Изтъкнат преподавател, учен и изобретател

На 22 януари се навършиха сто години от рождението на инженер-химика Кирил Димов Димов. Роден в село Полско Косово, Русенско, той получава средно образование в Ловеч, а през 1940 г. завършва индустриална химия с докторат в Немската политехника на Прага. Година-две работи в химическия концерн "Дегуса" във Франкфурт на Майн, Германия, преди да се завърне в България. Първоначално постъпва като специалист в завод "Българска химия" в Костенец, а от ноември 1945 г. - в кооперацията на българските инженер-химици - "КООБИХ". Бил е секретар на Дружеството на инженер-химиците при Съюза на българските инженери и архитекти - СБИА, а след това - един от основателите на Научно-техническите съюзи.
Професор Кирил Димов

достигна патриаршеска възраст

и преживя превратностите в България като малцина учени и изобретатели. Той се радва на международно признание, което си извоюва в областта на полимерите и биологично активните материали. В 1946 г. проф. Михаил Герасимов го открива за асистент в катедрата "Органична химична технология" на Държавната политехника, където е избран за доцент (1952). Води упражнения и чете лекции по технология на въглехидратите до 1953 г., след което неизменно е във Висшия химико-технологичен институт - ВХТИ. Основоположник и ръководител на катедра "Технология на текстилните материали и кожите" в продължение на 27 години. Професор Кирил Димов е бил избиран за декан, заместник-ректор и два мандата ректор на ВХТИ. Над хиляда са инженер-химиците, които проф. Димов е изучил, посочил пътя им на специалисти. Да казвам ли, че през онези години България изграждаше големите текстилни предприятия и заводите за химични влакна във Видин, Свищов, Ямбол и Бургас... Като началник на управление "Висше образование" при Министерството на народната просвета проф. Димов има

принос за откриването на няколко висши учебни заведения -

Университета в Пловдив, Химико-технологичния институт в Бургас, Висшия машинно-електротехнически институт - ВМЕИ, във Варна, Педагогическия институт в Шумен, Университета във Велико Търново и ВМЕИ в Габрово. Нека се знае още, че научноизследователските сектори във висшите учебни заведения не са от вчера.
Професор (от 1962) Кирил Димов е ярък пример на творец от ВУЗ. Фундаменталните му изследвания и творчески приноси в областта на модификацията на влакнообразуващите полимери и създаването на биологично активни нишкови материали за медицината имат световно признание и определят оригинални направления на научно дирене и принципно нови възможности на практическо приложение. Той е автор на повече от 300 научни публикации, голяма част от които са публикувани в чужбина - Русия, Англия, САЩ, Япония, Франция, Германия, Швеция, Индия, Бразилия, Финландия и др. Като гостуващ професор е чел лекции в Англия и Индия.

Автор на идеи и пряк участник в реализирането им

той е един от най-големите изобретатели в България и Европа - автор и съавтор на повече от 100 изобретения/патенти, значителна част от които са внедрени с изключително висок стопански и социален ефект. Създател (съвместно с професорите Н. Василев, Д. Димитров и А. Хр. Георгиева) на антимикробни полиамидни хирургически платна, конци и мрежи - едно от най-ефективните български изобретения, патентовано в повече от 20 страни!
И след пенсионирането си през 1981 г. бе неуморим новатор: откри научно-производствена лаборатория "Технология на влакнообразуващите полимери", научно-производствено стопанско предприятие "Технология на влакнообразуващи полимери и биоматериали". Дълги години бе в ръководствата на Съюза на химиците и на Съюза по текстил, облекло и кожи към Федерацията на НТС, както и на Съюза на учените в България.