Морската мина на кап.-лейтенант Евстати Винаров

"Новата автоматическа електромеханическа мина за заграждане отговаря на условията, изискуеми се от една съвременна подводна мина с котва и може да се използва за заграждане на нашите морски и речни брегове, за което се реши да бъде приета за въоръжение във флота". Това четем като заключение в доклада на експертната комисия от 22 септември 1905 г. 

Новият вид морска мина е била дело на родения в Русе капитан-лейтенант от Българската флотилия Евстати Георгиев Винаров (1874-1915). По онова време изобретателят бил на служба в армията като началник на минната част на Дунавската флотилия. Той е носел най-голямата отговорност за минирането на българските пристанища по Черно море и Дунав. Щабните планове предвиждали набавянето не само на голямо количество, но и на достатъчно сигурни мини. Флотът ни разполагал с малко мини "Херц", дадени му от руската армия през 1884 г.

Не знаем колко дни и нощи изобретателят е бил надвесен над чертожния лист, какви и колко изчисления е направил, къде и как е бил изработен първият образец на мината. Все едно. По-важното е, че въпреки решението "да бъде приета за въоръжение на флота", мината била забравена. Ще попитате защо?

Защото началник на флота е бил не българин, а кап. първи ранг Пол Пишон. А той тупал с едната ръка по рамото Винаров, а с другата сключвал изгодни за себе си сделки с френската фирма "Оter Harle", която доставяла от чужбина мините за българския флот. Нищо че те били 6 пъти по-скъпи от нашите, ако бяхме ги произвели. Колко познато! 

Този случай на корупция не е единствен от онова време. Нито изобретателят Винаров е първият, чийто труд е бил захвърлен, а той - достойният българин, забравен. Не го търсете в енциклопедиите. След този скандален за армията ни епизод изобретателят остава във флота и с чувство на национална отговорност поема отбраната на Мраморно и Бяло море по време на Балканската война. В прощалната си заповед до своите подчинени и приемници от 3 януари 1915 г. Евстати Винаров зове "да се работи всеотдайно за доброто на България и за развитието на родния флот".

Животът на този морски офицер е изключително интересен, изпълнен с безброй успехи и неволи, пише за него Боян Драганов в третата си книга "Зад завесата на големите скандали" (2013). И още: "Като един от първостроителите на флота той оставя ярка следа в теорията и практиката на военното дело. Изявява се не само като командир с високи организаторски качества, но и със завидни умения на изобретател."