрал сякаш важните черти на българина. Природно умен, твърде хитроват, обича да се намесва, когато иска да каже своя дума, без да цепи басма на никого. Изпитанията са го научили да гледа голямото в живота...
Книгата е дълго пътуване през невероятни изпитания, среща с различни съдби. Първата част започва с тръгване от София. Последната е крайната спирка в Чамкория. Вече е късна есен и  маршрутът на Слави приключва.


Георги Пенчев