16 Ноември 2024събота20:44 ч.

Хвърлена ръкавица

Любопитна история на дуелите в България

Пожълтелите страници на старите вестници разказват, че епидемията на рицарските схватки в България продължава чак до първата четвърт на ХХ век

/ брой: 114

автор:Кирил Момчилов

visibility 4591

"Да се явиш лице срещу лице с един противник и с напълнени пистолети да изкупувате някаква си накърнена чест! Това не звучи ли на варварщина? Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш някъде на тъмно и да му светиш маслото с един вистрел. Защо са нужни тук церемонии, хвърляне на ръкавици, измерване на крачки. Тези работи за нервите на съвременния цар на цивилизацията - човекът - са непоносими."
Това четем в разказа "Смелост" на Елин Пелин (1877-1949), публикуван за първи път във в. "Щурец", 9 септември 1933 г. И още:
"Ако не ти стига кураж да го застреляш из засада поради това, че имаш естествено отвращение от кръвта, то можеш да го убиеш морално чрез клевета, чрез интрига, чрез пресата. Това са легални средства, с които напълно безопасно можеш да си послужиш, без да показваш своята висша добродетел смелостта".

Дуелът като средство за защита на личната чест е известен от средните векове. Класически пример е убийството на великия руски поет Александър Пушкин. В България обявени, станали и нестанали дуели има от края на ХIХ и първата четвърт на ХХ век. Откриваме ги от пожълтелите страници на вестниците.
Хумористичният вестник "Кукуригу" от 30 май 1883 г. публикува статията "Обзор на българските поети", в която клейми поезията на Иван Вазов. Авторът - Петко Рачов Славейков, скрит зад псевдонима Барон фон Бръмбал, е открит, враждата между големите писатели расте през дните и месеците, докато на 1 март 1884 г. Вазов получава писмо от стария Славейков:
"Утре рано тръгвам за Пловдив, готов на разположението ви. Нямам на умът си да ви убивам; но ако вий по амбиции искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз няма да се откажа да я поема..."
Слава Богу, обидата е преглътната, дуелът приключва с помирение!
Година по-късно, на 14 април 1884 г., подполковник Михаил Савов - министър на войната в правителството на Стефан Стамболов (20.VIII.1887 - 19.V.1894), обявява дуел на премиера...
За политическите борби и нравите на елита прелюбопитни са публикациите в опозиционния вестник "Свободно слово" и в органа на правителството в. "Свобода", от които цитираме извадки.
"Свободно слово", брой 90:
"Отпреди три месеца бившият военен министър, подполковник Савов, случайно се научил, че г. Стамболов, шеф на Министерския съвет, в който г. Савов е член от 3 години, с колегата му Панайот Славков, министър на търговията и земеделието, са блудствували със законната му съпруга в къщата, която е срещу пипиниерата до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковач, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, дето тя е била отвеждана скритом. Това срамно дело е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателния период на VII обикновено народно събрание, миналата година, когато военният министър, г. подполковник Савов, е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия в Събранието по предварително дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствувал от София по военни дела. Тия крайно безнравствени действия на колегите му, проверени преди няколко недели внимателно в присъствието на няколко чужди, честни лица, принадлежащи на разни съсловия от столичното общество, между които на първо място, като поемно лице, е и сегашният военен министър (Рачо Петров), убедили напълно г. Савова в посегателството и оскверняването на семейната му чест. Така посрамен и обезчестен семейният му живот, г. Савов, като честен човек и като най-висши представител на офицерството в нашата армия, като кавалер и военен министър, решил да запази честта си и оная на дома и рожбата си, на мундира и на българската войска, обявил дуел на г. Стамболова."
Вестник "Свобода", брой 1372:
"Мерзавците около "Св. слово", за да достигнат да станат министри, прибягнаха към най-ниските осъдителни средства, а именно да се ползуват от нещастията и срама на един полудял човек и на неговата побесняла жена. Тия подлеци публикували една гнусна и клеветническа статия, с която се мъчат да хвърлят кал върху м-р-председателя г. Стамболова и да направят да мине за истина една съчинена от тях интрига...
...Няколко пъти ние вече казахме във вестника си, че г-н Савов е побъркан човек. Това не се отрича и от ония, които в последно време, от три месеца насам, са имали работа с него, а така също се потвърждава и от самия сегашен военен министър г. полковник Рачо Петров, който е имал злощастието да бъде повикан нощно време от Савова и да присъствува на един срамен разпит, в който се било доказало доколко е била честна тая, която се нарича г-жа Савова."    
Дуелът бил приет, но не се състоял... Защо ли? - ще попита днес читателят.
Секундантите за Савов били подполковниците Петрунов и Ковачев, за Стамболов - Димитър Греков и подполковник Васил Кутинчев. В броя си от 20 април 1894 г. в. "Свобода" известил:
"Бивший военен министър подполковник Савов е изключен из войската и е турен в запас на армията."
