Иван Гешов - строител на млада България

Иван Евстратиев Гешов е един от най-значителните първостроители на млада България. Със своята 52-годишна градивна обществено-политическа дейност, той се изявява като ярък и запомнящ се лидер на Народната партия, държавник, дипломат, публицист, преводач, меценат. Оставените от него институции, дела и литературно-публицистични творби говорят за пълноценния му живот, белязал епохата на национализъм и патриотизъм.
Защо днес е нужно да си припомним живота, възгледите за образованието, културата и политиката на Гешов?
Защото, както отбелязва Ст. Бобчев, "... трудно е, да не кажем почти невъзможно е, да се яви човек с неговите достойнства и добродетели".
Личността на Иван Гешов се откроява ярко в европейската действителност, белязана в преломно  време с войни и разпри, които прекрояват картата на Европа. "Големият държавен мъж" - тъй е наречен той от "Таймс". Цяла Европа го признава като "една от най-забележителните политически фигури на България", макар че българската действителност по същото време е посолила живота му с клевети, неприятности и непризнания. Точно заради пагубните за нас и днес ожесточения, озлобления и неблагодарности, които ни провалят в добри начинания, трябва да си спомним как големите синове на отечеството са работили за България.


Иван Гешов е роден на 8 февруари 1849 г. в Пловдив. Той е първата мъжка рожба на Евстрати Гешов и Харитина Нешова, чийто корени са от Карлово, Сопот и от Копривщица - кътове, дарявали отечеството с големи, интересни личности, с щедри благодетели. Братя Гешови от Карлово имат търговска кантора, която търгува с кожи, коприна, гюлово масло, памук. Известна е в Галац, Браила, Букурещ, Виена, Цариград, а търговско-банкерската им къща ги прави едни от най-богатите българи. Майката Харитина Нешова е от рода на копривщенеца Нешо Чолаков. Роднини са с Чалъкови, Чомакови, Каравелови и Доганови - все фамилии, наред с Каблешкови, Моравенови, Кесякови, известни и до днес в града на тепетата с обществено-просветните си деяния.
Иван Гешов започва образованието си в гръцко училище, после продължава в класното училище "Св. св. Кирил и Методий", основано от Найден Геров, където учител му е Йоаким Груев. Учи усилено езици: гръцки, руски, френски и английски - в американското протестанско училище. В 1859 г. е на 10 години, когато в черквата "Св. Богородица"  се води ожесточена борба срещу гръцките духовници и богослужението започва да се извършва на български език.
В 1865 г. търговско-банкерската къща на бащата и чичовците му е завладяла Пловдив, Виена, Цариград. Тогава цялото семейство Гешови се преселва в Манчестър - индустриалната столица на Англия. На 16 години Иван Гешов е вече студент в "Оуенс Колидж" и учи финанси. Сетне продължава политически науки и икономика в лондонския  "Виктория Юнивърсити".
Той е отличник и по английски език - многократно е награждаван за успехите си. Оформя се като добър английски възпитаник. Свиква никога да не се оплаква и да не отвръща на злото със зло. Сам признава:
"Учех аз наистина от преподаватели, от книги, но учех и от живота".
Той си остава и истински българин. Винаги и навсякъде пропагандира и защитава българската кауза. В 1866 г. се изявява като журналист и написва статия за английския вестник "Пал Мал Газет", в която защитава своя народ, "чието умствено и материално развитие е занемарено под  двойното иго на турците и на гръцкото духовенство".
 В 1869 г. вече е завършил университета и помага в кантората на баща си, където стоки от Америка и Индия се отправят за Европа. В 1872 г. кантората се закрива и Гешови се прибират в Пловдив. По това време градът е средище на новобългарска култура, има три училища, читалище, а чрез Христо-Дановата печатница и книжарница се разпространяват книги и учебници на  български език.
Младият интелигентен 23-годишен мъж се включва най-активно в живота на града. Организира беседи, лекции в училища и в читалището. В 1875 г. се жени за Мария Пулиева - племенница на братя Христо и Евлоги Георгиеви от Карлово - известни милионери в Румъния, в Европа, прочути с родолюбива и икономически градивна дейност. С техните финансови средства са изградени първите фабрики у нас - в Карлово, в София, в Габрово, в Сливен.
След потушаването на Априлското въстание в 1876 г. Иван Гешов се включва в набирането на помощи за пострадалото население. Започва да информира българската колония в Цариград за положението във вътрешността на страната. Чрез дипломатическите представители и кореспондентите  в турската столица той осведомява европейските правителства за жестокостите на турците.
Призовава:
