16 Ноември 2024събота17:34 ч.

Лидерите на трите партии, които формират новата коалиция в Германия. Бъдещият канцлер Олаф Шолц е вторият отляво

Новите лица на Германия

Ерата "Меркел" завърши, но изграденият от нея модел остава

/ брой: 235

автор:Георги Христов

visibility 1561

Какво ще види за пръв път един 18-годишен германски тийнейджър тази седмица? Правителство без Ангела Меркел. Една от най-големите политически фигури в световната политика слиза от сцената след почти 20 години на върха. Наследството ѝ е спорно, предстои да видим обаче има ли кой да я замести на кормилото на водещата държава в Европа. След като през уикенда германските социалдемократи (ГСДП) и свободните демократи (СДП) гласуваха с големи мнозинства "за" предложеното коалиционно споразумение, пътят към правителство "светофар" е открит. Така наричат в Германия бъдещата коалиция заради цветовете на трите партии в нея - червено, жълто, зелено. Вчера се очакваха и резултатите от допитването до членовете на Зелените, но всичко изглежда като формалност и ново правителство е възможно да бъде обявено още днес, а в сряда и да бъде официално гласувано от парламента.

Едно е сигурно - в новото правителство няма да липсва приемственост. Новият канцлер Олаф Шолц досега беше вицеканцлер и финансов министър при Меркел и макар от различни партии, двамата споделят много общи виждания по различни въпроси, свързани с държавното управление. Германия и без това не е страна, където са на почит резките сътресения. Именно умението на Шолц да изглежда като най-добрия вариант за заместник на "вечната" Меркел донесе успех на него и неговите социалдемократи на изборите по-рано през годината. 

Често в политическата теория се приема, че в коалиция с доминиращ партньор губещият е този, който дава подкрепа, но няма възможност да налага мнението си за много от политиките и действията на споделеното управление. Именно в такава роля бяха социалдемократите при последните кабинети начело с ХДС и Меркел. Парадоксално обаче дългото съжителство на една "лява" и една "дясна" партия обезличи повече консерваторите от ХДС и за пръв път от много време те не можаха да предложат достатъчно атрактивна за избирателя алтернатива. Логично те ще трябва да бъдат опозиция в новия Бундестаг.

Златният час на Шолц удари и заради необходимостта от промяна - макар Германия да остава лидер в Европа и света, турболентните процеси в световната политика и икономика се отразяват и там. Нарасналата значително при Меркел икономическа мощ на Германия вече я кара да се опитва да се еманципира малко или много от влиянието на Вашингтон. Германия има силен интерес към развитие на европейските институции, доколкото там нейната тежест е най-голяма. Единната европейска валута също облагодетелства в най-голяма степен Германия заради положителния търговски баланс на страната. Израз на тези реалности е например газопроводът "Северен поток 2", който е трън в очите на Америка, но е жизненонеобходим на германците и тяхното производство. Разбира се, новата коалиция също се обявява за "европейско и трансатлантическо сътрудничество", но стремежът към независима политика се вижда и при нея. 

Във вътрешен план също се трупат проблеми, които изглежда досегашното правителство не бе в състояние да реши - макар в основата на либералната мигрантска политика на ФРГ да стои вечната нужда от евтина работна ръка, след 2015 г., когато Меркел изрече прословутата си покана към бежанците, приливът на хора така се увеличи, че германското общество не смогваше да се справи. Което породи доста негативни нагласи сред широката публика и конкретно срещу канцлера. Недоволството намери основание и заради факта, че докато се търси работна ръка от чужбина, условията за германците не се подобряват. Германската средна класа усеща на гърба си тази конкуренция, водеща до по-ниски заплати и по-лоши условия на труд. Макар макроикономическите показатели на федералната република да са добри, за много хора животът не е станал по-добър през последните години. Напротив. Разбира се, тук влияние има и избухналата миналата година коронакриза, но такива тенденции се наблюдаваха още преди това. 

На този фон някои наблюдатели говорят за "ляв завой" в германската политика. Тази теза е само донякъде вярна. Да, социалдемократите стоят по-вляво от ХДС по много въпроси. Но могат ли няколко корекции тук и там да се считат за "завой"? Трудно. И, да, германските Зелени са доста по-леви от нашите, например. Но присъствието на либералните свободни демократи в коалицията действа като препятствие за сериозно движение наляво. Въпреки това една от записаните в споразумението мерки е повишаване на минималната работна заплата до 12 евро/час (в Германия МРЗ се определя с часова ставка). За сметка на това през 2023 г. отново ще се задейства "дълговата спирачка", което вероятно ще се отрази на размера на публичните инвестиции. Такива малки размествания обаче са по-скоро резултат от преговорните договорки и отстъпки на коалиционните партньори и конюнктурата на германската политика, отколкото на някакъв нов курс. Свободните демократи, които постигнаха впечатляващите 98% вътрешна подкрепа в допитването за участие в коалицията, вече заявиха, че ще защитават "средата", което не предполага генерални промени. За сметка на това персоналните промени са в изобилие.

Какво договори коалиция "Светофар"?

