Може ли "задължителният майчин език" да не е задължителен?

Нов скандал се вихри от миналата седмица около проекта за Закон за предучилищното и училищното образование, който ще замени сегашния Закон за народната просвета и се обсъжда в момента за второ четене в ресорната комисия на парламента. Този път причината е искането на ДПС, записано като предложение за второто четене -  майчин език да се изучава задължително в 4 учебни часа седмично.
Предложеният от депутати на ДПС текст бе отхвърлен единогласно от депутатите както от управляващото мнозинство, така и от останалите парламентарни сили. Категорично против се обяви и министър Сергей Игнатов. Според ЗНП в момента майчин език се изучава като задължителноизбираем или свободноизбираем предмет (ЗИП или СИП) минимум 3 часа седмично. Според новия проектозакон майчиният език заедно с хореографията остават избираеми предмети в рамките на разширеното обучение, която заменя като термин досегашния ЗИП. Учебните програми и броят часове за тези два предмета се утвърждават от министъра, пише в закона. Този текст е дискриминационен, отсече депутатът от ДПС Лютви Местан. Двамата с Хамид Хамид на няколко пъти заплашиха, че ще има етнически протести, ако не се приеме тяхното предложение, а Хамид дори заяви в комисията, че в сравнение с предстоящите бунтове протестите на Орлов мост срещу изсичането на горите ще са като вечеринка. Преди ден Местан заяви, че той и колегите му от движението ще напуснат просветната комисия, ако парламентът и в пленарната зала не приеме тяхното искане.
Какви аргументи изтъква ДПС, къде е дискриминацията, къде е нарушеното право на децата с различно етническо самосъзнание да изучават майчиния си език? Първо, обидно било майчиният език да е в един текст с хореографията. В комисията зам.-министър Милена Дамянова обясни, че единствено по хореография и майчин език има отделни профилирани паралелки и единствено по тези два предмета министърът утвърждава учебната програма, което показва тъкмо грижа на държавата, а не обратното. Второ, казват от ДПС, докато в сегашния закон са гарантирани минимум 3 часа майчин език по желание на ученика, в новия закон броят им се определя от министъра и някой следващ политик, избран на този пост, може да премахне изобщо часовете по майчин език. Освен това понеже майчин език не е в общообразователната (задължителната) програма на училищата, той няма как да влезе в разширената (избираемата) подготовка, понеже няма основа и няма какво да се разширява. Напротив, възразяват от МОМН, разширяват се компетентностите, а не предмети или брой часове, същото се отнася и за всички останали учебни предмети.
      
Лютви Местан:

"Ние не абсолютизираме конкретния формат на обучението по майчин език. Нас ни интересува как се реализира в съдържателен план това обучение. Смятаме, че то е записано формално в новия закон. Няма държавен стандарт за съдържанието на предмета майчин език. Е, какъв е този предмет тогава? Няма дефинирани цели на обучението по майчин език, не се знае защо се провежда това обучение. Това е несериозно. Трябва да се знае, ако имаме обучение по майчин език, какви са целите, с какви компетентности ученикът трябва да излезе от системата на средното образование по отношение на майчиния език, така както законът дефинира компетентностите, целите и съдържанието на всички останали учебни предмети. Затова предложението ни е майчиният език да влезе в общообразователната подготовка (задължителната - б.р.)".