"Ако не дойдат парични помощи отвън, останалите днес живи ще измрат през зимата. За Бога, вършете каквото можете!"
Среща се в Одрин с Дюпон, в Пловдив със Скайлър, с Макгахан, с Емили Странгфорд, която даже отсяда в дома му, а после посещават Батак. Разговаря и с княз Алексей Церетелев. Предоставя сведения за нечуваните изстъпления над българите.
Предложена му е длъжността "почетен вицеконсул" на Съединените щати в Пловдив, но той отказва - остава доблестен защитник на българския народ. За вестник "Таймс" праща седем дописки, подписани: "от един пловдивски кореспондент". Заради тази дейност той и братовчед му - също участник в акциите след Априлското въстание, са  арестувани и затворени. Пред очите им са избесени най-видните карловски граждани, много невинни селяни, познати и близки дейци. С тях в затвора е и Станислав Доспевски.
Двамата Гешови са осъдени на смърт. Междувременно Иван Евстратиев Гешов е назначен за почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив. Идва спасението на двамата Гешови от лорд Дерби и представителите на английската, американската и руската  дипломация - чрез Евлоги Георгиев от Букурещ. Но смъртната присъда само е заменена със заточение в Мала Азия на трите фамилии Гешови - общо 22 души! 
На 28.Х.1877 г. цял един влак е натоварен с 320 заточеници. Градските първенци на София, Пловдив, Пазарджик, Хасково и Чирпан потеглят към неизвестността, а зад тях висят по бесилките още топлите тела на стотици българи. Братя Гешови са оставени в Цариград - по настояване на американското посолство. В края на март 1878 г. те са уведомени, че са свободни. Слизат на Пловдивската гара навръх Връбница.
В Източна Румелия започва един нов период в живота на Иван Гешов. Сега той разгръща своите възможности като подготвен финансист и банкер. Представя се и като общественик и политик. Става председател на окръжния съвет. В града идва княз Дондуков-Корсаков. Започва се вътрешното устройство на освободените земи - местно самоуправление, съдилища, войска.
С помощта на междувременното руско управление и със съдействието на Хр.Г.Данов в Пловдив се издава вестник "Марица". В неговата редакция са Гешов, К. Стоилов, Хранов. Главен редактор е Гешов. До края на живота си той остава активен и страстен публицист. 
Иван Гешов се оформя като общественик и дипломат с изграден престиж и авторитет. Участва в Учредителното събрание за изработване на Конституцията на свободното Княжеството. След прекъсването на заседанията на Учредителното събрание Гешов оглавява делегацията на източнорумелийското население и посещава в Париж, Виена, Лондон, Петербург представителите на Великите сили, аташирани към Учредителното събрание. Преди този свой първи дипломатически "маратон", в Букурещ, той се среща със сродника си Евлоги Георгиев.
Едва ли тогава Иван Гешов е съзнавал, че това е съдбовна среща, че следващият му живот ще е свързан с парите и делата на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Но още тогава Евлоги Георгиев е очарован от младия мъж с високо и спокойно чело, обрамчено с меки и светли коси. Лицето му е с прав нос, топли кестеняви очи, погледът - малко притеснен, а устните му издават чувствителност, дори отстъпчивост. Но брадичката му е волева.
Чертите на лицето подсказват упоритост и последователност. Дрехите - безупречни, от добро европейско качество.
Опитният търговец и банкер Георгиев разбира, че пред него е младият му роднина с европейска култура, със задълбочени знания в различни области, който мисли аналитично, прави верни прогнози въз основа на дадености. Уважава родолюбивите дела и почита добрите намерения.
Букурещкият търговец е възрастен, богат, разчел е добре какво му праща Съдбата. Още в тази първа среща той се доверява на Иван Гешов, комуто после ще завещае делата и милионите си. Отпосле наистина това доверие ще бъде оправдано.
Но сега предстоят още много обществени и политически дела на Иван Евстратиев Гешов. Цели осем години той отдава на обществено-политическия и културно-просветния живот на Източна Румелия, като най-активни са делата му в областта на финансовото управление на областта. Но не изпуска от вниманието си и свободното Княжество, както и работите във външната политика. Основава през август 1880 г. благотворително дружество "Македонска дружина" като подпомага просветното дело на оставените под турско робство българи от Македония и Одрин. Затова пише на К. Стоилов:
"Интересите на народа ни въобще, а особено положението на злочеста Македония, искат, щото в тоя случай ние да работим заедно". 
Партизанските страсти не са за него и, както отбелязва съвременникът му Илия С. Бобчев:
"Гешов беше повече годен за творчество, отколкото за борчество".
Особеностите в характера не му пречат да израсне като партиен лидер и да ръководи съединистката политика, да провежда дипломатически мисии в полза на обединението на Северна и Южна България.
Вече в София Гешов разгръща трудолюбието си и доказва своя опит в парламентаризма, в управленската система, във финансовото дело, в публицистиката. Продължава благотворителната си дейност - дарява дом за студентите. Завещава благотворителността и на децата си, които също като него строят общежития за бедни ученици и студенти.
Синът Евстрати загубва млада съпругата си и в нейна памет строи в "Красно село" двуетажния дом за бедни девойки "Анка Евстратиева Гешова" - с градина и параклис. Важни са възгледите на бащата Гешов за възпитанието на собствените му деца. Мария и Иван Гешови имат трима синове и две дъщери. Макар че фамилията е заможна, децата са научени на скромност и пестеливост. Доказателство за традиционен български морал и правилно възпитание е писмото на Гешов от 1903 г. до синовете, които учат в Париж:
"...не че ми се свидят няколко лева, но защото не желая да се учите да бъдете разточителни, защото бъдещето никой не може да предвиди и ако не дай Боже, нашето състояние някой ден изчезне, вие, ако се научите да бъдете разточителни, ще бъдете най-нещастните на света".
Когато войната обърква живота на всички, когато хората изпитват недоимък, Гешов продължава:
"Аз настоявам никой от нашето семейство да не дава пример на разкош и неприлично гуляене в момент, когато България се разпъва".  
Иван Гешов се изявява като опитен държавник с широки възможности. Работи с П. Каравелов, П. Р. Славейков, Марко Балабанов, К. Стоилов, Гр. Начович, Т. Икономов, Т. Бурмов. Особено се сближава с К. Иречек.
Като директор на БНБ подготвя замислената реформа, ратува за идеята "да се запази принципът на чисто държавна Народна банка".
Внася законопроект за основаване на пощенска спестовна каса.
Гешов е общественик и политик с много дълъг и ползотворен трудов стаж. Няколко пъти той е министър на различни министерства, бил е министър-председател в 32-то правителство на България. Участва като народен представител в 11 обикновени и в две Велики народни събрания. Председател е на 11-то и на 13-то Народно събрание. Проявява се като опитен парламентарист и загрижен за страната държавник - патриот и безкористен служител. Той е единственият наш министър- председател без заплата, единственият наш  държавен служител, който е отказвал държавни командировки, макар че не винаги финансовото положение на семейството му е било леко.
В писмо до сина си е написал:
"От 22 години ни стотинка пътни и дневни не съм взел и няма и сега да взема".
Времето, в което се изявява, е трудно, с много войни, с тежки дипломатически преговори. Гешов с мъдрост и достойнство, с коректност и сдържана вежливост, отличаваща се от грубата действителност и българските нрави, се стреми да запази интересите на страната и на народа си. Тези негови качества се проявяват особено през времето на войните. Признава:
"Аз не само не съм ръководил и продължил никоя война в живота си, но съм направил всичко, което е зависело от мен, да се избегнат войните и когато това не е могло да стане, употребил съм всичките си усилия, за да се скъси тяхното траяние".
Със стоическа преданост Гешов отстоява желязното си преклонение пред обществените интереси и уважението си към държавата, към нейните институции и интересите на народа. С високата си политическа култура и нравственост той е неопровержим пример за подражание на идващите след него политици и държавници. Съвременно звучат днес политическите му възгледи и стремежи - ратува за разбирателство между балканските народи и за справедливи решения на националните въпроси на Балканите. Заявява:
"Борих се против чуждото иго и на младини, и на старини, борих се и против игото на невежеството, на жестокосърдечието, на ниските страсти, на пагубния манталитет, унаследен от политическото робство, да смятаме държавата за нещо не свое, за нещо чуждо, да поставяме частните облаги по-горе от общото право".    
Богатата Гешова дейност е свързана и с две големи институции у нас - БАН и БЧК. От 1884 г. той е член на Българското книжовно дружество. Негови са заслугите то да прерасне в Българска академия на науките и четвърт век той е не избраният, а призваният ръководител на БАН, като в 1912 г., по време на мандата му като министър- председател, е гласуван и нейният закон със 7 члена като "самостоятелно и независимо научно учреждение". 
