Художникът, измислил стила Бел Епок

Алфонс Муха. Първото споменаване на това име възкресява у нас спомена за прекрасни картини в незабравимия стил Ар Нуво, характерен за Бел Епок. В наши дни дори и културната общественост знае малко за този невероятен чешки художник, озарил се със световна слава като най-популярния представител и създател на този стил. Всъщност той носи и неговото име - "Стилът Муха".
Роден на 24 юли 1860 г. в малкото чешко село Иванчице, в Моравия, в границите на някогашната Австроунгарска империя, Муха никога не само не забравя корените си, но и включва близките до сърцето му чешки и въобще славянски теми в цялостното си творчество. Той е дълбоко убеден, че ценностите в културата на Византийската империя са тясно свързани с културата на славянството. Украсите на византийските императори, български царе и боляри често красят дрехите на рисуваните красавици. Сублимният момент в творчеството му обаче е рисуването на цикъла "Славянска епопея" от 20 исторически платна. Тук е представен и нашият, български Златен век на книжовността при Симеон Велики. Всъщност нито преди Муха, нито след него е имало друг художник, който така пълно да изрази красотата на славянството, неговите благородни черти и желание за познание.

От най-ранни години артистичният талант на Алфонс бил очевиден. Можел да рисува, преди да започне да ходи. Майка му му вързвала молив към врата, за да може да си рисува, докато пълзи по пода. Оцелели са много малко от тези ранни рисунки.
Въпреки таланта си Муха се проваля при опита си да стане студент в Пражката академия по живопис. Съдбата се намесва с обява за стажант сценографи-художници във Виена. На 19 години Муха получава първата си поръчка като професионален художник. След година, прекарана в столицата на Австро-Унгария, главният клиент на работодателите му - Ринг театър, е изгорен при пожар. Вместо да се върне при семейството си, художникът тръгва да си търси щастието; прекосява с влак през Австрия и Моравия и като му свършват парите, слиза на гара Микулов. Късметът е на негова страна: рисува портрети, като с тях си плаща за настаняването. Те привличат вниманието на граф Куен, Карл Беласи, местния земевладелец. Граф Беласи и брат му, граф Егон, наемат Муха да рисува стенописи. Граф Егон е толкова впечатлен от таланта му, че решава да му стане патрон. Спонсорира Муха да учи в Академията по изкуства в Мюнхен за две години. След това Егон се съгласил да изпрати Алфонс да продължи учението си в Париж, където пристига през 1887 г. Финансовата подкрепа от графа продължава три години. След това за Муха настават "постни" времена: оцелява с паница леща и боб и работи за хляба си, като илюстрира списания и книги.
На 26 декември 1894 г. съдбата го нарочва още веднъж, докато прави услуга на приятел печатар. Звездата на парижката сцена Сара Бернар се обадила на агента на печатаря Брунхов с непосредствената задача за нов плакат за пиесата "Гизмонда" ("Жизмонда"). Всички художници, работещи за печатаря Лемерсие, били във ваканция, така че Брунхов, отчаян, се обърнал към Муха. А Алфонс? Веднага изпълнява изискването на "божествената Сара", като използва повода да революционизира жанра. Ефектът е невероятен! Плакатът е толкова популярен сред парижката публика, че колекционерите използват всички средства, за да се сдобият с него. Великата актриса е очарована. Сара Бернар предлага на Муха петгодишен договор - не само да бъде неин плакатист, но и дизайнер на сценичните й костюми. С "Жизмонда" е лансиран "стилът Муха". Следват плакатите със Сара Бернар в  мъжките й роли: "Лорензачо" и "Хамлет". През следващите 10 години Муха се превръща в един от най-популярните и успешни парижки художници. Търсенето на дизайна на Муха за бижутерия, сервизи, платове и т.н. е толкова огромно, че художникът решава да създаде "настолна книга за занаятчии", която съдържа всички необходими образци на стила Арт Нуво. Тя излиза през 1902 г. и е енциклопедия за неговата декоративна работа.
Стилът Ар Нуво е често имитиран, много художници подражават на Муха. Въпреки че е създател на този стил, Муха опитва да покаже, че изкуството му е над тази мода - че то е продукт на неговата работа като чешки художник. Според него изкуството съществува, за да изпрати духовно послание. Алфонс е донякъде натъжен от славата си на комерсиален художник и се стреми да покаже славата на славянството, на духа. Така се ражда идеята му за проекта, който доминира оттук насетне живота му: славянска епопея, паметник на борбите и достиженията на славяните. Художникът заминава за Америка с идеята да търси финансиране за славянския си проект, иска да покаже на чехите, че не се е "продал". Накрая търсенето и очакването му са възнаградени. Американският милионер и филантроп Чарлз Крейн, който обича славяните, се съгласява да финансира "Славянската епопея".