Ковачев, който бил купувал във Виена ризница за Стамболова, няма как да не е предупредил Савов, че за дуела Стамболов ще я облече... Само че секундантите на Стамболов направили всичко възможно и осуетили боя с оръжие: с писмо до Савов Петрунов и Ковачев се отказали преждевременно, а Греков и Кутинчев отказали да се срещнат с новите секунданти на Савов - д-р Васил Радославов и запасния майор Захари Митов (Радославов бил политически противник на Стамболов, още повече че по-рано отказал обявения нему дуел.)
На 23 април в. "Свободно слово" поместил протокол, в който се съобщава:
"Савов се счита за освободен в по-нататъшното свое действие и защитата на обидената му чест, тъй като по кавалерски начин не може да получи сатисфакция..." (Сатисфакция - удовлетворение, облечено във формата на дуела, давано от оскърбителя по искане на оскърбения - бел. авт.)
В Наказателния закон (чл. 274-279), който влязъл в сила на 1 май 1896 г., четем:
"Двубой е правилен и при еднакви условия сговорен бой между двоица със смъртоносно оръжие и в присъствие на секунданти не по-малко от едного от всяка страна."
Според известния литературен критик д-р Кръстьо Кръстев дуелите са "най-силният културен фактор". В списание "Мисъл" (кн. 7, 1893 г.) той пише:
"Дуелът ще ни научи да ценим своето и чуждото лично достойнство, дуелът ще ни даде лична гордост, дуелът ще направи от нашата тълпа, наречена интелигенция, хора с достолепие и характер, дуелът ще унищожи нашата пъзливост, дуелът ще ни даде доблест - лична и политическа..."
Не е за вярване, но на 1 ноември 1895 г. от трибуната на Осмото обикновено народно събрание депутатът Михаил Такев обявил дуел на министъра на народната просвета Константин Величков (1855-1907). Величков бил казал, че за да бъде избран за депутат, Такев бил укрил годините си. А Величков, според Такев, при раздаването на учебните стипендии проявил пристрастие... От стенограмата на заседанието на Народното събрание научаваме, че искането на г-на Такев за избор на комисия, която да прегледа отпуснатите стипендии, не било прието.
"Мих. Такев: (Към председателя.) Трябва да ми позволите да се обясня в Камарата, инак ще постъпя другояче. (Шум) Как така да се оскърбяват хора и да не им позволявате да се оправдаят? Аз заявявам тук, че обявявам дуел на г-н министра. (Гласове: Добре, добре! - шум.)"
Ръкавицата била хвърлена, но Константин Величков не приел дуела, имал презрително отношение към саморазправата. "Смешна работа" - пише в писмото си от 15 февруари 1896 г. до брат си Богдан.
За Михаил Такев свидетелства Димо Казасов (1886-1980):
"Красиво лице. Живи горящи очи. Малка остра брада. Грижливо вчесана коса. Елегантен чер жакет. Широка копринена връзка с искряща скъпоценна карфица. Блестящи от ярка белота яка, нагръдник и ръкавели. По-скоро салонен кавалер, отколкото партиен оратор... Паметта ми е запазила впечатлението от неговата страст да се рови в дреболиите и подробностите... да им придава стойност на неопровержими документи... Рязък в полемиката, театрален в жестовете, сприхав в пререканията..."
Михаил Такев - най-добрият приятел на Алеко Константинов, е първопричината за трагичния край на писателя. Стрелбата из засада на 11 май 1897 г. по файтона на демократа била за Такев, а улучила смъртоносно безсмъртния Алеко. На 24 януари 1920 г. в родния си град Пещера Михаил Такев ще издъхне от револверните изстрели на политическите му противници.
В горичката край село Враждебна се е разиграл последният дуел в България през ХIХ век. И то на българин с чужденец - известният публицист, общественик и политически деец Найчо Цанов (1857-1923) с граф Доменик Сатмари Кирали, който през 1898 г. е австро-унгарски императорски и кралски консул във Видин. Графът ходел на лов за патици в забранено време. В местния вестник "Народен лист" от 21 юни 1898 г. Найчо Цанов го изобличил с материала "Консулска нахалност". За скандалния граф пишат и вестниците "Мир" и "Пестер лойд". Раздухан, случаят бил подходящ за дуел...
В брой 25 от 19 юли с. г. на "Народен лист" Найчо Цанов разсеял слуха. Изпратил вестника на Кирали по пощата и по нотариален път. Графът отказал да го приеме. Но в брой 37 от 11 октомври Найчо Цанов го нарекъл "рядък страхливец"...
Дуелът бил приет. За секунданти Найчо Цанов уговорил своя политически единомишленик Илия Георгов и майор Раковски, началник на крепостната артилерия във Видин. За консула секундантите пристигнали от Унгария - д-р Томаш Бела и сродникът Андор Сатмари Кирали. Пистолетите, заредени с по един куршум и 6 грама барут, пристигнали също от Будапеща...
На 25 октомври, в ранното утро в притихналата студена горичка чакали и двама софийски лекари. Секундантите направили по 25 крачки и поставили на позиция Найчо Цанов и Доменик Кирали. След като д-р Бела брои "Едно, две, три", Доменик Кирали стреля, но не улучва смъртния си враг. Вдигнал пистолета и Найчо Цанов, но без да се цели и гърми, го захвърлил с презрителен жест в краката на чужденеца... Защо ли?
Дуел срещу самия дуел! - тази позиция Найчо Цанов изложил в телеграмата до редакцията на "Народен лист" във Видин:
"Днес 8 часа се дуелирах с Кирали в корията Враждебна при Искъра. След неговото гръмване аз хвърлих пистолета пълен според предначертания от мен предварително план. Това направих, за да покажа, че аз не се боя от смърт, но че съм против дуелите. Подробности с пощата. Никакви повреждания.
                          Цанов"
                                                                                     
