Репортаж
Катуница в пореден опит да спаси плодородната си земя
Местните правят прецедент с първия "селски" референдум в България
/ брой: 197
Катуница е от онези късметлийски села, които и днес са живи, в тях кипи дестка глъч, а младите семейства не са избягали. Местните са наясно, че шанс за това им дават близостта до Пловдив - малко повече от десетина километра, както и няколкото предприятия, които осигуряват възможност за работа и препитание. По официални данни населението е повече от 2300 души, само стотина са от ромския етнос.
Кмет на Катуница за втори мандат е Красимир Юруков от БСП. Когато го попитате с какво от свършеното се гордее, той няма да изпадне в празнословие.
Ще ви натовари на личния си, леко поочукан автомобил
и ще ви организира бърза обиколка. "Малко са, да не кажа хич ги няма, новите пенсионерски клубове, построени през последното десетилетие. Ние обаче си имаме такъв", подсмихва се доволно той. Преди да се похвали с мястото, на което се събират възрастните от селото, той показва основното училище "Христо Ботев", което е до кметството. Междучасие е, в двора се чува детска глъч, пълно е с малчугани. Сградата е санирана и има нова дограма, на метри от нея кипи усилен труд върху детските ясли и градина. Посещават ги около 130 деца, а след ремонта детското заведение ще може да поеме още стотина малчугани, доволен е кметът Юруков. Предстои и газификация, изненадва ни той. Има доста смела амбиция - навремето пловдивчанчета са идвали на детска градина в Катуница, защо да не ги привлечем и сега, пита ни кметът.
Селото разполага с действаща здравна служба и аптека. Имаме и прекрасна гара, но пътуващи няма, съжалява кметът.
Работим много активно с община Садово, с кмета там Димитър Здравков, заедно си вървим вече втори мандат, споделя Юруков. На провокацията, че са съпартийци и затова му е по-лесно, контрира бързо - тук това няма значение, важни са хората. Всички трябва да работим здраво, за да живеем добре, категоричен е социалистът. И дава пример с
най-големия проблем
в момента - концесията за баластра, с която Министерският съвет се кани да затрие плодордната земя в района. Общинските съветници от всички партии в Садово се обявиха срещу инвестиционното намерение, пуснаха многобройни жалби, припомня Юруков. Подкрепа за "бунта" има дори и от съседното село Ягодово, чийто кмет е гербаджия.
Тази събота в Катуница предстои референдум. "Против ли сте органите на местното самоуправление и местната администрация в кметство Катуница и община Садово да издават и съгласуват всякакви административни актове и разрешения от компетентността си, включително за изграждане на сгради на основно застрояване и за поставяне на преместваеми обекти във връзка с концесия за добив на строителни материали - пясъци и чакъли от находище "Кацара", участък "Кацара 2" в землището на с. Катуница, община Садово?", гласи въпросът на допитването. Зад сложната формулировка се крие едно - жителите задължават общинската администрация да не съгласува и да не одобрява проекти, свързани с предоставената от МС концесия за добив на инертни материали от пловдивската "Арт Принт" ЕООД.
Допитването се оказва прецедент - според информирани от 1989 г. насам Катуница е единственото
село, което прави референдум
"За пръв път допитване не се прави в община, а в малко населено място. Надяваме се мнението ни да бъде чуто", подчертава кметът.
Референдумът е по инициатива на БСП и на общинските съветници от левицата. Сложната формулировка се дължи на факта, че местната власт не може да блокира решението на МС. Искаме обаче да им покажем отношението си, обяснява председателят на ОбС в Садово Атанас Телчаров. Той е категоричен, че около 2000 дка плодородна земя в района вече е унищожена заради подобни концесии. Според него няма повече място за подобен тип дейност.
Неправителствената организация "Спасение и Възраждане на Катуница" също неколкократно разпрати позицията си по въпроса. Председателят му Димитър Лулчев подробно разяснява ситуацията със съществуващите в района концесии, прибързаното решение на МС (преди още да има произнасяне по ОВОС) и др. От организацията се притесняват и от "симулативни административни и наказателни производства" във връзка с нелегални кариери за добив на баластра и други материали.