През 1903 г. Алфонс Муха се запознава в Париж с красива сънародничка и негова ученичка - Мария Хитилова. Тя е с около 20 години по-млада, възпитаничка на художественото училище в Прага. Мария е родена в Пловдив, където родителите й се заселват след Освобождението на България и живее там четири години. Нейният баща, Франтишек Хитил, е работил в Източна Румелия като заместник главен прокурор. Мари и Алфонс се женят три години след запознанството си. Алфонс  и най-близките наричали Мария с гальовното име Марушка. До края на живота му Мария Хитилова e негова любима муза. Тя надживява съпруга си с 20 години. Семейството има две дъщери и един син, Иржи Муха (1915-1991).
Алфонс се връща в Бохемия през 1910 г. Прекарва голяма част от оставащия му живот, създавайки 20-те платна от цикъла "Славянска епопея" (1912-1926). Картините са монументални, някои достигат 6 на 8 м. Те са големи и трудни за съхраняване. Чрез тях художникът отбелязва над 1000-годишната история на славяните не само на чешките (моравските), но и от другите славянски страни, включително и на България. По време на Втората световна война платната са скрити и остават на склад почти 30 години, чак до 1962 година. Тогава с усилията на хората от град Моравски Крумлов (близо до родното място на Муха - Иванчице) и семейството на художника започва реставрационна работа по платната. Картините от прочутия цикъл най-сетне намират постоянно място в замъка на Моравски Крумлов през 1963 г. Те остават там до 2012 г. Тогава са пренесени в Прага в Националната галерия на двореца Велетръжни. Чрез епопеята си Муха желае да обедини славянството, показвайки общата му история и взаимната им почит към мира и науката. Според д-р Мархолова, която проучва творчеството на художника, той посещава България няколко пъти, където събира сведения от книгата на чешкия историк Константин Иречек "История на българите". В резултат на сериозните му проучвания се ражда картинaта "Цар Симеон Български - зорница на славянската литература". Царят е изобразен във великолепна базилика с рисунки на светци по стените. Той е в центъра на картината, символизира свещената власт и излъчва величие. Заобиколен е от философи, писатели и учени, които работят над произведенията си.
При официалното представяне на историческите платна в Прага през 1928 г. чешката критика ги посреща хладно. Според пражките критици тези картини са анахронизъм. Тогавашните чешки изкуствоведи твърдят, че експозицията е закъсняла с цяло столетие. Според тях огромни картини на историческа тема са били актуални в началото на XIX в., в епохата на романтизма. Монументалните творби обаче са приети с възторг от другите славянски държави. Мнoгoбройни делегации от България, Югославия, Полша, Русия посещават изложбата. Българската делегация е водена от министъра на образованието Никола Найденов. В нея участват и пълномощният министър Борис Вазов, художникът Александър Божинов, скулпторът Иван Лазаров, историкът - специалист по средновековна история проф. Васил Златарски.
Вълната на фашизма в края на 30-те години повлича и Муха - славянският му национализъм е определен в пресата като "реакционен". Нацистката идеология воюва със славянството, политиката директно нахлува в изкуството. Когато германските войски маршируват в Чехословакия през пролетта на 1939 г., художникът е един от първите арестувани от Гестапо. Претекстът е масонството на Муха. Въпреки че на него му е позволено да се върне вкъщи след разпита, духът му е пречупен и здравето му се влошава. Малко след разпита в Гестапо умира от пневмония - на 14 юли 1939 г., десет дни преди 79-ия му рожден ден. Погребан е във Вишеградското гробище в Прага.
Муха бе известен в социалистическия период, но не бе изучаван в българското училище. В началото на ХХ век сп. "Художник" публикува репродукции на негови картини. През 1906 г. Алфонс Муха участва като почетен изложител на Втората изложба на Съюза на южнославянските художници "Лада", открита в София. По време на пребиваванията си у нас художникът се свързва и сприятелява с български интелектуалци. Сред тях са оперната певица Христина Морфова, която е чест гост в дома на Муха; както и художниците Александър Божинов, Александър Добринов, Атанас Тасев.
Фондацията - тръст "Алфонс Муха" с председател неговия внук и арт експерт Джон Муха, днес разпространява творчеството му по света.



Мадоната с лилиите


Из поредицата "Славянска епопея"


"Цар Симеон сред книжовници във Велики Преслав"
(Из цикъла "Златният век". Художник Алфонс Муха)


Картини от художника на женската красота