За благородството на Найчо Цанов говори и завещанието му, което написал вечерта, а в ранното утро предал на секундантите си. То било разпечатано от тях веднага след самотния изстрел на консула. В него българинът моли изпълнителите на последната му воля да разпространят документа на български, руски, френски и немски език. Препис да бъде изпратен лично до Лев Толстой.
"Найчо Цанов бе нравствена личност - пише за него Димо Казасов. - Неговата гражданска доблест бе неотлъчен спътник на цялата му политическа кариера. Смел и дръзновен, когато защищаваше правата на другите, той беше мълчалив и смирен, когато трябваше да брани собствената си личност."
Дуелната епидемия достига своя връх през 1908 г. Но и преди нея имало схватки:
В 1905-а Стоян Шангов (1867-1925) пише в своя вестник "Вечерна поща" - вестника на сензациите, че сърбите Герджикович и х. Ташкович, привърженици на идеята за автономна Македония, дошли в София не за да се споразумеят с ВМРО за съвместна работа, а целта им била да организират с македонските революционери заговор за убийството на княз Фердинанд и крал Петър.
Сърбите поискали от Шангов да опровергае тази клевета или да приеме дуела, за който му изпратили и своите секунданти. Шангов отхвърлил дуела, без да опровергае клеветата.
През 1906 г. журито, председателствано от Константин Величков, при определяне на най-достойната пиеса от конкурса за новата сцена на Народния театър, класирало на първите две места пиесите на Антон Страшимиров, на трето място - пиесата на Петко Тодоров. Ликуващ, Страшимиров влязъл в кафене "България" и "поздравил" Петко Тодоров. Какво са си казали, не се знае точно, но Петко Тодоров веднага упълномощил Александър Балабанов и Пейо Яворов за секунданти, които да поискат обяснение и евентуално "кавалерско удовлетворение" от Антон Страшимиров. Последният отхвърлил дуела...
В писмо от 21 май 1906 г. до Никола Найденов Яворов свидетелства:
"Тук имахме напоследък една нова история: дуелът на Тодорова и Страшимирова; вярвам, че си чел за него в "Поща" ("Вечерна поща") та няма що да ти разправям."
В 1907-ма генерал Сирманов обявил дуел на Кръстю Станчев (1879-1944), който в своя вестник "Камбана" го нарекъл "бездарен, раболепен и болнав офицер", а той бил по онова време началник на щаба на армията. Двамата се явили на определено за дуела място със своите секунданти, но вместо да окървавят рапирите си, съчинили текста на един протокол...
През същата година и поручик Векилски обявил дуел на Кръстю Станчев, заради  оскърбленията на цялата офицерска корпорация със статиите му в "Камбана". Секундантите им установили, че няма нанесени оскърбления и дуелът не се състоял.
За 1908 г. в статията си "Рицарски дуели през ХХ век" Димо Казасов изброява пет случая:
Д-р Марко Марков - тъй нареченият "Цигански цар", адвокат, обявил дуел на Кръстю Станчев, загдето го оскърбил в печата.
По същата причина и художникът Петър Паспалев обявил дуел на вестникаря, но и двата по неизвестни нам причини не са се състояли.
Група офицери обявила дуел на редактора на в. "Гражданин" проф. Ст. Киров за оскърбление на армията. Дуелът бил отхвърлен като изходящ от среда, която не е упълномощена да представлява армията.
Атанас Каблешков, уволнен чиновник-агроном от Земеделската банка, обявил дуел на министъра на труда и земеделието Андрей Ляпчев и му изпратил секунданти да уговарят мястото и оръжието за дуела. Министърът върнал секундантите с категоричен отказ, като им казал, че ако би приел дуела, то би значило да насърчава разврата в държавата.
Подпоручик Мусевич-Бориков, адютант на министъра на войната Данаил Николаев, обявил дуел на Ангел Киселов, заради публикацията му във в. "Балканско ехо", в която пише, че министърът "не знае какво говори". Дуелът се състоял на 6 април сутринта зад Военното училище. Секундантите на журналиста предложили пистолети, на кавалериста - саби. Това оръжие подпоручикът като известен фехтовач владеел отлично, а редакторът за първи път хващал сабя. Остриетата били на един метър разстояние. Честта на министъра била възстановена - Киселов бил леко ранен в лявата ръка...           
В-к "Дневник" от 6 април цитира разменените реплики между кавалерите на честта:
- Е, ще пишеш ли пак против армията, г-н Киселов?
- Ще пиша, когато трябва, защото доказах, че съм рицар.
А в "Балканско ехо" два дни по-късно редакторът е още по-категоричен:
"С кръв си добихме правото да критикуваме - право, което законите на конституционна България не ни гарантират при министерствуването на генерал Николаев."