Както вече споменахме, прякорът "светофар" идва от партийните цветове на трите участници в нея - социалдемократи, свободни демократи и зелени. По време на преговорите, освен 177 страници коалиционно споразумение, бе договорено и разпределението на министерските постове. Канцлерът ще има на разположение 16 министри.

Съгласно изборните си резултати, всяка партия получава и броя министерства, за които ще отговаря. Така социалдемократите получават шест министерски поста плюс поста на канцлера. Следват Зелените с пет министерства, а като най-малка партия в коалицията свободните демократи получават четири. 

ГСДП получава, освен канцлерската длъжност, още вътрешното министерство, министерството на отбраната, на здравето, на труда и социалните грижи, на строителството и жилищната политика, както и министерството на развитието. Зелените ще отговарят за министерството на икономиката, климата и енергетиката, на околната среда и опазването на природата, на земеделието, на семейството и на външните работи. За свободните демократи остават финансовото министерство, министерството на транспорта, на правосъдието и това на образованието и науката. 

Интересно е кои ресори ще се водят персонално от лидерите на трите партии. За Олаф Шолц вече стана дума. Лидерите на Зелените Роберт Хабек и Аналена Бербок поемат съответно министерствата на икономиката, климата и енергетиката и на външните работи. А шефът на свободните демократи Кристиян Линднер застава начело на финансовото министерство.

Вътрешна политика

Прави впечатление, че в коалиционното споразумение на новото германско правителство е записана значително по-ранна дата за отказ от въглищата - 2030 г. Досегашната бе 2038 г. За да бъдат постигнати тези амбициозни цели, се предвижда до края на това десетилетие вятърът и слънцето да покриват 80% от енергийните нужди на Германия. В светлината на построяването на "Северен поток 2" газът е дефиниран като енергията на прехода и се предвижда неговата употреба поне до 2040 г.

За разлика от черновите, финалният вариант на коалиционното споразумение не съдържа текст, където изрично да се казва, че няма да има повишение на данъците. В предизборната кампания и социалдемократите, и Зелените предлагаха по-високи данъци за по-заможните. Свободните демократи обаче винаги са защитавали тезата за ниски данъци. Следва да се отбележи, че принципът на "дълговата спирачка", суспендиран след избухването на кризата с коронавируса, ще се върне през 2023 г., тъй като вече е заложен от досегашното правителство в разчетите за 2022 г. Засега няма ясен отговор как ще бъдат финансирани планираните инвестиции в енергиен преход без повишаване на данъците и при действаща "спирачка", която не позволява да се взимат нови дългове. Минималната заплата обаче става 12 евро на час, което ще подобри доходите на около 10 милиона души. Няма да се вдига пенсионната възраст.

По отношение на коронакризата става ясно, че новото германско правителство има намерение да направи ваксинациите задължителни от 16 март следващата година за хората, работещи в болници, старчески домове и други здравни заведения. Германия досега се въздържа да направи ваксините задължителни от страх да не изостри недостига на медицински и старчески персонал, но подкрепата за идеята нарасна, тъй като страната се сблъска с увеличаващия се брой заразени при четвъртата вълна на пандемията. Предвижда се да бъдат удължени до 15 февруари временните мерки, които биха позволили на федералните провинции да въведат по-драстични ограничения, ако е необходимо. 

Външна политика

Коалиционните партньори се обявяват за "силно европейско и трансатлантическо сътрудничество", но с повече "стратегически суверенитет" за Европа и "по-нататъшно развитие на една федерална Европа". Според политолога Роня Кемпин обаче Германия ще се изправи пред предизвикателство в желанието си да наложи решенията в ЕС да се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус. По-малките страни виждат в това механизъм да бъдат заобиколени и ще се съпротивляват, казва Кемпин. За да се случи това, трябва да бъдат променени и договорите на ЕС, което се явява допълнителна пречка.

Отношенията на Меркел с големия съюзник и съперник Франция като цяло бяха добри, въпреки неизбежните неразбирателства в дадени моменти. И сега двете страни остават на коренно различни позиции по отношение на ядрената енергетика - докато Франция бе сред най-гласовитите в инициативата на няколко европейски държави атомната енергия да бъде обявена за екологично чиста в рамките на ЕС, Германия продължава да настоява за "зелен преход" без ядрена енергия.

Новото правителство дава заявки, че иска конструктивен диалог с Русия. Без да се споменава директно Москва обаче, се настоява за "незабавен край на опитите за дестабилизация на Украйна, насилието в Източна Украйна и незаконната анексия на Крим". Нищо не се споменава за "Северен поток 2", въпреки твърдата позиция на Зелените срещу газопровода. Тонът към Китай е по-твърд, като се припомнят спорните въпроси с уйгурите, Хонконг и Тайван.

Съпредседателката на Зелените Аналена Бербок поема външното министерство. С интерес се очаква как тя ще съвмести съпротивата на партията си срещу "Северен поток 2" и желанието за добри отношения с Русия


Външното министерство ще бъде оглавено от Аналена Бербок, която подкрепя разширението на изток на НАТО и сътрудничеството със САЩ. Тя също е застъпник на по-координирана европейска външна политика, особено по отношение на Русия и Китай, с което с нищо не се различава от стандартния западен политик. Предстои да видим как ще се отрази на немската позиция в света смяната на караула в Берлин.

 

 

 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