Той предварително е проучил начина на организация в Русия, Полша, Англия, Франция, Белгия, Германия, Австро-Унгария и на 6 март 1911 г. тържествено е провъзгласено преименуването на Дружеството в Академия на науките. Показателно е, че той дарява много лични средства - изплаща ипотечния дълг на БАН от 120 хиляди лева, дарява и къщата си на ул. "Сердика" 4, строи общежития за студенти и научни работници. 
Гешов е един от ръководителите на хуманитарната организация у нас Български червен кръст. Цели 25 години той работи като неин председател - от 1899 до 1924 г., като и там дарява средства и имоти.
Солидни заслуги има и за стопанската и финансова политика на България, за развитието на кооперативното движение у нас, за създаването на индустриални и земеделски камари.
В богатата литературно-книжовна дейност на Иван Гешов са стотиците публицистични материали, драмата му "Ивайло", книгите му "Думи и дела", "Ситни-дребни", "Балканският съюз", "Престъпно безумие", "Спомени" и др.   
Като универсален наследник, според завещанието на Евлоги Георгиев, Иван Гешов получава една четвърт от парите, но той има и собствени заслуги. Грижи се за построяването на Софийския университет, за многото фабрики из България. Но завистта и злобата на Балканите никога не заспиват! Шест години се водят делата срещу наклеветяването му за злоупотреби с наследството. Държавата по време на Стамболовите управления иска да присвои парите на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Гешов устоява на всякакви нападки! И въпреки че не е борбен, не е напорист, той води делата с мисълта, че е чист и истината накрая възтържествува! 
С делата си и със своята собствена  благотворителност той доказва честността и лоялността си. Показателно е признанието на дъщеря му Анка, която пише:
"Да не беше тате толкова голям патриот, най-хубаво беше да се пренесе нейде в странство, гдето тихо и спокойно щеше да прекара живота си, а не в тази грозна среда на хищни вълци и хиени, на които, истина е, по-добре да минеш и да отминеш".
На 11 март 1924 г. Иван Гешов си отива от този свят. Погребението му се превръща в голямо и масово шествие - истинска демонстрация на признанието и любовта към него. Цяла София се прощава с най-стария и заслужил държавник, а съратникът му Михаил Маджаров произнася слово, в което отбелязва:
"Той бе публицист с европейски замах, държавник с образцова толерантност, общественик с обширни познания, гражданин с лични добродетели. Той обичаше България с всичките й недостатъци".
Целият трънлив път на Гешов е изпълнен със съзидателна дейност. Тя е изследвана и описана от Елена Стателова в два тома на академичното издателство. Единият е монография за живота му, а във втория са събрани писмата му.
Днес, когато гледам портрета на Иван Евстратиев Гешов в БАН, се питам: На неговото достойно име има кръстен булевард в София, но няма паметен барелеф. Няма негов паметник, не е кръстено нито училище, нито читалище, нито институт на неговото име. Красивият му дом на "Цар Освободител" 16, строен от известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, беше някога Музей на революционното движение, после бе изоставен, съборен, а на негово място сега се издига модерна офис сграда.
След 9 септември 1944 г. живите наследници от огромната фамилия Гешови са пренебрегнати от новата власт, някои са изселени в Троян, други са били в лагер в Белене. Най-много от Гешовите наследници сега са пръснати по света. А като разгръщам огромното им фамилно родословно дърво, чийто корени почват в 1760 г. от троянеца Гешо Иванов и карловката Тана Трантева, си мисля: Не е вярно, че сме нямали българска аристокрация! Имали сме големи родове - аристократични династии по дух, по характер, по родолюбива и полезна дейност! Но бедата ни е, че никога не сме ги признавали и оценявали подобаващо. Ние не сме научени да се съхраняваме и да се уважаваме. Това са едни от причините за пониженото ни национално достойнство. Трябва в училищата да се изучава РОДОВАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИЯ!
                                

Ето я къщата на Иван Гешов - вляво! Там беше Музей на революционното минало - сега на негово място има нова сграда
 
До нея е къщата на д-р Славчев. Бомба ги руши.

В запазения партер е бил Музеят на революционното движение

На ъгъла, преди къщата на д-р Моллов, е имало някога градина. Сега там е нова сграда - бизнес център

По булеварда пред Народното събрание е минавал трамвай


Иван Гешов - студент в Манчестър, 1866 г.


Анка, Иван Евстратиев Гешов, г-жа Паница, Харитина (горен ред), Евлоги Георгиев и Елисавета Пулиева (долен ред), Виена, 1895 г.


Кабинетът на Иван Гешов (1911-1913)



Синовете на Гешов - Никола, Евстрати и Евлогий (от ляво на дясно), 1897 г.