х     х     х

Ще попитате: кога ли е заглъхнала епидемията на дуелите?
В края на първата четвърт на ХХ век - 1924-1925 година, когато и на словослагателите вече "писнало" да набират помирителни протоколи вместо кръвопролитни репортажи.
В своя "Ек вечерен" от 15 януари 1925 г. Йосиф Хербст пише за тях:
"Словослагателите ни заявиха, че веднага ще обявят стачка, ако им дадем да наберат такъв протокол. Те казаха: притъмняло ни е пред очите, краката ни едва държат, хляб не смогваме да набавим на челядта си, в такива времена ние такива глупости не редим. И още много други работи ни наговориха, не са за казване. Разбират ли ти прости работници: как се измива с кръв обида, как се защищава с оръжие в ръка лична чест и пр. и пр."



 
В своята канцелария в Министерството на народната просвета Кирил Христов прави упражнение с револвера върху бомбето, за да може по-сполучливо да пробие търбуха на редактора на "Заря", карикатура - Александър Божинов, вестник "Дневник", 1915 г.



Талантливият поет Кирил Христов (1875-1944), който през 1914 г. е председател на Съюза на българските писатели, бил оклеветен във вестниците "Заря" и "Нова балканска трибуна", че цели три месеца се храни в безплатната трапезария, която се издържала от женското благотворително дружество "Напредък". Резкият в отношенията си с известни и неизвестни особи поет не можел да чете и да слуша лъжи по свой адрес. От дружеството опровергали лъжата, но пресата продължила да раздухва мълвата. Поетът избрал "осветеният от всякакви традиции начин" - дуелът, и пратил приятеля си поручик Малеев като секундант до директора на "Нова балканска трибуна" Иван В. Икономов да уговорят условията за двубоя. Последният отхвърлил предложението, като на 11 януари 1915 г. се мотивирал: "Аз, участник във войната до Чаталджа" не мога да се дуелирам с "един тилов герой"... 



Дуелът между журналиста Ангел Киселов и подпоручик Мусевич през погледа на Александър Божинов



Найчо Цанов


Стефан Стамболов


Петко Славейков


Иван Вазов


Антон Страшимиров


Петко Тодоров


 
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