Реалностите обаче не са точно такива. В новия закон изобщо няма държавни стандарти по предмети. Няма дори държавен стандарт за изучаването на българския официален език. В проекта на МС стандартите отразяват по-скоро степените на обучението, както и компетентностите, които трябва да има ученикът, но не и отделните предмети. Затова няма причина за майчиния език да се вписва отделен и специален държавен стандарт, той всъщност като предмет, както и всички останали във всички форми на обучение, трябва да отговаря на всичките 17 държавни стандарти, записани в закона. 
Според ДПС, след като България е подписала европейската Харта за малцинствените езици и тя е всъщност елемент от вътрешното й право, значи трябва да признава наличието на етнически малцинства. Затова според него майчиният език е  езикът на малцинствата. Впрочем и в предложенията на ДПС термин "малцинствен" няма. Не е ясно защо в случая самият Местан омесва "майчиния език" с "малцинства", което естествено създава напрежение в обществото ни. Особено при сегашните реалности на нескрито и официално разпространяване на новата доктрина на Турция Pax Otomann, която откровено причислява България към духовното пространство на османска Турция. Понеже Лютви Местан е опитен политик, начетен депутат, умен мъж, едва ли можем да очакваме, че не отчита реалностите на Балканите в момента. Тогава? Ами, отговаря той, нека ние да дадем пример на останалите балкански страни за добросъседство, за съвременно хуманно отношение към "другия" в собствените ни държави. Тук спорът може да е много голям. Понеже би било действие с предизвестен край да показваме някаква "хуманност" (може би от бъдещето, а може би само виртуална и нереализуема изобщо) в момент, когато е немислимо да учат "майчин език" например български мохамедани, изселени в Турция, чийто майчин език е българският. Или в момент, когато пред 100-годишнината на Балканската война Македония заявява, че ще я чества със Сърбия, не с България - нищо че в Балканската война не друг, а българите тръгват на поход да освобождават все още поробените си братя в районите на Македония и Одрин. И т.н. - примери бол. На Балканите черно-бяло никога не е имало. Но за достойнство претендира всеки, нали?       
Според българската Конституция държавата ни е еднонационална, няма механизми за определяне на малцинства, както напомни министър Сергей Игнатов. Което не означава обаче, че държавата ни не осигурява изцяло правото за изучаване на матерен език на децата, за които българският не е майчин. Няма никакво основание в новия закон да се търси някакво измислено ограничаване на това право, то е изцяло защитено, казват всички останали депутати. 
Освен това има и една друга подробност. В последните 10 години децата, които са пожелали да изучават турски език като майчин, са намалели двойно. Сега са около 10 600. Причината, според Местан, обаче е не това, че те нямат мотивация да го учат, а че държавата не им е създала условия. Защото трябвало всяка есен да подават заявление, че искат да изучават майчин език, а това било обидно. Впрочем заявление за изучаване на всеки друг избираем предмет също се подава всяка есен. Учебниците по турски език са отпреди 20 години, а нови няма, казва Лютви Местан. Има обаче достатъчно помагала по турски, репликира зам.-министър Милена Дамянова.   
И още един проблем, който никак не е маловажен. Кой ще преподава на децата с турски майчин език, ако те всички трябва да го учат задължително? Ние не държим непременно на буквата, може да е и избираем предмет, може да е формата на индивидуално обучение и един учител да учи индивидуално по 30 деца, ако в дадено селище няма достатъчно желаещи да сформират паралелка, но предметът трябва да е достатъчно сериозно подготвен като съдържание и цели, казва веднага Местан. Според него едва ли някой може да бъде принуден да учи майчин език. Само че в предложението му за закона пише изрично - "задължително и 4 часа седмично". Така правото за изучаване на майчин език се превръща в задължение. Защото няма как да е хем задължителен, хем по избор. Впрочем справка в доклад на европейската агенция Eurуdice за изучаването на роден език от имигрантски групи в страните на ЕС показва, че няма европейска държава, в която това, което ние наричаме "майчин език", да се изучава задължително. Единствено в Австрия държавата осигурява изцяло това обучение, но на децата, които са ИЗБРАЛИ да учат матерен език, различен от този на държавата. Приблизително подобно е положението в прибалтийските държави (където различният майчин език след разпадането на СССР е руският!). Още в няколко държави майчин език се учи при събиране на групи от желаещи от 7 до 15 души в различните страни. Останалите изобщо нямат правила в тази област.    

Лютви Местан:

"Ние очакваме от мнозинството да проумее, че този техен подход, заложен в закона, е грешен. Очакваме предложения, които да гарантират екзистенц минимум часове седмично, в които да се провежда обучението по майчин език. Второ, да е ясно, че ще има стандарт за учебно съдържание по майчин език. Трето, на базата на този стандарт да се разработи учебно съдържание и да се утвърдят нови учебници. Сегашните са отпечатани преди 21-22 години. Да се възстановят уволнените инспектори по турски език в регионалните инспекторати (в инспекторатите експерти по отделни предмети отдавна няма - б.р.). Очакваме съгласие по тези абсолютно неотменими, задължителни ангажименти от страна на Министерството на образованието.
И да сме наясно - няма никакво противостоене между изучаването на официалния книжовен български език и майчиния език. Противопоставянето на идентичността на интегритета издава дефект или дефицит на достатъчно демократично мислене. Защото изучаването на майчиния език е базисно условие и за ефективното изучаване на българския език. Различията не бива да ни пречат и да се възприемат като заплаха за националната сигурност на която и да е страна. Ако някой проповядва разбирането: Вие се откажете от майчиния език, от идентичността си, за да се интегрирате, той ме призовава да се асимилирам. Смятам, че разговорът за майчиния език по принцип не върви в най-правилната посока".