Изследователят, влязъл в лабиринта

Ще повярва ли някой, че в далечната 1971 година инженер Димитър Петров - един от най-добрите специалисти в света по металургия на медта, е приковал вниманието на участниците в 100-годишния юбилеен конгрес на Дружеството на инженерите от металургията и минното дело в САЩ със своя доклад "Метод за електролитно рафиниране на мед при високи плътности на тока". А на международната изложба в Женева през 1973 г. методът изобретение бе отличен със

златен медал за България

Димитър Андреев Петров е роден на 28 август 1933 г. в с. Махалата (Пелово, днес град Искър), Плевенска област. Още като ученик се "влюбил" в химията, физиката и математиката. Отличникът от гимназията се отличил и на приемния изпит за следване във ВУЗ - изпратили го да продължи образованието си в бившия Съветски съюз, в Института за цветни метали и злато "М. И. Калинин" в Москва. Там избира медта за обект на своята бъдеща практическа и творческа дейност. (В онези години след Девети септември 1944-та България нямаше цветна металургия, но геолозите усилено търсеха находища на медни, цинкови и оловни залежи, проектантите чертаеха заводите...)
През 1957 г. Димитър Петров се завърна в родината с отлична диплома на инженер металург и на 1 октомври постъпи на работа в току-що изградения медодобивен комбинат "Георги Дамянов" - Пирдоп. Младият инженер така се влюби в работата, че целият му трудов стаж мина в едно предприятие. Защо ли?
"Силен съм там, където са основните ми интереси. Не обичам да подскачам от място на място. Държа да запазя нивото си на компетентност", споделяше с журналистите защо не отиде другаде на работа.
Тридесет и пет години - от ръководител на бюро "Рационализации" до главен инженер на комбината: беше технолог, началник на цех "Електролитен", директор на База за развитие на медодобивното производство, заместник-директор по инженерно-внедрителската дейност...
"Никога не съм правил рационализации ей така, да седна и да измисля нещо, но винаги съм мислил над срещаните трудности, за преодоляването им... Човек трябва да познава производството, да живее и гори в работата си.

Нужни са призвание, талант и дръзновение

Смятам, че е трудно да се предвиди изобретателската дейност, но е необходимо у хората да се възпитава творческото начало."
Ръководителят на бюро "Рационализации" в комбината от първата година на трудовия си стаж е пример за останалите новатори - захваща се с разработването на редица интересни технологични процеси, които са признати за изобретения - нали познава добре както теорията, така и практиката.
При класическата технология медта се почиства от различни примеси чрез електролиза. Интензивността на процеса е в правопропорционална зависимост от плътността на електрическия ток. Учени от цял свят търсят пътища за увеличаване на плътността на тока, но стигат до задънена улица, тъй като качеството на пречистването на медта се влошава.
"Не можем ли ние?" - ето въпроса, на който положителен отговор дадоха инженерите Димитър Петров, Любен Лалчев и Янаки Попов. Оригиналната идея на българите е реализирана - интензифициране на процеса на електролитното пречистване чрез използване на реверсиран постоянен ток. Променили и други показатели на технологичния режим. Създаденият от тях метод за пречистване на медта използва ток с плътност до 350 ампера на квадратен метър. Увеличава се производството до 80%. Многократно се повишава производителността на труда. И най-важното - рязко се повишава качеството на медта! Ами икономическият ефект от милиони левове!?
Изобретението "Метод за електролитно рафиниране на мед при високи плътности на тока" бе регистрирано в ИНРА през 1963 г., а три години по-късно - внедрено в комбината.