Както ДУМА вече писа, още през септември м.г. общинските съветници от различни политически сили се обявиха срещу допълнителния добив на инертни материали. ОбС в Садово определи като "недопустимо разкриването на нови концесионни площи" и настоя за по-строг контрол от компетентните институции във връзка с незаконния добив в района. Въпреки позицията на ОбС и кметове от района, многобройните жалби, предупреждения и становища, на 9 февруари 2018 г. по предложение на енергийния министър Теменужка Петкова
МС разреши добив
на подземни богатства от находище "Кацара", което се намира в землищата на Катуница и на още три села.
Главният специалист "Екология, транспорт и земеделие" Атанас Иванов и садовският кмет Димитър Здравков излязоха с дълъг списък от мотиви срещу концесията в "Кацара". Очаква се резултат по обжалването срещу решението на кабинета за добива на инертни материали, както и срещу ОВОС на пловдивската РИОСВ, с която концесията е разрешена. Заседание по жалбата на ОВОС има на 12 ноември, а по решението на МС - на 20 ноември. Дотогава жителите на Катуница се надяват да убедят властта, че е по-важно да се запази разработваната и плодородна земя. Някои дори знаят, че има Конвенция на ООН срещу опустиняване на плодородна земеделска земя, както и национална програма 2014-2020, която е във връзка с този международен документ.
Единствена спънка според местните е евентуална ниска избирателна активност. Хората обаче са убедени, че резултатът от референдума ще е категоричен - "НЕ" на поредното разкопаване край р. Чая.
Красимир Юруков:
От допитването в събота зависи нашето утре
"В Катуница не работи единствено този, който не желае да работи"
- Г-н Юруков, още с влизане в селото видяхме много малки деца да играят в училищния двор. Има ли млади хора в селото?
- В Катуница преобладават младите хора, може би се дължи и на близостта ни до Пловдив. В Катуница безработица няма, имаме достатъчно предприятия, в които хората се препитават и живеят добре. Ние сме земеделски район, имаме си успешни земеделски производители. В Катуница не работи единствено този, който не желае да работи.
- Как успявате да задържите, а и да привлечете хора, които да живеят тук?
- Хората идват в Катуница, защото намират спокойствие. Намират това, което им трябва - да си починат за следващия работен ден, да се чувстват добре, да са защитени, да няма кражби, да няма посегателства.
- Как успявате да го постигнете?
- Работим активно с полицията и с институциите, от които зависи всичко това. Говорим, обсъждаме, планираме и правим всичко, което е необходимо.
- Малките населени места изпитват големи трудности по осигуряването на собствените си финансови средства. Смятате ли, че съществува истинска децентрализация, която да гарантира на местните власти възможността да се справят със задълженията, които имат?
- Седма година работим заедно с кмета на общината г-н Димитър Здравков. Първото и главно нещо беше да направим така, че да има събираемост на данъците в община Садово. Второто и най-важно нещо беше да има финансова дисциплина, т. е. да се знае къде отиват средствата, какво и защо се прави с тях. Работим активно за хората в района. Това, което се прави в голямото населено място, се прави и в малкото, няма разделение. Нашата цел е хората да не се чувстват пренебрегнати или забравени.
- Преди няколко години в Катуница стана инцидент, който провокира и голямо напрежение. Успяха ли хората да преодолеят случилото се, успокоиха ли се страстите?
- Дълги години ще се опитват да го преодолеят, няма как да го забравят. Тогава брутално бе прегазено дете, това е престъпление. На следващия ден приятелче на прегазеното дете почина заради напрежението и стреса, а бе претърпяло и тежка операция на сърцето... Няма как подобно нещо да бъде забравено и простено лесно.
- Случилото се породи силни антицигански настроения и коментари... Стана въпрос и за начина, по който институциите се отнасят с етноса. Необходима ли е промяна в работата по интеграцията на ромите?
