Родителски въпрос в сезона на мечтите

Уляна Петкова

Лято е.
Сезон на мечтите.
В този сезон улиците на София са превърнати в сцена.
В този сезон домовете на България таят  тревоги, отчаяния и надежди. Децата очакват светлото утре. Родители сънуват бъдеще за децата си, когато не осъмват безсънни от безизходица. Учители очакват нова учебна година.
Кой е пътят, който сбъдва мечтите на деца, на родители и учители?
* * *
От векове обществото свързва своя успех с подготовката на децата си. Днешното българско общество - също. Оглежда се в живота около себе си и го давят тежки предчувствия.
От години то обсъжда целите на образованието, учебното съдържание, претовареността на децата, учителската подготвеност... От години обсъжда варианти на нови закони. Повтаря мантри и преписва чужди прозрения. Създава нови клишета и дъвче модерна терминология. Чете учебници и се удивлява от тяхната "визия". Чете концепции и се гневи...
Резултатът от цялото наше обществено старание, дъвкане и предъвкване е отмерен в числото на неграмотните, в числото на безработните, в числото на заминаващите в чужбина, в числото на отчаяните, в числото на безразличните, на наркоопиталите, на склонните към агресия, в числото на децата в риск... Отмерен е и в числото на тези, които учат, които работят упорито всеки ден, които печелят награди, успехи, предизвикателства. Тези, които отрано са свикнали с изпита, състезанието, оценката.
Тази везна е същинското отмерване на качеството на образованието и подготовка.
Как се постига високото качество?
Как печелят успехи децата от математическите гимназии, от езиковите гимназии, от кръжоците по физика, химия, астрономия? Как успяват децата - музиканти, художници, танцьори, спортисти...?
Не откривам Америка: разбира се, че учителят е водачът, двигателят, стимулът; разбира се - с помощта на родителя.
Как успява добрият учител да увлече към успеха децата? Стигам до отговор, удивително прост: с труд, с много труд! Целенасочен; последователен; системен.
Няма го в нито един от проектите на закон.
Вижте целите на проектозакона "Дамянова", проекта на ГЕРБ: приобщаване към глобалните ценности; търпимост към всяко различие; национално самосъзнание; прочие, прочие, прочие мантри. Няма нито веднъж думата ТРУД. Под сурдинка е спомената думата ЗНАНИЕ.
Заявявам волята си на родител данъкоплатец: искам българското училище да научи децата ни да се трудят. Да формира у тях дисциплина и творчески порив. Да открехне врата към културата. Да ги научи да уважават труда и човешките достояния, да уважават учителя си, другарчето си, познатия, непознатия; да ценят човека, живота, знанието и времето.
Няма друг път за това, освен всекидневно усилие, всекидневно преодоляване, свикване с правила.
В проектозакона "Дамянова" няма дума за това.
Търсейки добрите решения, вглеждам се в математическите успехи досега:
В трети клас - курсове: за проверка на възможности и нагласи. Всяка събота - занимания: решаване на много задачи. Задачите - свързани с живота, извлечени от живота, формиращи мислене. Състезания и контролни - много и често! Децата привикват с оценката. Родителят - също. В пети клас - прием след изпит: вече е ясно кой е склонен към математика, кой може да учи така. Следва всекидневие с пълен работен ден при шестдневна работна седмица. Изпитите са всекидневие. Школите са допълващи. Знанието се трупа - съизмеримо, проверявано, насърчавано... Математиката се свързва с физиката, с информатиката, с анализа... Формират се мислене, стремеж към откриване и познание, дисциплина, организираност, навик за труд... В добавка - два чужди езика. Умение да почиват, умение да общуват. И така - до завършване на училището.
- Как ги учите да решават задачи? - питат американски преподаватели, проучващи опита.
- Учим ги да съставят задачи - отговарят им българските учители.
Специалистите знаят, че всичко е по-сложно, че има методика, доказала се в България, доказала се в света. Методиката ще коментират отличните ни учители и ръководители.
Аз умишлено, по родителски, опростявам нещата. Формулата на успеха е: оценка на дарбата и възможностите - труд, съответен на заложбите и възможностите - стимулиране на мисленето и умението - постоянство, проверки, изпити, състезания - грижи. Ключът: добрият учител.
Методиката "работи". Потвърждават го всички успехи на български ученици, във всички градове на България. И в квартално училище - попитайте в 125-о СОУ в София.
Има безспорна "положителна практика", световно доказана.
Като родител очаквах тя да бъде разпространена, подкрепена, мултиплицирана. Вместо това - вариант на проектозакон, в който всичко е точно обратното. Премахват математическите гимназии.
Щрихирам проблем, за да илюстрирам няколко твърдения:
В училище всяко дете трябва преди всичко да свикне да се труди; да се научи как да се труди, как да учи.
В училище всяко дете трябва да получи първото познание, че трудът е непрекъснато оценяван и получава за него справедлива оценка; че той е условие за успех.
Оценката може да не стресира, може да мотивира. Честите изпити и честите оценки са част от подготовката за живота - децата свикват с тях; свикват да преодоляват трудности. Оценката носи и философия: един има дарба за математика, друг - за литература, трети - за спорт или за изкуство. Всички те са значими - важно е да развиваш заложбите.
Оценяването на нагласите и възможностите е част от образователния процес и от подготовката на децата. Качеството включва и това. И още нещо: обем от знания, задължителен, за да се проверят и проявят интересът и дарбата; обем от знания, достатъчен, за да се направи избор на поприще и да се създава културната спойка на обществото. После следва професионалната подготовка, надграждащото образование, ученето през целия живот - точно както е в българските пословици.
Отношението на обществото към оценката и към знанието, към умението и към личността, към общественото време, е друга тема. Без училище, което да формира у децата преди всичко трудолюбие, любознателност и култура, нейното разгръщане няма да бъде възможно.