Актуално
Озверяване ли? Човекът е по-лош и от звяра!
/ брой: 148
Напоследък все това чуваме: "Хората станаха зверове!" Да не обиждаме животните! Човекът е по-лош от звяра. Големият индийски философ и поет Рабиндранат Тагор отдавна го е казал: "Когато е звяр, човекът е по-лош и от звяра." Звярът убива, за да се засити, после лежи, кротува. А човекът, за жалост, няма насита.
В какво време живеем? В жестоко, в несправедливо. Казваме, че държавата ни е република, но тя нашата република, отговаря ли на онези изисквания, за които ратуваше Левски? Откакто дойде промяната, у нас господства парата, властват хаосът и пазарът. Възцариха се у нас слободията и беззаконието. За каква душевност да говорим, като се цени само богатството? А честността и богатството на душата станаха за присмех и подигравка.
В днешно време нас, обикновените хора, отвсякъде ни грозят заплаха и агресия. Живеем в страх от нападения и убийства. Заплашени сме и страдаме от набезите на обирджии и крадци. Спасение няма отникъде. За нас никой не се грижи. Страдаме, защото сме беззащитни. Никой не може да ни опази. Какви "паник бутони", какви "гласови връзки" с охранители? И така да направят, че до всеки лекар и учител да стои по един полицай, пак няма да се оправим! Днешните спешни, всъщност много закъснели мерки за защита на лекарите са само "про форма". Защото най-важното го няма - няма го съзнанието, няма го възпитанието, няма го моралът. Харчат се огромни пари за опазване живота и сигурността само на големите ни управници. Всички други сме отдавна забравени, изоставени, обречени и отречени от властта.
Знаем, че "битът определя съзнанието". Бедността ли е виновна за агресията и жестокостта, за убийствата, за кражбите и обирите? До известна степен да, но не е само бедността, не е само безработицата. Били сме много по-бедни, но не сме се поддавали на тези пороци - да крадеш и да убиваш, за да оцелееш. Защо тогава днес сме по-лоши от зверовете? Истината е, че моралът ни се срина, моралът въобще го няма.
За всичкото това са виновни нашите управници. Те дават тон на живота у нас. Още в началото на прехода те отрекоха всичко предишно, отрекоха възпитанието. Те, със своя морал, със своето възпитание, са лошият пример, който дадоха и продължават да диктуват живота ни в този несвършващ се преход. Знайно е, че "рибата се вмирисва от главата". Прикачиха на възпитанието "мръсния" епитет "комунистическо" и въобще го отрекоха. А без възпитание ето докъде стигнахме.
Откога и докога човек се възпитава? Трябва да се започне много отрано. Наталия Кончаловска - майката на големия артист и режисьор Никита Михалков, казва: "Трябва да се възпитава, докато лежи напреки, легне ли надлъж, късно е!" А докога? През целия живот! Какво искаме от децата, които не виждат нито в семействата си, нито в обществото и в живота да се уважава и почита честността, да се възнаграждава подобаващо интелигентността и работливостта? "Учител" днес е животът, в който бандитите са по-силни от държавата, в който хитрите и мързеливите имат всичко мечтано даром.
Тъжно и жално за децата ни, за Отечеството ни! Пред очите ни се руши всичко природно, материално, а духовното въобще не се цени. В дните след тържествата за 180-годишнината на Васил Левски да си припомним неговите последните вопли преди бесилката: "Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, от дълбок сън събуди се!"
Дали ще се събудим, дали ще заработим за истинска промяна? Нали надеждата умира последна! Вярата все още ни поддържа, тя ни дава сила да живеем в тази отчайваща несправедливост, в която тънем десетилетия. Преди да си отиде от този свят, акад. Ангел Балевски, тъжен за бъдещето на България, все пак успя да ни вдъхне оптимизъм в идните дни:
Ще има и в родината ни мила
живот без злост и грозота,
ако добрите притежават сила,
а силните - пък доброта.
Дано и за България да изгрее слънце! Дано да имаме по-добри управници, които да претворят в дело петте републикански принципа на Васил Левски: равноправие, права и свободи, закон и ред!