- С етносите в България се работи, но недостатъчно. Не е нужна само социална политика, самият етнос трябва да прави възможното. Необходимо е да се наблегне на образованието - ниската култура, липсващото обучение и квалификация водят до белите.
- Какво бихте искали да постигнете за селото оттук нататък?
- Какво искат хората от населеното си място - да им е чисто, да имат добри и поддържани пътища, вечер да са спокойни, да няма кражби и битови престъпления. Това искам и аз за тях, затова и работим в тази насока.
- Тази събота в Катуница предстои референдум, който е свързан с нова концесия в района. Какво очаквате да постигнете с него?
- Референдумът има една-единствена цел - да спрем превръщането на плодородни земеделски земи в кариери за добиване на инертни материали. Искаме да прекратим практиката за незаконен добив на баластра. Хората тук знаят, че от решението им в събота зависи какво ще е нашето утре...
- Възможно ли е да ви последват и други населени места?
- Белащица, село на около 15 км от Катуница, има същия проблем в момента. Скоро се чу отзвук от населени места в Стара Загора, няколко населени места, които също се възпротивиха на концесия...
Надяваме се мнението ни да бъде чуто и да спре унищожението на плодородна земя. На всички ни е ясно, че понякога зад обещанието за "рекултивация" се крият заровени строителни материали и всякакъв вид отпадъци, покрити с 40-50 см хумусен слой...
На терена има дори помпена станция
Теренът е на земеделска земя, има и помпена станция
Планът е инертни материали да се добиват до р. Чая, на плодородни земеделски земи и в близост до водоизточници и депо за съхранение на производствени отпадъци от КЦМ-Пловдив, както и депо с утайки от пловдивската пречиствателна станция за отпадни води. В непосредствено съседство с нарочената за добив площ вече има концесии за добив на баластра. На мястото е и помпената станция на с. Ягодово.
Собствениците на земи на територията на инвестиционното предложение са силно обезпокоени от евентуалните последици и от потенциалната заплаха за унищожаването на стотици декари плодородна земя в Тракийското поле. Местните производители подозират, че ако започне да се копае до нивите им, това ще повлияе на подпочвените води, ще намали плодородността на земята, както и цената на продукцията и имотите им.
Свързват концесионера с Ивайло Московски
В района се притесняват, че свързаните с концесията фирми се ползват с благоволението на управляващите, и затова протестите им може да останат без резултат. Договорът, одобрен от МС, е в полза на "Арт Принт" ЕООД. Управител на дружеството е Константин Филипов, син на Илиян Филипов - собственик на транспортния гигант ПИМК ООД.
Бизнесът на ПИМК ООД започва с производство на снаксове. Постепенно Илиян Филипов и съдружникът му Пенко Несторов започват да купуват камиони, с които да извозват продукцията си. Бизнесът на компанията вече е най-разнообразен. Имат концесии за добив на трошляк и баластра, мераклии са за обществени поръчки за добив на инертни материали, доставка на медицинска техника и оборудване, строителство на жилищни сгради и др. Медийни публикации твърдят, че моторната шейна, с която катастрофира транспортният министър Ивайло Московски, е била на шефа на ПИМК. Слуховете допълват, че при инцидента Московски е почивал в хотел на Филипов.
ПИМК гласяха инвестиционно намерение за концесия и край пловдивските села Белащица и Гълъбово. Поредният протест на живеещите в района обаче разубеди фирмата и преди 3 дни тя изтегли документите си. Жителите вече няколко пъти недоволстваха срещу кариера, която в момента се ползва от "Холсим България". Те обаче се обявиха и против ПИМК, която искаше да копае в района. Местните се ожалиха от замърсяването на атмосферния въздух и високите нива на шум вследствие на многогодишния добив на инертни материали в региона, както и че пътят, по който те се транспортират, минава през жилищни зони.
Ремонтирани детска градина и основно училище събират стотици малчугани от Катуница
А в красивия селски парк в центъра хлапетата показват спортни умения
снимки Емилия Костадинова