За пръв път в света

бе проведена електроекстракция на мед при високи плътности на тока, при която неколкократно се увеличава добивът на чиста мед от единица площ! Само че не си мислете, че всичко е станало бързо и лесно.
"Ако някой си мисли, че новото може да се роди без трудности, то значи да отрича диалектиката - казва инж. Димитър Петров. - Риск има, но важното е той да бъде разумен и технически оправдан. Никога не съм лъгал, когато казвах, че животът ми преминава в лекота. Това беше една трудна, безсънна лекота, но само така можех да се чувствам щастлив и с олекнало сърце. А който не вярва - нека опита! Ако издържи на нея, негова ще бъде и любовта на хората, и успехът, и хилядите неспокойни нощи, щом като очите на толкова много хора са вперени в теб и не ти дава да заспиш мисълта: "Ще успеем ли днес, дали няма да се провалим утре, ще докажем ли предимствата на нашия метод!" - цитирам изобретателя по една негова отдавнашна изповед, която съм запазил.
Безспорният успех на българите бе признат от най-добрите специалисти в света по металургия на медта: те единодушно казаха - "Това е революция в металургията!" През 1967 г. България продаде първия лиценз на изобретението на италианците. Лицензиите последваха една след друга - в САЩ, Япония, Испания, Финландия, Мексико, Чехословакия, Иран, Турция... В чужбина, по време на внедряването на метода инженер Димитър Петров е приеман като "професор". У нас властта го удостои с най-високите награди и звания като заслужил деятел на техниката. Три пъти е обявяван за почетен изобретател, името му е записано

между първите имена в Златната книга

на Патентното ведомство (ИНРА).
Димитър Петров е автор и съавтор на 25 изобретения и 60 високоефективни рационализации в областта на металургията на медта с изключително голям народностопански и валутен ефект. За раждането на идеите и реализацията им всеки изобретател има конкретен отговор. Ето какво казва инженер Петров в изповедта си отпреди 30 години: "Появяването на идеята съвсем не е случайно. Най-важни според мен са условията и човекът. Съществуват проблеми - трябва да се видят и да се избере най-важният. После - да се търси решение. Времето на архимедовците отдавна е минало. Сега за всеки частен случай са необходими много знания. Без тях нищо не може да ти хрумне. Щом веднъж разбереш кое точно ти пречи, опитваш се да разрешиш загадката. Изчиташ всичко, написано по този проблем. Ако работиш в колектив, всеки нещо предлага и внезапно, но не случайно, се появява новата идея. Изследователят е влязъл в лабиринта...
Идеята обаче е само в началото. За да се види същността й, тя трябва да се разработи в схеми и чертежи. В този момент ученият все още е в лабиринта и търси посоката (а може и да я избира) за излизане оттам. После идва проверката в практиката, нещо е завършено и то трябва да се внедри. Тук

всеки може да те спъне

Това естествено влияе на твореца, но не е решаващо за него. Творецът е човек, който в преследване на целта може да се откаже и от висока заплата и от удобства.
С ръка на сърцето искам да кажа, че у нас все още не са създадени достатъчни условия, за да се развиват талантите, за да творят индивидуалностите. И ако все пак някой нещо създава, то е поради неговата устойчива индивидуалност, поради неговата същност."
А какво мисли главният инженер, бащата, за подчинените си, за семейството?
"Болшинството не е олицетворение на компетентност. Едно мнение може да не е на колектива и да го приема, щом съм убеден в истинността и в правотата на отделен индивид... Винаги съм се стремял общуването ми с хората да е удоволствие за мене... В семейството аз търся уют и покой. Независимо от степента на мисловна дейност всеки човек има душа и сърце. За уюта и аз съм отговорен. Грижата за близките хора, срещите с приятели, часовете за почивка само могат да ми помогнат в работата."
През 1992 г. Димитър Петров надхвърли годините за пенсия и сам реши да се пенсионира, но не се отказа от призванието си на новатор. И продължи през годините и до днес да консултира металургични предприятия. За комбината, който бе купен от белгийци (Комерио мед АД), а днес е притежание на германци (Норлийче Афинери Комерио мед), Димитър Петров все още казва "Моят завод!" По-важното е, че в него производството е многократно увеличено, че за модернизацията му са вложени стотици милиони долари, че е един от най-големите заводи в света за производство на чиста мед. И най-важното в личен план за изобретателя е, че и белгийците, и германците го уважават и се вслушват в съветите му. Търсят го заради огромния му опит, натрупан през десетилетията.
На юбиляря, на един от най-големите изобретатели на България през втората половина на ХХ век, на инженер Димитър Петров пожелаваме спокойствие и уют в дома, още дълги години здраве и творчески заряд, за да консултира наши и чужди металурзи!
 


И в днешния комбинат, вече с името "Аурубис", наследниците на Димитър Петров могат да научат какво е в основата на успеха