Компютър "Ванга"

Докато всички се тълпяха край стълбите на предната врата на самолета, аз и още един хитрец тръгнахме към задната. Моето място беше на последния ред. Пътьом виждам тениската на доста по-едрия от мене спътник. Надписът е на български - пловдивския израз "Густо, майна, Филибето!" А пък аз мислих, че е англичанин.
Влизаме в самолета. За пръв път ще пътувам на последния ред. Не бях го избирал - компютърът ми го бе определил. Гледам, едрият филибелиец (пловдивчанин) се готви да седне на съседното място. И ме пита дали съм българин, ама с особен акцент.
- Да, българин съм! Ама съм писател и пиша за англичаните. На английски е последната ми книга.
Спътникът ми ококори очи и засмяно изрече на английски:
- Е, аз пък съм английски писател, ама пиша за българите!
Ха сега, де! Защо трябваше да му се хваля - с право ми се подиграва сега този човек. А може и да не се подиграва, знам ли. Оглеждам го - над 50-годишен бабаджан. Българският му наистина е със силно изразен английски акцент. Той също ме оглежда с недоумение или поне с доза недоверие.
- Аз съм от Пловдив, ама живея предимно в Лондон, добавям.
- Аз пък съм от Лондон, ама живея предимно в Пловдив!, отговаря англичанинът.
Описвал съм вече наивността на англичаните. Те вярват повече на чуждите приказки, отколкото ние, българите. Вероятно затова, а може би и заради белите ми коси, той ми подава ръка с думите:
- Ами да се запознаем тогава. Приятно ми е, аз се казвам Марк, а Вие?
- Аз пък съм Ник. По-точно Никола. Последната моя книга е "Bulgarians around London" - "Българи бродят из Лондон". А Вашата?
- Аз съм сатирик, пиша хумористично-сатирични разкази. Последната ми книга е "Комар ракия не пие".
Бре-ей, то и поговорка българска май има такава. А пияниците все се хвалят, че тях комарите не ги хапят, защото щели да се натровят и умрат... подава ми човекът рекламна листовка за книгата си и страницоотделител за подпомагане при четенето.
- Ама то... и моята е хумористично-сатирична, уточнявам.
И му подавам талонче - електронен вариант на книгата ми. Там има многоцифрен код, който, като се набере в интернет - Амазон, пуска безплатно целия текст, все едно че си купил книгата. А накрая се оказва, че в Пловдив сме почти съседи, а и в Лондон обиталищата ни не са далеч едно от друго.
- В тая книга съм описал целия си експириънс (опит) в общуването си с пловдивчаните, казва новият ми приятел.
- Моята също - повечето ми патила в Лондон са описани в нея, споделям и аз.
Гледа ме той, гледам го и аз, па си мисля: Какъв ще е тоя компютър, дето е нагласил така местата ни?! Ще го нарека компютър  "ВАНГА". Как е разбрал всичките тия наши съответности и прилики, та да ни постави в самолета един до друг? Трите часа полет ни се сториха трийсет минути...
Сега с Марк МакОда вече си гостуваме. С интерес чета подарената ми с автограф негова книга за българите - "The Forecast is for Foreigners" ("Прогнозата е за чужденците").
Да, прогнозата е за чуждеците. Ние си я знаем.